Всичко написано по долу е плод на болния мозък, и неграмотността на автора, но Всяка прилика с действителни лица и събития, не е случайна. Ероциклетни Дневници Рина / след Лена / Ранна пролет е. Връщам се от десет дневна командировка в Белград. Хладно е с мотора, но се радвам че съм с него. В петък границата е задръстена, и докато ги пререждам нахално, ония в колите ме убиват с поглед. Дреме ми, късен следобед е, и нямам време да се редя зад всичките тия консерви. Намигам закачливо на младата митничарка, надувам музиката, навивам газта и след няма и час съм в града. Мисля си за Рина … Не ми се ще да я чакам в къщи, липсва ми. За дванадесет години съжителство, три пъти сме се разделяли за не повече от два дни, нямам търпение вече да я видя. Поглеждам часовника и пришпорвам Харлито към офиса. Пуша нервно, Рина пак закъснява естествено, получавам съобщение от Насо. „Жоре, къде се затри бе, цяла зима не сме се виждали. Айде да направим една маса.“ Ей, вярно че не сме се виждали с него от нова година. „ Преди час се прибрах в България пич, утре съм фрии, вие у нас или ние у вас ? “ , „Вие у нас , 18.00 ? “ , пускам един надървен палец в отговор и се ухилвам. Прибирам телефона, и в този момент Рина се появява на входа на бизнес центъра. Видение… примигвам няколко пъти – видение си е. Боядисана в гарваново черно дълга коса, стегната на две ученически опашки. Мастилено зелени очи, обрамчени с бели очила с черепчета по рамката. Предизвикателно нацупени, плътни устни с цвят на маслина. Изящна шия, окичена с кожена връвчица на която медальон с Ин и Ян, се спуска във вадичката между циците, едва удържани от бяла риза и късо черно кожено яке. Черна кожена пола, два пръста над коляното, но с такава цепка на лявото бедро, че със сигурност в точния момент може да се види цвета на прашките и, които смело мога да предполагам са с цвета на високите бели кожени ботуши - без катарамите с черепи естествено. Вижда ме и замира, в следващия миг се е спуснала по няколкото стъпала до тротоара, виси на врата ми, а бедрата и се увиват около кръста ми. Полата се е набра доволно високо, и с удоволствие слагам длани върху голото и дупе. - Кво прайш тука бе…и си махни студените ръце от задника ми – мрънка типично в неин си стил тя, докато жадно впива устни в моите. - И аз се радвам да те видя скъпа – намигам и с усмивка. – Тръгваме ли ? - С мотора, абсурд. Ти как ме виждаш Аз, да се кача на Тоя мотор, в Тоя студ ? - Ми качи се на някой друг ма. – предлагам и „любезно“. - Я не ми казвай кво да правя бе. Кретен. – озъбва ми се тя. - Кучка. – казвам по скоро на себе си, гледайки я как вдига ръка. - И аз те обичам скъпи – усмихва ми се Рина, миг преди да скочи в таксито. Повдигам безпомощно рамене и тръгвам без да бързам, пътьом се отбивам за литрова бутилка малц, прибирам мотора в подземния гараж, и умишлено бавно се качвам по стълбите до третия етаж. Още докато премятам връзката с ключовете, вратата се отваря, а аз се усмихвам вътрешно – липсвам и повече, отколкото тя на мен, нищо че ми се прави на непукист . Подавам на Рина бутилката, отървавам се бързо от прашите дрехи и се пъхвам под душа. Наметнат с халата, и едва седнал в любимия си фотьойл, тя ми поднася чаша с два пръста кехлибарена течност, гарнирана с едно ледче – точно както я обичам, и докато реже мезе на барплота я оглеждам с нескрит интерес. Вече пуснатата и, все още влажна коса ухае на кокос, черната прозрачна сатенена туника символично прикриваща бюста и, подчертавайки леко настръхналите зърна, стига малко над тънкото и кръстче. Черните дантелени бикини очертават изящния релеф на дупето и вагината, като те карат да се чудиш дали да ги свалиш, или да продължиш да се любуваш на тази приказна гледка. Стройните и крака са обути в бели пантофи, с черепчета естествено … а, и нова верижка на левия глезен. Рина оставя подноса със сирена и луканка, лепва ми влажна целувка на бузата, и се настанява на дивана. - Ела при мене деее, много си ми далече така мило - измърква тя, облизвайки обещаващо устни с връхчето на езика си. - Оооо, абсурд. Мокра ми е косата, на дивана става течение, ще настина – не пропускам да и го върна за дето ме заряза така пред офиса. - Копеле – зъби ми се тя. - И аз те обичам скъпа. – усмихвам се, и чуквам чашата и с моята. Разказва ми как са минали тези няколко дни, после аз и разказвам за командировката и когато ставам да налея втората доза малц и за двама ни, споменавам за поканата на Насо. - Еха, супер. Не съм ги виждала тия хора от онова бързо кафе дето пихме, когато се засякохме в центъра по нова година. А Елена е страхотна, такава миличка и добричка, много ми е хубаво като съм с нея. И е страшна мацка на всичкото от горе нали ? … Абе ти така и не ми разказа за оная буря, когато бяхте заедно ! - Опааа, сега го закъсах – мисля си аз, докато без нужда отварям хладилника. По принцип не се ревнуваме, и двамата сме си позволявали известна интимност пред другия с общи познати и непознати, неприкрито се зазяпваме по противоположния пол и откровено коментираме с какво е заслужил вниманието ни, обаче ако и кажа за случилото се, нямам абсолютно никаква идея как ще реагира. А да я лъжа съвсем, ама съвсем не ми се иска. - От къде се сети за това, беше преди сто години. – опитвам да се измъкна аз. - Е, нали сме им на гости утре, като си подхвърлите някоя шега за тогава, няма да съм в разговора най-малкото. - Ти пък, колко пъти сме пътували с тях, едва ли точно за тогава ще си говорим. – казвам престорено небрежно, щото съм сигурен че другите ще мълчат като комунисти на разпит. - Мило … - тона и не предвещава нищо добро – погледни ме в очите моля те … Бавно затварям хладилника и правя крачка зад барплота, оглеждайки предметите които са и под ръка. В зелените и очи прескачат мълнии, пръстите на едната ръка барабанят по голото и коляно, а цялото и тяло е напрегнато, сякаш се готви за скок. Оставям чашите на масата, и палейки цигара се настанявам във фотьойла. Като разбере че я лъжа, ще побеснее, ще изпотроши къщата, но това не ме плаши. Накрая ще почне да плаче и да пита защо я лъжа, а аз няма да имам отговор. Всичко друго, но не и сълзи в очите на тази жена. Прекръствам се мислено и започвам разказа. - Ония ден … Насо беше взел пистарката на брат си, и Лена се качи при мен…. Леда спира да дрънка нервно в чашата и, тя видимо се отпуска, отпива глътка и също пали цигара. - … безумното желание да прокарам език по тези изящни пръстчета … Рина става да налее по още едно, и с жест ме подканя да продължа. Гнева в очите и отдавна го няма, напълно заменен от искрен интерес и любопитство. Тя седи на дивана с подвид под дупето крак, подпряла глава с едната си ръка, а другата лежи от вътрешната страна на голото и бедро. - … дупето се върти съблазнително, примамвайки ебача все по дълбоко себе си … Отпивам, и отмествайки поглед от очите и, забелязвам как пръстите и нежно галят дантелата между краката. - …. и спермата ми се излива направо в гърлото и … Погледа и е вперен в мен с онзи блясък който безумно обичам, връхчето на езика бавно изучава леко отворената горна устни, а ръката и безкомпромисно бърка в бикините. - … опирам във входа на влагалището … затаява дъх, и застива в очакване … С лека въздишка Рина отпуска гръб на дивана, бавно качва и двете си стъпала на масата, разтваря широко бедра, а бикините се озовават в лицето ми. Едната и ръка нетърпеливо намира наедрялото зърно на гърдата, а средния пръст на другата започва бавно да прониква във вагината. Запленен от гледката, развързвам халата, омотавам гащичките и около кура си и започвам да си правя чекия с тях . Забелязвайки това, тя изоставя циците, облизва два пръста които заменят вкарания в путката и, а с него започва да масажира клитора си. - … , а тялото на Лена, притиснато плътно в преградката ми, започва да вибрира в ритъма на моето … От гърлото и се отронва болезнено страстен стон, заобикаля масата и се нанизва на кура ми с неистово желание. - Мой си копеле – прошепва в ухото ми - … или си мъртъв ! - Чий друг да съм кучко … – отговарям, миг преди да захапе до кръв долната ми устна. Таза и се завърта във всички посоки, набъбналия и клитор се трие в корема ми, а ръцете ми безжалостно мачкат циците, стискайки болезнено щръкналите зърна. Дланите и хващат лицето ми и тя жадно облизва кървящата ми устна. Хващам дупето и, обирам с пръст стеклата се по топките ми мъзга, и със лек натиск бавно го вкарвам в ануса и. Рина простенва, впива черния си маникюр в раменете ми, и с няколко бързи надявания по цялата дължина на члена ми, освобождава и двама ни от натрупаното напрежение. Още седя размазан на фотьойла, тя се появява от банята, облечена в червена дантелена нощничка до пъпа, няма и прашки даже. Рина и червено – тука става нещо. - Знаеш ли мило, откажи поканата за утре … Поглеждам я с неразбиращо-злобен поглед. - Не, и на трима ви не се сърдя. Но, те искам само за себе си този уйкенд любов моя ! Ставам и прегръщайки я с цялата нежност и обич, която изпитвам към нея, внимателно я целувам по нослето. Пениса ми, отъркал се в нежната и вагина потръпва, и без да се бавя повече я повеждам към спалнята. Преситени от страстната нощ, все пак отиваме на гости. Рина с нищо не показва пред тях, че е наясно с малката ни есенна оргия, но очите и следят Лена с голямо внимание. Тя от своя страна се държи съвсем нормално и непринудено, освен станалата вече традиционна почти въздушна целувка по бузата за здрасти, нито поглед, нито жест към мен. Егото ми е сериозно засегнато, нима съм оставил в нея толкова мимолетен спомен. Постепенно настроението се повишава, значително подпомогнато от вкусната храна и любимите напитки, пръснати в изобилие по масата. Насо, въпреки признанието ми че е по-добър моторист от мен, се опитва да бъде и по-голям пияч. Не му се отдава, и гарнирани с водката, неприкритите му опити да флиртува с Рина ни карат да умираме от смях. Буйстваме известно време под звуците на любимата музика и нащурели се, по някое време окупираме меката мебел. Ние с Насо дрънкаме простотии, унищожавайки междувременно солидни количества лед, а дамите уютно разположили се на дивана, подхващат някакъв си техен задушевен разговор почти шепнешком. Въпреки сумрака и замъгления от питиетата поглед обаче, забелязвам че Рина се разнежва все повече. Държи ръката на Лена, с другата докосва ту косата и, ту нослето, ту коляното и с голяма нежност, а когато Лена слага глава на рамото и, и скрива лице в черните и коси, тя я прегръща със сестринска обич. Вече съм сигурен че става нещо. Излизам на балкона в безнадежден опит да си проветря главата, но порядъчно замръзнал, след известно време влизам в притихналата стая. След малко се появяват и момичетата, усмихнати и без следи от негативни емоции по лицата, но явно купона е приключил и е време да си ходим. Десет и половина, бавно отварям очи, очаквайки главоболието и спазмите в корема да ме връхлетят всеки момент. Ясно е че снощи прекалих … заради Лена … или Рина … или пък и двете … все тая, важно е че главоболието се бави, а корема ми се чувства добре - явно все още съм корав. Обръщам глава и усмивката замръзва на устата ми. Рина я няма, а на бялата и възглавница, старателно поставени и подредени, са онези червени прашки на Лена. Главата ми избухва, корема ми се качва в гърлото, а мозъка трескаво прехвърля снощните детайли. Насо спи във фотьойла, Лена ни изпраща, в таксито допрели глави почти не говорим, вземаме си заедно душ преди лягане, страстна целувка за лека нощ ... И въпреки всичко, не го е понесла и просто си е тръгнала – тихо и кротко, без скандали и сцени. Дъха ми секва … Рина я няма… няма я … изгуби я … копеле тъпо … отиде си … – крещят в главата ми хиляди демони. Ставам с треперещи колене, насочил мислите си към остатъците от малца в хладилника, но застивам на вратата на кухнята. Рина, наметната с едно от многото си дантелени халатчета, седи на високото столче, пред чашата с кафе на барплота и ме гледа с най- чаровната си усмивка. - Добро утро. Ще пиеш кафе, нали мило, или да ти викам Жоро Вегаса вече – и избухва във весел смях – само да можеше да си видиш тъпата физиономия в момента. Тръшвам се срещу нея, и едва поемайки си дъх, с усилие паля цигара. Сърцето ми блъска в гърлото и всеки момент ще го изплюя на масата, едва се сдържам да не повърна върху прашките на Лена който съм пляснал между чашите, отпивам глътка кафе и бавно вдигам очи към Рина. Явно нещо в погледа ми не и харесва, защото след секунди до кафето се появяват таблетка алказалцер, таблетка беналгин и глътка малц, скъпернически плисната върху цели три бучки лед. Побутвам с пренебрежение хапчетата, гаврътвам уискито и демонстративно захлупвам чашата с дъното нагоре. - Ма на къв ми се правиш бе ейй. Аз трябва да съм обидената в случая, не ти, разбра ли – опитва по нейния си начин тя, но само си изпросва още един от кривите ми погледи. - Стига де милооо, кво са – пуска медения си глас, пресяга се и нежно разрошва косата ми. - Пия го с едно – казвам през зъби, въпреки че се разкисвам и от ласката, и от гледката на приказните и гърди появили се от развързания халат. Погледа и пламва, кокалчетата на пръстите и стиснали ръба на барплота побеляват но става и ми налива – този път по моя вкус. Мълчим, кафето и изстива, а цигарата догаря недокосната в пепелника. Мълчим. Пресяга се, нервно допива последната ми глътка, и налива нова доза. - Къв е тоя цирк, би ли обяснила ? – подканям я палейки поредната цигара. - Ами тя Лена – започва Рина, отпивайки от вече изстиналото кафе, хъм тя мрази студено кафе – чувствала се зле, трябвало да ми признае, според нея сме били почти приятелки. Казах и че знам, казал си ми вече, и не и се сърдя. Но тя трябвало да обясни защо, съгласих се, и така научих и края на историята. Ти не ми го разказа… - Щях но ти ме прекъсна … - Като и да е. Стана ми ясно че между вас има някаква необяснима физическа страст, някакво необяснимо физическо привличане – но нищо повече. И окончателно се убедих че си напълно искрен с мен. И знаеш ли, докато тя ми описваше усещанията си тогава, пак се подмокрих. Казах и го, после и разказах какво се случи онзи ден, а тя също ми сподели че е възбудена. Призна ми че мислела тайно да ти даде онези червени прашки, да ти бъдели сувенир от оная буря. Даже ги била напъхала в джоба на якето, после се почувствала още по гадно заради мен и си ги прибрала. Тогава ми хрумна че ще стане голяма веселба с тия гащи, и тя ми ги даде с готовност. Много се смяхме опитвайки да отгатнем как ще реагираш, и сега Лена чака да и се обадя и да разкажа какво се е случило. Снощи ми изглеждаше много забавно, но явно съм сбъркала и сега съжалявам. Това е. Ставам мълчаливо, изцеждам последните капки от бутилката, отпивам и оставяйки празната чаша на барплота заставам до нея. Рина ме поглежда, изправя се и доверчиво се отпуска в прегръдките ми. Устните и опарват врата ми, ръцете и намират кура ми, и той с готовност се изправя в нежните и длани. Погледа и се блъска в моя, тялото и нервно потръпва в безуспешен опит да се измъкне, и тя застива видяла дивашкия блясък в очите ми. - Кучка – казвам кротко, и почти гальовно я завъртам с гръб към мен и с лице към барплота – кучка. И ти си кучка, … и Лена е кучка … всички вие сте едни гадни кучки … Дръпвам халата и до лактите, омотавам го около тях, помитам с длан чашите които се разбиват по теракота и я натискам напред. Пъпчето и опира в ръба на плота, а разпиления от чашите лед върху който лягат гърдите и, я кара да простене мъчително. Гледам това стенещо божествено тяло, безпомощно притиснато към барплота и потръпвам конвулсивно. Разтварям бедрата с крака, подпирам кура си на входа на влагалището, и с един тласък и го набивам до корен. Тя се изпъва като струна, ръцете и опъват сатена до скъсване, босите и крака безпомощно се хлъзгат по теракота в търсене на някаква опора, а от гърлото и се изтръгва болезнен вик. - Животнооо, пусни меее, ти си животнооо … - Мълчи кучко – казвам и пресипнало и почвам да я ръгам с цялата си дължина, въпреки че е болезнено суха и за мен. Рина опитва да стяга мускулите на влагалището, да върти дупе и да ми се противопостави по всякакъв начин, но аз така съм се надървил след цялото това пиене и адреналин, че сигурно мога и в стената да го забия в момента. Продължавам да я чукам без капка жал, и скоро виковете и преминават в стонове, стоновете в стенания, и кура ми започва все по лесно да влиза в овлажняващата се путка. Ръцете и се отпускат, краката спират да се мятат неистово разтваряйки се без натиск, кръстчето се и извива, и улавяйки темпото ми, дупето и започва да пресреща тласъците ми. - Дааа, животно…чукай ме…копеле мръсно … - започва да бръщолеви задъхвано Рина - скъсай ми путката…чукай своята кучка … скъсай ме … аз съм твоята кучка копеле … още малко … давай … още малко … да, да … ето … Тази тирада, прекъсната от почти болезнено стягане на вагината и нечовешки вопъл, изтръгнал се от пресъхналите и устни ми идват в повече. Вадя члена си на половина и започвам да се празня неистово, едва оставайки на крака. Тялото и се разтриса неконтролируемо, кура ми излиза от нея, а от отпушената и вагина потича река. С треперещи колене гледам как тя тече върху краката ми и парчетата от разбити чаши, соковете и се смесват с разлятото кафе, а тялото и се отпуска почти безжизнено върху барплота. Изчаквам я да се успокои, нежно я взимам на ръце и я отнасям в спалнята. Разплитам халата, мокря хавлиена кърпа с хладка вода и я почиствам внимателно. Набързо оправям бъркотията в кухнята и се връщам в спалнята. Намествам възглавницата, и преди да я наметна с леката сатенена завивка се навеждам да целуна извора на удоволствие между краката и. - Моля те мило, боли ме – прошепва тя. - Съжалявам любов моя – свеждам виновно поглед. - Недей любими, пак ще те ядосам така, някой път !– отвръща, усмихвайки се и с устни и с очи Рина. Край !

Оценете историята