Бяхме наели една вила на Искърското дефиле. Нищо особено, голяма стая, малка кухничка и (голям лукс!) баня-клозет. Само дето водата от каптажчето често се свършваше. Но пък дворът беше хубав, заграден от всякъде с двуметров жив плет, с няколко овощни дървета и малка полянка, на която се печях гола-голеничка. Обикновено отивахме там в петък вечер и се връщахме неделя. А когато мъжът ми беше с колата на някоя от безкрайните си командировки, аз гледах да се върна неделя по-рано преди влаковете да са се препълнили. Този път, обаче водата едва църцореше и докато се поизмия и разхладя от слънчевата баня, изпуснах по-ранните влакове. Нищо, за никъде не бързах, а блъсканицата щях някак да я изтърпя. Нахлузих роклята с тънките презрамки, наметнах за благоприличие едно джъмперче и потеглих към гарата. Бикините ги прибрах в чантата, само те ми липсваха в тази жега. Успях да си намеря място в коридора до прозорец. На следващата гара обаче, стана страшно. Зад мен се озова някакъв едър мъж, който, може би неволно, се натискаше в мен в ритъма на клатенето на влака. Роклята ми беше тъничка, отдолу нямах нищо, и почнах да усещам как курът му се втвърдява и се намества между полукълбата на дупето ми. И да исках, нямаше как да мръдна, а ми беше приятно и хич и не се опитах. На Илиянци доста хора слязоха и той се поотмести от мен. Можах да се извърна и да го видя. Загорял, здрав мъж на около 60-65 години, заприлича ми на бивш военен. Усмихна ми се: - Извинявайте, но нали виждате.”-каза той. - Така си е, само да не беше толкова горещо.”-опитах се да се усмихна аз. - Къде слизате? - На Централна гара. - И аз, живея съвсем наблизо.-каза мъжът. - Блазя Ви, а мен ме чака още блъсканицата в трамвая. Той пак се усмихна, наведе се към ухото ми: - Да Ви предложа ли нещо разхладително? Явно нямаше да е само разхладително, но защо пък не, той изглеждаше съвсем прилично, пък и никога не бях опитвала с толкова възрастен. Кимнах утвърдително. Живееше наистина съвсем наблизо. В една стара двуетажна къща. Жена му била на почивка с дъщерята и внука, а той нямало как да вземе отпуска и почивал като копаел събота и неделя на „ранчото” (така го нарече). Влязохме в кухнята, навсякъде другаде било разхвърляно, мъжко шетане. Кухня като кухня – маса с широка тапицирана пейка и три стола, шкафове, умивалник, хладилник и печка. Седнахме, аз на пейката, той на стол на челото на масата. Извади от хладилника бутилка от олио. Домашна ракия, собствено производство, двойно препечена, сливова. Слава богу чашите си бяха нормални, не от тези напръстници дето по селата те черпят. Сипа, чукнахме се и минахме на ти. Ракията наистина беше хубава. И силна. След втората чаша той се премести на пейката. Направих му място, и той вече се беше залепил до мен. Пусна ми ръка, първо по коляното, след това тръгна нагоре и бръкна под роклята. Спрях го. - Много сме потни, нека да се поизмием.” В банята не било удобно, имало там нещо, изобщо не можело. Тук, в кухнята на умивалника, водата от бойлера е хладка, сега ще донесе тоалетен сапун и пешкир. Помолих го да ме заведе до тоалетната, а като се върнах той беше свалил потната фланелка и останал гол до кръста, само по едни къси панталонки. Хубаво, почерняло мускулесто тяло. Чашите пак бяха пълни. Пак „наздраве”. Ракията ми се беше качила вече в главата. Щях да му направя хубава демонстрация, да видим как щеше да реагира. Поисках и леген. Погледна ме учудено, но го донесе. Измъкнах си роклята през главата и останах съвсем гола, само по едни сандалки. Миех се старателно, под мишниците, гърдите, корема, колкото можах и гърба. Кухнята солидно се намокри. Напълних легена и клекнах отгоре му. Путката, дупето, бедрата отвътре. Никак не ме безпокоеше това, че той ме гледа. Изсипах легена в умивалника, избърсах се. - Хайде сега и ти.-казах му аз. И той не се стесняваше особено. Свали си панталонките и слипа. Курът му беше впечатляващ, дебел и доста дълъг, с главичка точно такава, каквато най-обичах – по-широка от ствола, с хубаво оформено ръбче. Беше го забелил и старателно я миеше. Избърса се, а аз вече го чаках, разкрачена на ръба на масата. Отпуснах се по гръб, вдигнах краката нагоре. Върховно удоволствие – той ме разпъна и като че ли стигна до дънцето. Почна бавно и силно, след това ускори, още повече ми разтвори краката. Ташаците му ме пляскаха по дупето. Имах чувството, че ще ме разчекне, а и гърбът започна да ме боли от твърдата маса. - Спри малко, искам иначе. Помогна ми да сляза от масата, обърна ме и му се надупих. Пак ми го вкара. Пъшкаше на всеки удар, първо ме държеше през корема, след това ме хвана за гърдите. В такт с ебането ги дърпаше за зърната. Подлуди ме. Не можех да се удържа и почнах да викам. Той почна още по-бързо да ме блъска. Явно му идеше да се изпразни. Почти изкрещях: - Не в мен. Извади го, май в последния момент, и ми окъпа дупето и бедрата с гъста сперма. Продължи да ми мачка гърдите, премина на корема, докато най-накрая ме отпусна. Изправих се. Той вече си миеше кура на умивалника. Напълних и аз легена, отвсякъде течеше по мен – мъзга от путката, сперма по дупето и бедрата. Измих се, избърсах се и седнах на пейката да изпуша една цигара. Чашите пак бяха пълни. Чукнахме се. - Хубаво? - Хубаво. Но всъщност за мен не беше, разминах се с оргазма. Щях да го мъча още веднъж, да видим. Само че курът му висеше тъжно и не даваше вид за повторно ебане. Явно, ще трябва да се изчака. И така, докато чаках да му стане пийнахме още някоя и друга чашка, поприказвахме си за това онова. А полковникът о.з. (такъв бил) си седеше като че ли притеснен на стола и не поемаше инициативата. Пресегнах се, хванах го за кура и почнах да го обработвам. С едната ръка, а с другата си галех клитора. Не ми стигаше. Бях доста пийнала, много възбудена – просто не можех да остана така. А той, горкият беше ужасно смутен от това, че не му става. Накарах го да ме хване за гърдите, да ми върти зърната, да ги целува. И както погледът ми се рееше в кухнята, видях една бутилка, не много дебела с относително късо гърло. И друг път бях опитвала с бутилка, но само така за перверзия, само гърлото. Не смеех да вкарам и бутилката. Но тази като че ли беше по-тънка. Както и да е, щях да опитам. Оставих го, и той ми пусна гърдите, сипа още по чаша. Вече бяхме солидно пияни и двамата. Пратих го да донесе бутилката. Стори ми се подходяща. - Имаш ли вазелин? Потърси, след това се облече и каза, че отива в аптеката. Донесе вазелинът, намазах хубаво бутилката (докато го нямаше я бях пробвала, на сухо трудно влизаше). А полковникът, от ракията ли, от очакването ли, беше се възбудил, съблече се, опита да си надърви кура, но не би. Легнах на масата, той ми подаде бутилката, разпъна ми краката и почнах бавно-бавно да я вкарвам. - Да ти помогна. Хвана бутилката и леко я натисна. Влезе още малко, а аз се захванах с клитора. Накарах го да ми хване гърдата със свободната ръка., а с другата да върти бутилката. Беше хубаво, перверзно и възбуждащо. Но не стигах до оргазъм. А и гърбът ме заболя от твърдата маса. - Ох, не става и така. - Аз да ти дам акъл. Качи се на масата. Ще сложим бутилката, ти ще й се нанижеш, аз ще те държа за циците, а ти си масажирай клитора. Умен полковник, за това не бях се сетила. Пийнахме още по чашка, качих се на масата, клекнах върху бутилката и леко-леко започнах да се отпускам. С едната ръка се подпирах на плота, с другата се хванах за клитора. Бях се изпънала и той си играеше с гърдите ми. Бутилката влизаше все по-навътре, а ръката с която се подпирах започна да трепери. С негова помощ се надигнах, бутилката излезе от путката ми, слязох от масата. Бях като размазана долу, но ми беше хубаво. Само дето ми липсваше оргазъма. Казах го на полковника и той пак измисли нещо. Качих се отново на масата, нанизах се на бутилката, а той ме хвана под бедрата и започна да ме вдига и спуска върху бутилката. С едната ръка си държах клитора с другата гърдата (лявата ми е по-чувствителна) - беше фантастично. Идеше ми да си нанижа цялата бутилка. И той почна да ми говори. Мръсотийки – каква ми била путката, колко дълбоко ми влизала бутилката. Най-сетне ми дойде оргазмът, щях да си протрия клитора, щеше ми се да вкарам още една бутилка в путката си, той ускори вдигането и пускането, след това ме измъкна от бутилката и ме остави да легна по гръб на масата. Цялата се тресях и ме избиваше на плач. Минаха минути докато се успокоя. Смъкнах се от масата, опитах се да отида до умивалника да се измия, само че краката не ме държаха. Седнах на пейката с изпънат гръб и разкрачена, долу бях подпухнала и срамните ми устни бяха провиснали. Запалих цигара. Полковникът като истински джентълмен ме галеше по гърба и краката. Предложи ми ракия, отказах му. Навън отдавна се беше стъмнило. Седяхме и мълчахме както си бяхме голи. Докато се пооправих. Нахлузих роклята, за първи и последен път целунах полковника и си тръгнах. С едно такси вкъщи. Още цяла седмица усещах последиците. Но и сега ми е приятно да се спомням за полковника и ракията му, за бутилката и лудия оргазъм.

Оценете историята