Яна и Жана бяха съквартирантки в общежитието на университета. Като цяло това беше и единственото общо помевду им. Не споделяха вкуса си за филми, музика, хобита и какво ли не друго но най-вече не споделяха вкуса си за момчета. Е... това в общи линии беше защото Жана нямаяше такъв, всичките ѝ връзки бяха кратки и не особено интересни, а Яна пък... тя въобще не харесваше момчета. От малка си беше разбрала, че силния пол не ѝ допада и от тогава насам се забавляваше само със себеподобни, макар това да беше жалко тъй като изглеждаше зашеметително както в дълга рокля така и в дънки, а най-добре от всичко ѝ стоеше... ами нищо... тоест когато беше гола. Тези двете обаче бяха готови на всичко за да запазят статукшото по отношени на квартирата която обитаваха. Според Яна, Жана беше перфектния съквартирант. Чистеше, подреждаше, не вдигаше никакъв шум и не водеше никакви гости в стаята. От своя страна пък Жана харесваше Яна тъй като с нея не ѝ се налагаше да излиза от зоната си на комфорт. Яна също никога не водеше гости, освен това никога не я караше да излиза, не я разпитваше с какви ли не въпроси и най-вече не искаше да си стават близки само защото според съдбата трябва да делят една стая определено време. Така си вървяха дните мина първия семестър започна втория и дойде време за изпити. Точно по това време се разви и случката за която ще Ви разкажа. Яна се прибра в квартирата към десет и нещо вечерта. По нейните стандарти това беше рано, но и не се очакваше особено много от въпросната вечер. Беше излязла с колеги за по бира, а това като цяло я натоварваше и го правеше само за да поддържа някакви нормални отношени с хората от които често зависеше резултата ѝ на изпитите. Това, което обаче завари вкъщи я заинтригува, а именно Жана, във видимо лошо настроение на дивана с чаша в ръка. -Какво има Жани, не съм те виждала така никога? -Не ми се говори. Яна беше чувала тези думи от адски много хора през живота си и като цяло се стремеше да изпълнява желанието им, не за друго, а просто за да избегне ненужна драма. „Не ти се говори... ами недей... не си мисли че ще ти се моля да си изливаш мъката отгоре ми.“ Това си мислеше всеки път когато чуеше това изречение. Днес обаче нещата не стояха точно така. Жана не издаваше емоции толкова лесно и това, че днес беше в такова окаяно състояние, можеше да означава единствено, че каквото и да беше, беше сериозно. Време беше за действие. Чашата беше пълна с бистра червена течност. Това значеше или вино или сок. Никой сяда да пие сок защото е скапан значи трябва да е вино, но пък чашата беше твърде обикновена, водна... значи все пак е сок...или поне сока прикрива какво друго има вътре. Загадка номер едно беше решена, и сега беше ред на Яна да действа. -Няма ли да почерпиш поне? – смъмри я тя с подчертано престорена обида в гласа -Ой да, съжалявам. – каза Жана и скокна веднага от дивана. Или поне се опита защото още докато се изправяше срещна ръката на Яна, която я върна обратно на дивана. Дори и в такова настроение си оставаше потресаващо добра и мила. Въобще не беше усетила шегата и беше готова да се извини. -Сядай долу. И сама знам къде е хладилника не се притеснявай толкова. -Този път Яна пусна в действие най-сигурното и най-силното си оръжие, а именно разтапящата си усмивка. Сега вече и Жана разбра шегата и макар да не прихна в смях поне плахо се усмихна от което по гърба на Яна полазиха тръпки като крачета на милиони малки мравки втурнали се към врата ѝ. Една единствена бърза мисъл се стрелна през ума ѝ преди да се отправи към хладилника и тя беше, че ако не ѝ беше съквартирантка още тази нощ щесе да си забие езика право между горещите ѝ, влажни устни и щеше да прекара там цялата нощ. След нчколко минути вече и двете седяха на дива с по чаша в ръка. Макар на Жана да не ѝ се говореше Яна бързо я обработи и тя изплю камъчето. Последния изпит бил тежък, паднали се скапани въпроси от конспекта, доцента нарочно не ѝ помогнал и като цяло всичко, което може да се прецака. Яна не ѝ пукаше особено много защото още в началото разбра, че все пак си е взела изпита, а нея оценките не я интересуваха. Но в крайна смекта положението се свеждаше до това, че тази ѝ „слаба“ оценка елиминираше шанса ѝ за стипендия за следващия семестър. Това можеше да означава дори и прекратяване на следването. Точно когато изрече тези думи Жана се разплака. Емоциите и водката бяха направили такъв коктейл в нея, че просто не се сдържа. Яна я придърпа към себе си и започна да я успокоява... Разбира се никой никога не се е успокоявал току така. Така че нямаше причина това да се случи точно сега за пръв път. Яна стана взе почти изпитите чаши, презареди ги, извади лаптопа и отвори youtube. Идеята ѝ беше пределно ясна. Щеше да върти песни докато най-сетне не уцели какво харесва Жана. От там насетне нещата би трябвало да бяха по-лесни. Първи опит, чалга.... слава на всевищни НЕ!. Втори опит поп... ми малко по-добре но пак не... трети опит... Рок...по дяволите НЕ! Къде ми е ума се зачуди Яна и смени плейлиста. От лаптопа зазвучаха нежни латино ритми и по лицето на Жана се плъзна лека усмивка. За втори път тази вечер тръпки полазиха Яна само дето този път мравките се бяха запътили не към врата ѝ, а директно към котето ѝ. Усети как коленете ѝ потрепераха и сладък гъдел премина за миг по клитора ѝ. Отдавна не беше правила секс и може би за това ѝ се струваше че преувеличава. Седна отново на дивана и заговори Жана. -Виж Жани няма смисъл от толкова нерви и сълзи. Нещата не са чак толкова зле. Можеш да започнеш работа на 4 часа и нещата ще се подредят. Знам, че парите ти трябват скоро и за това ти предлагам да ти ги дам аз. После ще ми ги върнеш, знаеш на за нашите това не е проблем. Последваха десетина минути на див спор мевду двете. Жана не искаше и да си помисля да взема парите. А Яна пък се опитваше да ѝ покаже всички плюсове на това решение и накрая я удари в най-слабото ѝ място. -Помисли си... Ако сега прекъснеш какво ще помислят вашите. За това ли те изпратиха. За две години и толкова? Познавам те добре, не си момиче което да разочарова родителите си. Думите ѝ бяха като извадени от учебник по „Вменяване на Вина“ и Жана просто рухна. Сълзите се стекоха по бузите ѝ и стигнаха до брадичката ѝ. -Наистина ли ще го направиш? -Разбира се, щом го казах, считай го за свършено, ако не за друго то защото нямам никакво желание да загубя най-добрата съквартирантка която мога да си представя. Лека полека Жана се успокои и от сълзите ѝ останаха само леко зачервените ѝ очи, странно но това правеше сините ѝ ириси още по-наситени и изразителни. Чашите отново се бяха изпразнили и Яна стана да ги напълни отново. -По-полека с водката. Да не искаш да ме напиеш сега. -каза Жана с видимо подобрено настроение. Голяма част от това подобрение се дължеше на Яна, не по-малка на водката, а току що беше тръгнала и любимата ѝ песен. Яна долови това и веднага се възползва. Носейки чашите започна да леко да танцува. Латиното и на нея отдава ѝ беше някаква слабост и макар да не беше невероятна танцьорка беше приятна гледка за гледане. Жана я гледаше как се движи и умираше от желани да стане и да се присъедини към танца. Личеше ѝ по треперещия таз в такт с музиката и по тактуването с пръсти което беше започнала без да усети. Макар и позамаяна от алкохола Яна усети всичко това и я подкани по настойчиво. Остави чашите на кафяната масичка, отмести я малко в страни хвана Жана за ръце и я задърпа. -Хайде дееее, не ме оставай да се излагам сама. Моля тееееее... Тогава и Жана стана. Пое ръцете ѝ и започна да танцува с нея. Този път Яна остана изумената. Жана не просто танцуваше. Тя сякаш изживяваше музиката с тялото си. Гънеше се като змия, въртеше се като ураган и стъпваше толкова леко, че само да следиш краката ѝ можеше да ти докара световъртеж. Този път Яна май си беше намерила майстора. Тя обичаше да флиртува, правеше го умело и без задръжки, но днес... тя беше ученичката, а учителката ѝ дори не знаеше, че преподава. На всичко отгоре при все всички движения които изпълняваше успя да си вземе чашата и да си пие водката та дори успяваше да дава и на Яна да опита. В продължение на три песни те изпиха водката ѝ и логично дойде очаквания момент. При една от по сложните стъпки краката на Яна се подкосиха помогнала беше и водката де. Та в крайна сметка Яна залитна и понечи да падне но остана в ръцете на Жана. Очакваше да падне но остана в ръцете ѝ. А жана я погледна от позицията която имаше и каза. –Някпой май малко се понапи а? Яна само кимна одобрително краката ѝ вече съвсем бяха омекнали и се държеше само ка ръцете на Жана. -Хайде да те сложим да лягаш. Не само алкохола но и емоцията бяха направили Яна на парцалена кукла. Ако искаше можеше да се изправи и да се държи все едно нищо ѝ няма, но някак си просто не искаше да го прави. Харесваше ѝ да се чувства толкова слаба е безпомощна в ръцете на Жана. Беше се размекнала като желе, а най-много от всичко ѝ харесваше, че беше адски възбудена. Жана я хвана през кръста за да ѝ помогне, но Яна се свлече в краката ѝ, главата ѝ се подпря на бедрата на Жана и тя двиша дълбоко уж за да си поеме дъх, но всъщност искаше да усети армоата на Жана. Сместа от дамски парфюм и възбуда винаги я подлудяваше, а днес беше направо неустоим. Прегърна я през кръста и започна да се смее след секунда и двете се заливаха от смях. Жана също се свлече на пода. -Не е честно, спъна ме. Признай си. –Какво? Да съм те спънала? Та ти една стоиш на краката си. Съвсем сама си падна, добре че те хванах да не вирнеш краката. Самия израз „Вирнеш краката“ изпрати нова порция жега между кракта на Яна. До сега не ѝ се беше случвало така да изгуби контрол над ситуацията, а сега с удоволствие откриваше, че това адски ѝ харесва. -Признаааай сииии, сложи ето този крак между моите и ме събори. -каза с откровена задявка в гласа Яна. После се наведе към краката на Жана и на игра я целуна малко над глезена на левия крак. -Стигаааа гъдел ме е. -Изписука Жана и се сгърчи в кикот. -Гъдел а.... ей сега ще видиш какво е гъдел.-Изсъска тихо Яна и се придърпа по-близо до нея. Започнаха да се боричкат. Всеки път когато краката или друга част от тялото на Жана се докосваше до чатала на Яна, тя изстенваше. Уж че от мъка от боричкането, но всъщност си беше чиста и неподправена възбуда. Въртяха се напред, назад, настрани кикотеха се и се смееха. Косите им се разпиляха на всякъде. В друга ситуация Яна сигурно бързо би спечелила таква битка, но днес мускулите ѝ я предаваха винаги, когато ѝ потрябваха. А Жана просто се измъкваше и на свой ред я атакуваше. Пръстите ѝ успяваха винаги да намерят незащитените части около кръста, по корема и по краката на Яна. Накрая Жана успя някак да заключи и двете ръце на Яна над главата и то използвайки само едната си ръка. Което означаваше, че ѝ остава една свободна ръка с която да действа. Яна се опита да се върти и да се отскубне от хватката ѝ но и сега както и преди силите ѝ просто не стигаха за нищо повече от жалки опити, които не бяха повече от гърчене в ръцет на Жана. За това помогна и коляното на Жана което притискаше плътно котенцето на Яна и някак си я беше подмокрила до степен на пълна безпомощност. Пръстите на Жана се спуснаха бавно по ръцете на Яна и стигна до мишницата ѝ. Усетила какво следва Яна изписка. -Предавам се!!! Моля те!!! Спри!!! -Предаваш се а? А искаше да ми показваш нещо преди малко. -Аз все още искам. – предизвикателно каза Яна -И какво е то? Жана не получи отговор, или поне не вербален такъв. Последваха 5 секунди на нагнетена тишина и после Яна събра сили надигна се и целуна Жана. Хубава мокра целувка, от тея в които езика ти пробягва по чуждия заиграва се с него и накрая завършваш прекарвайки зъби по долната ѝ устна. Силите ѝ стигнаха само за толкова и тя пак се срина на пода. Жана остана втрещена. Не че не го очакваше. От поне два часа улавяше разгонения поглед на Яна и след целувката по глезена беше напълно наясно какво следва. Очуди я повече реакцията на тялото ѝ. Вълна от невъобразима горещина заля слабините ѝ. Но се събра в себе си и ѝ прошепна. -Пияна си. Дай да те сложим в леглото. Изправи се и погледна олюляващата се Яна пред себе си. Подаде ѝ ръка и Яна послушно се изправи. Внимателно я закара до леглото ѝ сложи я да седне и отново я погледна в очите. Замаяния ѝ поглед блуждаеше из стаята но не бе само това. В него се четеше и чиста и неподправена страст, желание, което не можеше да бъде сбъркано с нищо друго. -Дай сега да те оправим за лягане. – каза Жана и понечи да вдигне на горе блузата на приятелката си за да я съблече. От цялото това боричкане сутиена на Яна се беше разкопчал и когато блузата тръгна на горе, той тръгна с нея. Блузата застана на главата на Яана, а гърдите ѝ остнаха оголени право пред очите на Жана. От далеч си личеше колко настръхнали и твърди са зърната ѝ. Това накара Жана да забави темпото. Отново беше докарала Яна до безпомощност макар и без да се борят този път, а това оказа се ѝ действаше възбуждащо. Спря за момент да се порадва на гледката. И това беше момента, който окончателно я пречупи. Изпита някакво непреодолимо желание. Колкото и да се бореше не можеше да устои. И се поддаде, наведе глава и прекара върха на езика си по зърното на безпомощното момиче. Яна изстена от удоволствие. Алкохола в кръвта ѝ и езика на Жана, толкова топъл и нежен, буквално щяха да накарат главата ѝ да избухне. Отпусна се и се стовари по гръб на леглото. Жана продължи да изучава тялото ѝ, бавно и нежно движеше езиче по зърната ѝ както редуваше дясното с лявото минавай ки бавно по гърдите ѝ. Беше толкова нежна и гладка. Не приличаше на никое от момчетата с които бе била до сега. Блузата беше спряна на нивото на гърлото на Яна а това скриваше устните ѝ. Подтикната от същия импулс от преди секунди Жана повдигна дрехата съвсем малко. Колко да освободи устата на момичето в леглото. Последва истинкса спираща дъха целувка. И двете момичета се разтопиха сякаш в едно цяло. После жана отново слезе надолу. Обходи отново гърдите на Яна непропускайки и милиметър свободно място и обръщайки специално внимание на зърната ѝ, които вече бяха болезнено твърди и... искащи. Отново се върна на устните ѝ Яна я чакаше с нетърпение. Целувките се сливаха една с друга без да прекъсват уникалната енергия която се нагнетяваше помежду им. Жана нямаше ни най-бегъл опит с момичетата, но очевидно се справяше защото Яна вече стенеше така че сякаш ще свърши дори без да е съблечена. Съблечена, ето това мина в ума на Жана и тя веднага погледна голия корем на Яна и дънките ѝ, наясно беше какво трябва да направи. Спусна се отново с език по корема на момичето и се залови да я разкопчава. За нула време и дънките се предадоха както собственичката им по-рано вечерта, свлякоха се на коленете ѝ а след това тихо паднаха на пода оставяйки голото ѝ тяло без почти никаква защита през безпощадния език на макар и неопитното момиче. Почти без никаква защото тя остана в своите бикини. Но каква защита можеха да бъдат те, когато още от пръв поглед можеше да се види мокрото петно точно където беше розичката ѝ. Нямаше какво друго да се случи. Жана целуна само веднъж мократа тъкан и това накара Яна да изпищи от удоволствие. Ясен знак за Жана, какво точно трябва да направи. И тя не се забави и секунда повече. Обели бикините от перфектното тяло на Яна с едно доста измъчено движение защото възбудената Яна вече се тресеше от удоволствие и не помагаше особено за случващото се. Тогава пред очите на Жана се показа перфектната прасковка на Яна. Гладка, розова, чиста и най-вече.... мокра. Жана имаше някакъв опит с този тип ласки, но винаги е била от страната на получаващата такива. Това се оказа напълно достатъчно в тази ситуация. Пъхна ръцете си под дупето на Яна и леко я повдигна така че мократа ѝ сливка да изпъкне напред. Последва едно дълго и плътно облизване от долу до горе завършващо със засмукване на клитора. Това, колкто и бързо и малко да беше прати Яна далеко след ръба. Оргазма я заля като кофа с топла вода плисната по тялото ѝ. Никога през живота си не бе стигала до него след толкова малко обработка. Сякаш Жана някак си знаеше абсолютно всичките ѝ слаби места и точно как да ги използва. Разтресе се като че ли през тялото ѝ премина високо напрежение. Котенцето ѝ се превърна в сочна праскова. Сока ѝ се разля в устана на Жана и тя за пръв път усети истниския и неподправен вкус на възбудата. Нямаше си ни най-малка представа колко ще ѝ хареса това. Засмука с все сили, не искаше да изпусне и капчица от кондензираната страст течаща от путето на Яна. Всичко продължи така няколко безкрайно дълги секунди, накрая Яна се стовари задъхана отново в леглото. Блузката ѝ все още скриваше лицето и носа ѝ а това ѝ пречеше да диша спокойно та Жана я махна напълно. Сега за пръв път пък видя погледа ѝ. Толкова отнесен, сякаш беше на друга планета, сякаш беше в друг свят построен от екстаз и блаженство. Дишаше тежко опитваше да се си оближе устните но те бяха толкова пресъхнали че не можеше, Жана я целуна и скокна от леглото. След секунди се върна с чашата от масичката. -Внимателно това е сока от по-рано. – каза на Яна и я повдигна за да може да пие. Яна дори не разбра какво ѝ казва Жана и директно надигна чашата. Усеи „грешката“ си но вече беше късно. Беше толкова жадна и задъхана че я изпи до дъно. После се тръшна обратно по гръб погледна Жана и каза. -Май, ти искаш да ме напиеш не аз теб. – случайно през ума и минаха думите на Жана от по-рано вечета. -Ти вече си мат! Виж се само. – каза Жана и прекара длан по цялото тяло на Яна завършвайки на путенцето ѝ и хващайки го здраво с цяла длан. -Не съ...-понечи да каже Яна и да се изправи отново, но колкото и да се самозаблуждаваше Жана бе права. Краката ѝ бяха омекнали, тавана се въртеше а ръцете на Жана изцеждаха и малко останало желани за каквато и да било съпротива. -Мат съм!-Призна Яна и се отпусна обратно в ръцете на Жана. Жана се изправи и на свой ред се съблече. Дрехите бяха започнали да ѝ пречат. Искаше да усеща допира на голото тяло на Яна директно върху своето. Последни свали бикините си и се премести на леглото до Яна. Започна да я целува и гали по цялото тяло. Сякаш през живота си не беше усещала допира на друго човешко същество. Целуваше устните ѝ, ръцете ѝ, врата ѝ, бедрата ѝ, пускаше по някой език по мократа прасковка между краката ѝ, мачкаше пръстците ѝ, дори пусна по една целувка на глезените ѝ. Яна се чувстваше сякаш плува в облак от удоволствие. Сякаш не едно напълно неопитно момиче, а цяла банда жрици на любовта я чукаха и всяка от тях знаеше точно какво иска. Жана отново зарови глава в чатала на Яна. Тогава в главата на Яна се завъртя мисълта, че по-рано си мислеше, че нейната глава ще бъде в краката на Жана, но вечерта се стече по коренно различен начин. И после всичко потъна отново в ярко червена мъгла, защото Жана отново завъртя езика си около клитора ѝ после засмука лекичко и пъхна средния си пръст в разлигавеното путе на Яна... и това отново я прати в облаците. Следващото което мозъка ѝ успя да усмисли беше как Жана се намества до нея. Галеше и целуваше страните ѝ, преместваше кичурите коса от лицето ѝ, прекарваше пръсти по устните ѝ. Играеше си с нея както котка си играе с мишка преди да я изяде. Едно странно усещане на подчинение обвзе Яна. Явно тази вечер тя щеше да е „Жертвата“ а не „Хищника“ какво ли обаче щеше да си пожелае Жана когато можеше да получи всичко. Бавно и последните сили напускаха тялото ѝ обятията на Жана я приспиваха без да ѝ дават шанс да се противопостави на усещането. Последното което си спомни беше как Жана отново слезе между краката ѝ, но дори не помнеше дали стигна до оргазъм. Всичката ѝ сила се изпари и съня я застигна беззащитна, гола, мокра и най-вече щастлива.

Оценете историята