Бяхме в гимназията. Зад физкултурния салон беше мястото, където се криехме да бием чекии заедно. За мен – изключителна възможност да разглеждам надървените пишки на другите момчета. Естествено и аз бях надървен, но тъй като всички бяха, момчетата не разбраха, че те са причината за възбудата ми. Веднъж се оказахме там само двамата с Ники. Ники беше от момчетата, които харесвах. Имаше хубаво лице с лунички и червеникава коса. Курът му не беше нито много голям, нито малък в сравнение с другите момчета. Някъде по средата. За него (както и за няколко други момчета) си фантазирах как ме ебе, въпреки че нямах ясна представа как става това. И така, ето ни само двамата, извадили надървени пишки. Разбирах, че ми се представя страхотна възможност. Премислях как да я използвам, когато Ники сам ми подаде топката. – Да имаше една курва да ми го лапа! – каза той. „Сега или никога!“ – казах си. – Искаш ли аз да ти го лапна? Червенината по бузите и мазният блясък в очите му ясно говореха, че е развълнуван от предложението ми. Реших да не го оставям на колебанията му. Обърнах го с лице към мен и клекнах пред него.(По-късно започнах да си нося парче велпапе в раницата, за да мога да коленича навсякъде.) С дясната ръка хванах надървения му кур, а с лявата взех в шепа ташаците му. Вече бяха окосмени. Курът му също беше обкръжен от червеникави косми. Пишката му беше на 1-2 сантиметра от лицето ми. Никога не бях виждал хуй толкова отблизо. Спрях, за да се насладя на гледката. Издърпах назад кожичката и оголих главичката. Лъщеше от мъзга, а на върха ѝ се събираше бистра, лепкава капка. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите заради това неприлично, абсолютно забранено и опасно нещо, което правех. Протегнах език и облизах от главичката мъжките му сокове. Отгоре до мен достигна въздишка на удоволствие. Бях го спечелил. Можех да продължа с това, за което бях мечтал. Облизах ръбчето на главичката и мястото, където е захваната кожичката. Плъзнах устни нататък по кура и го поех, докъдето можех. Започнах да се движа напред-назад. Устата ми, сега в ролята на путка, милваше хуя на Ники и го чух да пъшка доволно. От време на време обикалях главичката с език. После пак се плъзгах по кура напред-назад. Ники също започна да ме ебе в устата. Аз го пресрещах, когато го вкарваше, после двамата се отдръпвахме малко, после отново се срещахме. По едно време той ме хвана за тила и започна с всеки тласък да го вкарва все по-навътре. Почувствах как ми влиза в гърлото и се задавих. Изнизах се от кура му и казах: – Не толкова навътре. Ще ме задушиш. Продължи да ме ебе в устата, но общо взето гледаше да не ми го вкарва в гърлото. Един или два пъти се увлече и пак ме задави. Тогава се повтаряше същото. Казвах му да не го вкарва толкова и той коригираше ебането. Дишането му ставаше все по запъхтяно, ебането – все по-трескаво. От самото начало не се съмнявах, че свирката ми ще бъде кратка. А за да изпълня мечтата си докрай, трябваше да ми се изпразни в устата, както бях си фантазирал неведнъж. Нямаше време и побързах да се изнижа отново от кура му и да го помоля: – Когато свършваш, изпразни ми се в устата. – Добре! Налапах го отново и почти веднага почувствах как на тласъци устата ми се пълни с лепкава течност. Вкусът беше подобен на този, който познавах от собствената си сперма, и все пак малко по-различен. Пипнах топките му: бяха твърди и стегнати. Ликувах. Съдържанието на ташаците му се изливаше право в устата ми! Когато престана да изхвърля в мен нови и нови дози сперма, оставих хуя му да се изхлузи навън. Още не беше много омекнал. Изправих се срещу него и отворих уста, пълна със сперма. После изгълтах цялото съдържание на ташаците му, което ми беше подарил, и отново отворих уста. – Сега всичко е вътре в мен, всичката ти сперма – казах. Обичах това момче. Обичах кура му, обичах спермата с особен вкус, обичах червеникавото окосмяване по слабините, обичах луничките му. Докато разбере какво става, го прегърнах и с лепкави устни го целунах по двете бузи. – Ти си чудесен – казах му. Докато Ники си прибираше хуя в дънките, аз се заех да освободя собствения си кур от напрежението.

Оценете историята