Спомени от казармата! Не може на чашка всеки да не започне да разказва, да се хвали каква яка служба е служил, какъв келеш е бил старшината, как се е скатавал, прескачал оградата и все такива. Сега, когато службата е 100% порнография, за какво ли ще си говорят след изтичането на договора им днешните бойчета не знам! Та тъй, седнали сме в Дървеното - кварталното кръчме на ракиика и салата, все старчоци, горе - долу набори и се отвори торбата с казармените истории. - Я чакайте аз да ви кажа една, дето се случи с мен и дето до сега, толкова години на никой не съм я разказвал, обади се Симо. - Новобранец, кашик в обслужващ взвод.Обезпечаваме обучението на курсанти. Една сутрин, на въпроса кой каква диплома има, се оказа, че моята е най - голяма и бях назначен за артелчик, започна Симо. Сол - ташак на старшината артелчик, значи. - Яка работа, раздаваш сутрин продуктите за мамбото, кашкавал, мармалад, салам, боб и после пометеш почистиш и скатка. Старшината се весваше за час-два, подпише документите и пак изчезне на някъде. Имаше малка стайчка, където спях и охранявах артелната. Кеф! Няма легни - стани, бегом до хоризонта, физарядка и други такива глупости. Но най - гот беше, че старшината се оказа педерас и умираше да смуче кур и сам да си го намества в гъзеца и да му се нанизва. Започнахме да се сближаваме, разпитваше ме за разни неща, ебал ли съм, по колко чикии друсам, като не съм ебал, путка барал ли съм и все такива. Докато веднъж дойде леко фиркан и ме подхвана - аре де, покажи го да го видя как фръга! Давай, не бой се, мъже сме! Говори ми и ме бара по пакета. Войнишки кур, веднага рипна и наду главата! Дай, де, я дай аз да го поразклесам, казва, извади го, започна да движи с едната ръка, а с другата ме прихвана през кръста. След секунди уягата започна да ръси сперма на бобени зърна, гъста и бяла. - Браво на теб! Май ти хареса, а? Сега бързам, утре пак! И като се започна! Имаше малък, стегнат розов задник, скубеше ли го, бръснеше ли го не знам, но косми по гъза нямаше. Ей, ако щете вярвайте, с кеф си го ебех! Започна и да ми духа, караше ме и аз да му духам, ама не се навих, гнус ме беше. Събота и неделя гарнизонка и два лева джоб - парса! Та те такава служба изкарах, как не обърнах резбата не знам, завърши разказа Симо.

Оценете историята