Редник Кръстин (една почти измислена невероятна история) Крантавата кобила на Заставата бавно напредваше по тясната горска пътека, провирайки се през прораслите храсталаци. Редник Кръстин изобщо не се казваше Кръстин, обаче навярно се досещате, че аз обичам да си кръщавам персонажите, просто за да им спестя някои неудобства по отношение на личните им данни. Именно поради тази причина предлагам да му лепнем фамилията Кръстин – за да се знае, че е кръстен от нас. И така, редник Кръстин лениво се поклащаше върху гърба на кобилата, въпреки забраната на Старшината по отношение на язденето на животното. А самата забрана беше наложена поради възрастта ѝ и най вече заради нейният твърде своенравен характер понякога. Войниците твърдяха, че в тази кобила има нещо магарешко, защото тя от време-навреме „засичаше“, както те се изразяваха, което ще рече, че тя се заинатяваше без видима причина и ставаше неконтролируема. Двамата отиваха до близкото село, за да доставят основно хляб за Заставата, както и пощата. Задачата на кобилата беше да пренесе товара, а редник Кръстин отговаряше за сделката в смесения магазин и обменът на писмата. Обикновено наред със задължителните продоволствия се доставяше конспиративно и по някоя бутилка алкохол. Кръстин беше изкусен майстор на псувните и можеше да попържа поне час, без да допусне повторение, споменавайки всички без изключение от родословното дърво на оногова, към когото бе адресирана въпросната тирада. Много често, особено когато нещо не му спореше, псувните му бяха насочени към неодушевени предмети или дори бяха безадресни. Той беше родом от едно диво планинско селце от изчезващ вид и както може да се очаква при подобни биографични обстоятелства, бе се мъкнал след добитъка по кърищата през ваканциите, в компанията на тейко си и неговите високо-интелигентни „колеги“. Именно там бъдещият редник се бе докоснал до съкровищницата от самобитно народо-творчество, състоящо се основно от псувни, цинизми и изкусни ругатни. Войниците понякога нарочно дразнеха Кръстин, с цел да го предизвикат да се разпсува и така да разнообразят монотонния казармен живот по границата. Да, ама нашият герой притежаваше и още една уникална даденост, за която дори не подозираше до тогава. Той разбра, че нещо при него не е съвсем наред, когато за пръв път, още в новобранската рота ги заведоха под стой до гарнизонната баня. Там младият боец установи, че пишлетата на останалите войници са почти два пъти по малки, в сравнение с неговия маркуч. До сега този странен размер си беше в реда на нещата, тъй като Кръстин не бе имал възможността да направи сравнение с други подобни. Защо ли? Ами много ясно защо, просто никой не се беше сетил да организира турнир по „мерене на пишки“, а и селцето не разполагаше с кой знае колко младежи. От друга страна, малкото на брой хлапаци бяха някак си по балканджийски стеснително задръстени, нали ви казах – изчезваш вид. Базирайки се на тези обстоятелства логично е да допуснем хипотезата, че подобен размер на мъжките атрибути по тези места вероятно не е уникален. Инак Кръстин си беше съвсем обикновен младеж за онова време. Днес обаче нашият приятел беше спокоен и душата му се рееше из свежия все още въздух. Денят едва бе започнал, а горещината вече прежуряше. Кръстин се беше сдобил с домашен отпуск, който започваше от утре и нищо за сега не можеше да го извади от равновесие. Именно поради тази причина днес той не фигурираше в разчетите на караул и за да не бездейства го бяха изпратили като помощник в кухнята. Сега отиваше с кобилата до близкото село за продоволствия. Слънцето все по-настойчиво се запровира през листата на храсталаците и започна да напича камънаците по горската пътека. Лятната памучна куртка, тип „рубашка“, започна да залепва за гърба на войника. Той разкопча копчетата и се разгърди, загърбвайки устава. Набута смачканото кепе под единия пагон, а кобилата изпръхтя неодобрително, сякаш за да му напомни напътствията на Старшината преди тръгване: „ И да не вземеш да се разгърдиш и разпашеш като някой трудовашки арестантин из селото!“ Магазинерката беше някъде около 35 - 40 годишна, доста хубавичка и стройна за тази възраст. Беше облечена в неизбежната за онези времена кафява работна престилка с надпис на горното джобче „Селкооп“. Магазинът, както казахме, беше от типа „смесен“, където редом с пироните и гумените цървули се продаваше хляб, платове и конфекция. Някаква бабка стърчеше безмълвно пред тезгяха и търпеливо си чакаше наливното олио, тъй като продавачката не можеше да отвие капачката на новия варел. В този момент влезе Кръстин, потен и отегчен от настъпващата горещина. Тя го погледна обнадеждена и го помоли да помогне с подмяната на варела. За тази мадама се носеха фантастични легенди из заставата, тъй като тя беше комай единствената жена в тази пустош, която можеше да бъде обект на „онези“ войнишки фантазии. Какво ли не се говореше за нея „на по цигара“ във вечерните раздумки. Интересното беше, че повечето истории се предаваха от уста на уста и то все от първо лице. Като се започне от безобидните твърдения на всеки боец, че лично е констатирал липсата на сутиен под престилката ѝ през лятото, до откровените сексуални фантазии, представяни като напълно реални и достоверни събития. В най-популярна пикантерия се говореше, че Тя била „оправила отзад в склада на магазина“ две “стари пушки“ от заставата, ама те били от по-предишния набор. Няма да влизаме в подробности, как така е реализиран директния обмен на информация по случая, като се има предвид, че разказвачите на горната порно-история и самите участниците в нея изобщо не са се засекли в казармата. Но все пак няма дим без огън, както е казал народът. И така, редник Кръстин се захвана с винтовата капачка на варела. Магазинерката се опитваше да му асистира всячески, като му подаваше ту клещи, ту водопроводен ключ или голямата отвертка. Боецът се изпоти още повече от напрежение и притеснение, породено от упорството на варела, а и не само. И как да не се изпоти, след като най обсъжданата мадама в заставата сега беше точно до него! Той дори усещаше уханието ѝ на истинска жена! Напъваше ли напъваше с тръбния ключ, без да си дава сметка, че се опитваше да отвие капачката в обратната посока. Тя обаче се усети навреме, деликатно го докосна по рамото и тактично му подхвърли, стремейки се да не засяга хлапашкото му самочувствие: - Младеж, опитай на другата посока да завъртиш, че понякога варелите се отварят на обратно. Беше забелязала неговата припряност, а една истинска жена винаги знае първопричината за подобна непохватност у другия пол. В отговор той смотолеви: - Ъ-ъ! Да, да... – боецът загря, че е сбъркал и смени сконфузено посоката на напъните. Резултатът не закъсня и варелът най сетне се отвори. Кръстин с облекчение постави ливера в гърлото му, като не пропусна да си накапе единия ръкав и крачола със стичащото се олио. През това време магазинерката донесе бутилката от боза на бабето и се засуети с преливането на течността. Престилката ѝ се пооткрехна между разкопчаните ревери, докато тя раздвижи буталото на уреда и нашият приятел успя да зърне за миг снежно бял дантелен сутиен, който едва задържаше напиращата плът под него. За един „загорял“ войник подобен случаен кадър е напълно достатъчен да взриви крехкия баланс на нагона и светкавично да втвърди неговото достойнство. Като по закон Божи, всички откраднати краткотрайните еротични епизоди задължително разпалваха цели пълнометражни порно филми във фантазиите на срочно служещите младежи в армията по онези времена. Ето защо войнишките панталони бяха предвидливо скроени широки като торби. Кръстин обаче, определено се нуждаеше от доста по-широки панталони в този момент, имайки предвид размерът на нарастващия там резил. Бабето си плати с точно подбрани до стотинка монети, измъкнати от изтърканото портмоне и смело се гмурна в горещината навън. Заприиждаха още клиенти, докато Кръстин пъхаше хляба в мешките. Времето напредваше и първите зажаднели за бира местни безделници се появиха около магазина. Нашият герой нарами товара и се запъти към изхода. Тя му подвикна да изчака отвън, за да му предаде нещо. Нещото се оказа справка по ведомостите за предходен месец, която трябваше да се представи на Старшината. Имало нещо объркано, което трябвало да се изясни и ако може въпросният Старшина да намине утре, а ако не – да прати коригираната ведомост по Кръстин. - Ама яз, такова... Утре ме нема, оти съм отпуск. Фатмакът че прати некой друг, да го тургна на м... – веднага контрира боецът, който изобщо не искаше да допусне подобна вероятност за утре и едвам успя да задържи цветистата псувня, която сама се изплъзна от езика му. - А, така ли? Браво, честито! – възторжено реагира тя и се направи, че не чу сдъвканата последна фраза, но едва забележимо се подсмихна – Кой като теб сега! Ще видиш вашите, приятелите, гаджето. - А-а, немам гадже, оти они ойдоа у градо. – категорично отсече Кръстин. Тя отново се подсмихна, но този път не така прикрито и му пожела приятна отпуска. Боецът дълго я гледа как се отдалечава към вратата на магазина, докато наместваше мешките като дисаги върху гърба на кобилата. Усети как пишката му отново навири глава и се заплете в крачола на хасените боксерки. Щом последните къщи на селото останаха зад гърба му, Кръстин отново понечи да се яхне и то съвсем неправомерно върху кобилата, тъй като горещината катализираше колосални дози мързел у него. Мисълта за дългия път на връщане го принуди да пусне една от най-сочните си псувни по адрес на Старшината, която бе светкавично последвана от втора подобна, различна по състав и не по малко люта, но този път адресирана до самата Заповед. Подпря се на гърба на кобилата и тъкмо да ѝ се метне, когато тя изпръхтя, изчука нервно с предното копито по камънака на пътеката, понечи да се изправи на задни крака, но в последната секунда сякаш се сети за нещо по подходящо и се юрна стремглаво напред. Ето това бе така нареченото „засичане“ по жаргона на войниците. Може би жегата, може би острия тон в псувните на Кръснин или вероятно комбинацията от тези два фактора, плюс предусещането за намерението на боеца, бяха обезпокоили животинката. - О-о-у! Те сега че ти ебем майкята! Запри се ма, дръта кранта пълна с фъшкии! Ей сега че те стигнем и таков бой че ти фрълим! Връни се, ма мръша с мръшите! Да го свирнем на стринка му на тоа, дека те е довел у Заставата, да го свирнем тамън!... – пороят от попържни беше отприщен и добре, че по горската пътека нямаше кой да го чуе, защото в противен случай неминуемо щеше да му се наложи да ходи за промивка на ушите. Кръстин хукна подир кобилата, без да прекъсва словесната си канонада от цветисти ругатни, закани и изкусни псувни. Изобщо не си направи сметката, че по този начин допълнително усложняваше обстановката. На едно място пътеката правеше голям плавен завой и се спускаше в долчинка, като по този начин отваряше шанс за съкращаване на пътя на преследвача, чрез спускането му по пряка линия през шубраците. Нашият приятел, нали си беше балканджийче, та ги усещаше тези благоприятни възможности, не се помая нито миг и се стрелна стремглаво през храсталаците. Колко горски паяжини събра по пътя си, няма да споменавам. Няма да се спираме и на пораженията по лицето и ръцете му, оставени от храсталаците и стърчащите тук-там вейки. Ще маркираме само, че по някое време кепето му се изсули от пагона и потъна безвъзвратно някъде в листака. До тук добре, ама вече набрал солидна скорост по стръмния склон, боецът не смогна да прескочи появилият се изневиделица пред него дънер, препъна се и се затъркаля безконтролно. Шумотевицата от листата на храсталаците, пращенето на чупещи се клони и сухи вейки, боботенето на лавината от разбутани камъни и не на последно място, виковете на нашия приятел, допълнително доподплашиха кобилата. Като следствие на това, предприетата рискова маневра претърпя неуспех и когато най сетне той се изтресе на пътеката по долу, там където се надяваше да я пресрещне, тя беше вече префучала. На всичко отгоре двете мешки се бяха отвързали и се търкаляха в прахта. Това преля чашата на търпението му и той удвои словесната канонада. Ще кажете – това дали изобщо е възможно? Възможно беше и още как! Свободните от наряд войници в Заставата се подготвяха спокойно за предстоящата смяна на караула. Някои се бръснеха, други почистваха и гладеха униформите си. Лъскаха се обуща, дори се пишеха писма. Общо взето, спокоен нормален казармен ден, непосредствено преди обяд. Изведнъж от портала влетя кобилата, хвърляйки искри и чакъл от копитата си. Кобилата, ама без дисаги и без редник Кръстин! Всички се стъписаха. Настъпи тишина, която кой знае до кога щеше да продължи, ако над цялата тази идилична картина не се беше извисил гласът на Старшината: - Ле-ле-е! Онова магаре Кръстин пак е яздил кобилата! Само да ми дойде, направо в ареста заминава, така и така е извън разчетите! Кръстин не се появи веднага. Позабави се, но след няколко минути на всеобщо объркване и напрежение все пак се появи. И то как! Тъкмо всички започнаха да се безпокоят дали не се е случило нещо непредвидено и необратимо, когато нейде отдалеч се дочу някакъв монотонен напев, наподобяващи заклинанията на езическите шамани. Постепенно този странен монолог се усили и премина в нещо като революционен рецитал на пламенни стихове, пропити с безброй емоционални възклицания, докато най сетне словата станаха почти съвсем отчетливи. Най ясно се чуваха думите , върху който се акцентираше в тирадата, а именно думи от сорта на „стринка му“, „майкя му“, „п**** майна“ и прочие. Кръстин премина триумфално през портала нарамил мешките, яростно псувайки. Видът му беше потресаващ – прашен, потен, гологлав, целият изподран и раздърпан, с разкъсани ръкави и пагони, но във върхова емоционална форма, очевидно от нестихващият ураган от псувни. Няма да се спираме на всеобща еуфория в заставата, предизвикана от това шокиращо и грандиозно неочаквано шоу. Общо взето личният състав се повесели и смя дълго след този ден, за разлика от ръководния такъв. Старшината фучеше и пуфтеше като парен локомотив чак до вечеря, като се заканваше да забрани на шофьора да закара на сутринта Кръстин до гарата. Беше възприето за улеснение на отпускарите, те да се возят с джипката на Командира до най-близката близката железопътна спирка. Единствения алтернативен маршрут в тази пустош беше ходенето пеша до въпросното селце със смесения магазин, а от там с разбрицаната високо-проходима Уазка тип „линейка“, обслужваща линията от междуселския транспорт до Административния център. Тази дестинация обаче не допадаше на войниците, тъй като бусчето правеше два курса дневно, съответно сутрин и вечер и ако се случеше да бъде изпуснат сутрешния рейс, войнишката отпуска се съкращаваше с цял един ден. Това беше абсолютно недопустимо, защото един ден домашен отпуск беше безценен за войската по онези времена. Кръстин стана по рано от другите. Казвам „стана“, защото той почти не спа от вълнение тази нощ. Изми се, избръсна се и изглади парадната си униформа, която за разлика от бойната си беше съвсем чиста и спретната. В нея боецът изглеждаше висок, строен и широкоплещест. Това приятно първо впечатление моментално се изпаряваше в мига, в който редник Кръстин си отвореше устата, за да заговори на неговия си красноречив диалект. Тази сутрин обаче, той като никога не говореше, беше видимо напрегнат и нямаше никакъв апетит. Просто чакаше шофьора да докара Командира и след това да го метне до гарата. Нещо обаче не беше наред. Джипката се бавеше. „Тоа мръсен глиган, сигур нарочно е преебал джипката, мамицата му фатмашка!“ – прецеди през зъби закъсняващият с отпуската си редник. През зъби, защото не можеше да си позволи точно сега да си отвори челюстите, с които едва задържаше напиращата в гърлото му дълга композиция от нецензурни ругатни и закани. В противен случай тя щеше да се отпищи и отиде най малко още час на вятъра. Трябваше да се действа на момента, защото времето течеше много по бързо от обикновено! Оптималното решение за дийствия по спасяване на отпуската се бавеше, защото съзнанието на Кръстин бе зациклило в яда си към старшината и неговата предполагаема подривна дейност по отношение на транспорта. Този гняв генерира нови серии псувни и проклятия, които се завихриха като смерч в главата на редника и затърсиха пролука, през която да избият и се излеят на воля. Точно тогава през портала нахлу с присъщото си ръмжене, наподобяващо звука на ловно кречетало, синият Москвич на Старшината. Безотказната машина направи полукръг около плаца и спря със скърцане пред дежурната стая. След това не се видя точно какво се случва, защото облакът синкав дим и прах, който следваше неотлъчно Москвича, не можа да спре своевременно и го обгърна напълно, като тайнствена пелерина. Чу се ново остро изскърцване, нечия задушлива кашлица се опита да разцепи прахоляка, последва трясък на автомобилна врата и накрая проехтя гласът на Старшината: - Дежурния! Веднага при мен! – нова кашлица проехтя и отложи за неопределено време следващата заповед. Димът и прахолякът постепенно се разсеяха и точно като на самодейна театрална постановка ефектно разкриха сцената, където в леката остатъчна мъгла, ясно се очерта лъсналото от пот плешиво теме на старши-сержанта да грее триумфално до колата. Фуражката липсваше, вероятно бе захвърлена някъде на седалките. Дежурният се появи на секундата, изпъна се като струна и отдаде чест. Никой не можеше да си позволи фриволно поведение след този рязък тембър в гласа на Старшината, който започна да нарежда нещо и енергично да ръкомаха, наподобявайки диригента на гарнизонния духов оркестър. Кръстин имаше къде-къде по голям проблем. Изобщо не се стресна от ситуацията и се запъти смело към него, с твърдото намерение да му потърси сметка за забавянето на отпуската си. - Другарю С’ш’на! К’во ста’а с мойта пуста отпуска, мамка му деъба! Нали требеше... – не можа да довърши, защото сержантът се обърна рязко към него и го стрелна със смразяващ поглед, преди да му отговори. - Слушай какво, бе посерко! Още една дума и те тиквам в ареста! Изобщо не ми е минало от вчера. И ако продължаваш с твоите тъпи псувни, ще те дам на Военен съд за неморално поведение и неспазване на Устава! Ясно ли е, Другарю редник! Кръстин се вледени, тъй като сега усети и той непоколебимостта в гласа на Старшината. Този път нямаше шега. Застана мирно и наведе поглед към лъснатите си парадни обувки. Ех, как съжаляваше в този миг, че не бе хванал увреме горската пътека и сега вместо да слуша обиди и закани, можеше да се наслаждава на сутрешната суматоха в малкото планинско градче, което играеше ролята на Административен център. Острият тон на фатмака го извади от унеса на този блян: - Кръстин! Имаме проблем с колата на Командира. Онзи, другият посерко, твоят приятел шофьора, не си е направил труда да провери нивото на водата и е прегрял двигателя вчера. Хвани единия и удари другия! Ама то, ако може само за курви да мислите... И това ми било войници! Единият не можел да се сдържи да не язди кобилата и псува като хамалин, а другия вместо да си гледа задълженията, само си зализва перчема пред огледалото на Уаз-ката! Идваш с мен до магазина, да видим каква е таз работа с ведомостите! И гледай само да не се окаже, че сте си пазарували коняк на воля, за сметка на Заставата! Не! Не ми отговаряй! Млък, че те утрепвам! Не смей да се опитваш да ми опонираш, защото на секундата те тиквам в ареста! – скорошното видение на ученичките от гимназията в планинското градче, които се разхождаха като на парад пред гарата, докато нашият отпускар си чакаше влака, се разми в същия този облак от прах около Москвича. Редник Кръстин усети как бленувана отпуска се изплъзва като пясък между пръстите му и безропотно се примири със съдбата си. А само преди 24 часа, вчера по това време, беше безгрижен и волен като птичка... Пътят по шосе до селцето бе повече от дваж пъти по дълъг, в сравнение с пряката горска пътека, но по нея бе немислимо да се премине с колата. Спирачките на Москвича изцвилиха по познатия на всички начин. Прахолякът отново застигна колата и веднага се вмъкна през отворения прозорец на предната дясна врата. Старшината погледна изпепеляващо седящия в дясно от него войник и не пропусна да го скастри: - Зат’ори туй стъкло, бе Кръстин! Какво си го от’орил, сякаш сме на Цариградско шосе! Ще ти докарам утре колата за да я изчистиш от вътре, бе магаре такова! Ей, ама сте кекави, туй младите! Жега било... В смесения магазин имаше двама-трима купувачи. Щом продавачката видя двамата военни да влизат, ги покани отзад в склада, където имаше обособен работен кът с маса, два стола и една стара кантонерка, пълна с всякакви бумаги. Мъжете изчакаха няколко минути, докато тя успя да обслужи клиентите. Сетне разпънаха ведомостите, които по онези времена имаха размерите на чаршафи и стартира някакво нескончаемо сравняване на цифри. От време-навреме се консултираха със закодираната, чрез неразгадаем почерк, информация в един мазен работен тефтер. За съжаление не мога да дам повече подробности по този процес, тъй като ми се изприщва лявото ухо, а отделно получавам и някакви сърбежи в областта на гърба, точно между двете лопатки, там където не мога да достигна, за да се почеша. Вероятно това се дължи на някаква алергия, предизвикана от счетоводните термини, строгите колони от сухи цифри и миризмата на канцеларски пособия. Вратата към магазина бе оставена отворена и при всяка поява на нов купувач, магазинерката напускаше работната атмосфера в склада, за да обърне необходимото внимание на клиента. Неусетно стана обяд. Нещата никак не вървяха добре. Старшината се бе зачервил като домат и постоянно бършеше с носна кърпа челото си, което в случая започваше малко над врата му. Кръстин гледаше неразбиращо досадната бумащина, но изпълняваше всичко, каквото му се наредеше – събираше колони от цифри, бъркаше сборовете им, после пак ги събираше, отнасяше по някоя друга ругатня от фатмака и после всичко отначало. Не беше трудно обаче, да се достигне до извода, дори от неспециалист като нашия отпускар, че грешките в счетоводните ведомости май са си дело точно на Старшината. По едно време последният заяви, че трябва незабавно да се върне в Заставата, за да раздаде някакви вещи на застъпващата смяна караул, постави няколко задачи на Кръстин, за не бездейства докато се върне и се омете с Москвича. Обикновено по това време продавачката затваряше за обедна почивка и се прибираше у дома, но този път нямаше как да спази този закономерност, тъй като не можеше да остави войника сам в магазина. Още по малко ѝ се искаше да го води вкъщи за обяд, защото селото щеше да гръмне. Е, не че не се говореше и сега това-онова. Тя заключи врата на магазина отвтре, обърна табелката „Ревизия“ и стъкми набързо импровизирана закуска от пресен хляб, консерва ситно смляно свинско варено месо, сирене, кисели краставички и нектар в бирени бутилки. Докато хапваха, кажи-речи на крак, се разприказваха. Кръстин я следеше упорито, като се стремеше да зърне нещо „по така“ при всяка подходяща нейна поза или движение. Тя, разбира се, бе забелязала този негов интерес и не престана да кокетничи. Много добре знаеше за слуховете, които се носеха за нея в Заставата и не само там. В едно изолирано малко селце, което по онези времена беше откъснато от света чрез така наречената зона на „открит лист“, всичко се знаеше, но и всичко си оставаше там, между двете телени огради – едната на самата граница и втората в началото на граничната зона. Хапнаха криво-ляво и войникът се накани да запуши навън, но тя го помоли да не излиза, за да се избегне вероятността за нахлуване на някой от бираджийте, които се въртяха около магазина. Отиде за пепелник, като мимоходом разкопча още едно от копчетата на престилката си. Какво пък, нали и без това се говори какво ли не – помисли си тя и се подсмихна по онзи неин си начин. Поиска си цигара и седна при младежа. Престилката разкри бялото бедро над коляното. Кръстин не пропусна това и панталонът му в мигом отесня. Да , ама този панталон не беше широк като панталона на бойната му униформа. Това бе параден прав панталон, който нямаше способността да прикрива промяната на обемите под него. Сега пък тя не пропусна предоставената подробност. - Нали щеше да си в отпуск? – попита тя и изпусна тънка струйка дим. - Ква отпуска, мамка му! - отговори изчерпателно той, но като никога задържа следващата псувня – Фатмакът ме прецака и изпущих влака! - Как така?- поитересува се тя и прехвърли крак в другата посока, надигайки още една идея престилката. - Ами, такова... Джипката на Командира се била строшила и он от сабале се разкреще, че ше ни прати у аресто, мене и шофьоро. Па вика „Млък, тръгаш с мен“ и те ме тука, вместо да съм си дома. – интелигентно обясни нашият приятел, без да откъсва поглед от краката на мадамата. Тя забеляза как онази подутина в панталона му се открои още по отчетливо и сякаш се проточи дори в единия крачол. „Не може да бъде! Това навярно е само някаква илюзия или случайна гънка на плата. Този хубавец, въпреки че е толкова задръстен и простоват, може да се окаже много надарен! Ако е така, още по-добре, че е толкова смотан, така поне никой няма да му повярва, когато тръгне да се хвали“ - помисли си тя и реши да провери подозренията си. - Я кака, ми подай онази кутия, да не я забравя! И сега какво, изпусна гаджетата, а? – направи се на разсеяна тя. Той стана от стола и тогава истината я шокира. Да, не беше причината в плата. При изправянето му съвсем ясно се очерта нещо голямо, сякаш имаше шпеков салам в джоба си. Тя усети приятната тръпка между бедрата си. В това откъснато село всички мъже бяха пияници, включително и нейният. Беше престанал да я забелязва от известно време и само в изключително редки случай я онождаше набързо или я караше да му „посвири“. През останалото време, когато тя имаше желание и нужда от ласки, се налагаше да се оправя сама и то с подръчни средства. А жените около 40-те са най страстни, това и баба го знае. - Я ми кажи какво се говори за мен в поделението ви? Ама честно! – подхвана го отдалеч тя. - А-а, нищо. – смънка нашият човек. - Да бе, нищо. Кажи, кажи! Не се стеснявай, няма да се разсърдя. – настоя тя. - Ами такова, приказват, че си много убава! - Така ли? И ти ли така мислиш? – не го оставяше тя, а възбудата ѝ растеше. - И яз! И такова, де... – редник Кръстин се изчерви до ушите. - Какво такова? - Че си много добра... – боецът не довърши. - Е да, след като ви давам алкохол и още не съм ви издала на Старшината! – отбеляза тя. - Не само за пиеньето. – добави сконфузено той. - А какво? Кажи, де кажи! Не премълчавай, аз знам всичко. Кажи защо и в какво съм толкова добра! – притисна го тя. - В онаа работа. – едва доловимо добави той, но тя го разбра, защото очакваше подобен отговор. - Я виж ти! В коя работа по точно? В секса ли? За това ли така ме зяпате? Всички само за това ли мислите? А ти ли за това ме зяпаш така? Искаш да ме видиш гола, така ли? Кажи ми, искаш ли? – уж леко сърдито го атакува тя. - Ъ-хъ. – отвърна той. - А нещо друго не искаш ли? Я ми кажи сега, какъв е този салам в джоба ти? Да не си го откраднал от магазина? – нарочно го блъфира, като тайно се надяваше той да се впусне да доказва, че не става въпрос за кражба. - Кой салам? Яз немам салам! Къде го виде тоа салам? – той пъвоначално не схвана на къде бие работата и понечи да бръкне в джобовете си, за да покаже, че са празни. Едва тогава се сети какво точно може би тя е взела за салам и я погледна сконфузено. Дамата стана и бавно разкопча престилката, без да я съблича. Отдолу беше по черни бикини и модерен сутиен. Имаше разкошно тяло! Доближи се бавно, като се поклащаше предизвикателно. Той се оцъкли. Беше тотално шокиран! Първо въпроса за „салама“, а сега и този стриптийз. „Само една свирка ще му извъртя на този хубавец, че май доста го стресирах.“ – помисли си тя. Погали го по главата като пакостлив хлапак и го подкани да се изправи. Нямаше търпение да провери размера на „салама“. Не го дочака той да поеме инициативата, защото се беше спекъл, въпреки предоставените му предизвикателства. Хвана го директно през панталона. Прималя ѝ при констатацията. Понечи да го разкопчае, но се затрудни. Сега пък тя стана припряна като девственица. - Искам да ти кажа, че не съм получавала салам... В магазина де, от месеци. Тук много рядко докарват салам. Пошегувах се за джоба ти, извинявай! Помогни ми с тези копчета! – прошепна му. Той прозря най-сетне за нейните намерения и разкопча проклетите копчета. Добре, че природата си знаеше работата, инак навярно нашият специалист по псувните нямаше да се сети дори как да го надърви. В първите фази на пубертета не знаеше какво да прави със себе си, когато онези странни бесове се завихряха около инцидентно наедрялата му пишка. Тогава нямаше нито интернет, нито специализирана литература, от където да можеш лесно да се информираш. Без напътствията на по голям брат или братовчед, спукана ти е работата, тъй като тези теми бяха табу. Кръстин нямаше нито брат, нито братовчед. На него нямаше кой да му обясни защо пишката му пораства значително без понятна причина, когато тя си поиска и защо когато станеше голяма, нещо не го свърташе на едно място. После се появиха и нощните полюции. Сънуваше някакви странни еротични небивалици, повлияни обикновено от сюжети на наскоро гледани филми с голотии. Странното беше и това, че понякога ролите в тези сънища ужасно се преплитаха и уж беше героинята от филма, пък се оказа, че е някоя от малкото му съученички или комшийката от горната улица. В съня си усещаше странно напрежение, което го влудяваше и винаги накрая се концентрираше в слабините му, кулминиращо до нещо като адски сърбеж. Точно когато този сърбеж ставаше неутолим, идваше онова сладко върховно облекчение. На сутринта след подобни сънища гащетата му винаги бяха мокри. Добре, че беше дядо Нейчо от долната махала, за да му покаже как да си направи чекия, та да престане да мърля бельото и чаршафите си. Тя смъкна панталона му и го остави да се свлече на пода. Смъкна и хасените боксерки и се смая. Това, което видя, надмина всички очаквания! Леко отпуснат, но в начална фаза на ерекция, беше заел почти хоризонтално положение. Много, ама много голям, нямаше никакво съмнение, че не беше виждала такъв. Хвана го, сякаш за да провери дали може да го обхване напълно с ръка. Не можеше, ако не вложеше усилие, за да го стисне силно, защото той не бе така твърд, както ѝ се бе случвало при други, но по-дребни екземпляри. „Може би тези, по-големите керестета не са така твърди.“ – помисли си тя. Обходи го с вълнение и любопитство по цялата му дължина, като обърна специално внимание на моравата му главичка, а той потръпна и осезаемо се напрегна. Ръката ѝ енергично се раздвижи по него и го усети да се довтвърдява. Стана ѝ интересно до къде може да стигне този еволюция. Продължи с постъпателно-лъскащите движения, като включи и леко завъртане от китката. Войнишкият член стана още по-корав и започна едва забележимо да потрепва. Нямаше накъде повече да се експериментира, защото боецът очевидно беше пред кулминация. Приклекна пред него. Отблизо този голям чеп ѝ се стори направо огромен, напърчен диагонално нагоре, с изпъкнали вени и заголена глава. Налапа го без колебание. Лекичко, като за проба го засмука. Докосна с езиче цепчицата отпред, откъдето вече бликаше сладка капчица от неговата подготвителна роса. Инструментът на Кръстин се напрегна до пръсване и започна да реагира с лек спазъм на всяко нейно докосване или движение. Дамата го засмука енергично, като си го пъхаше все по-дълбоко в гърлото, защото усещаше, че съвсем скоро ще експлодира. Не се излъга. Младежът понечи да го извади от устните ѝ, защото не знаеше дали е редно да се изхвърли в нея. Тя обаче не го пусна, стисна го силно с ръка и дори лекичко го захапа с зъбките си. Изгълта всичко до последната капка от войнишкия нектар, които беше в значителни количества по разбираеми причини. Кръстин се тресеше целия, вследствие на отшумяващите вълни на върховен и неизпитван досега оргазъм. Парчето му не спадна напълно или поне създаваше подобно впечатление, поради внушителните си размери. Магазинерката обаче не беше свършила и клиторът ѝ продължаваше да гори. Имаше ужасна нужда от облекчение. Този минет само я разпали още повече. Реши да се възползва от все още добрата му форма и размер. - Искам да ми го вкараш! Без да се празниш в мен! Ще можеш ли? – прошепна тя е си свали бикините. Запретна престилката на кръста си и се наведе към масата, като навири сочното си дупе към нашия герой. Пред очите му лъсна разкошната ѝ вагина, от чиято цепка се бе процедил нектар с перлен цвят, оросил рядкото ѝ окосмяване там. По онези времена жените не си бръснеха прасковките, защото го имаха за курвенско. Редникът се засуети, потърка го между двете полукълба, но нищо не последва. Ситуацията стана малко неловка. Тя се зачуди дали пък не му е спаднал междувременно и се обърна, за да види. Нали все пак той се беше изпразнил обилно и вероятно му трябваше повечко време за да презареди. Не му беше спаднал съвсем. Със сигурност щеше да свърши работа. Срещна объркания му поглед и се досети. - Да не би да ти е за пръв път, бе кака? – попита тя, тъй като очевидно нещо не беше наред. Той смънка нещо нечленоразделно, изстреля едно неочаквано и съвсем неадресирано „Да го тургна го на майкя му!“, откъдето стана ясно, че наистина му е за сефте. Дамата се подсмихна по онзи загадъчен начин, отново му се надупи и разтвори с ръце бузките, така че да се видят като по учебник подробностите на прелестната ѝ анатомия. Насърчи го, но в неговия тон: - Тургни го на мен, бе кака! Не на майка му, а на мен, ей тук ми го мушни! Виждаш ли ме хубаво? Виж тук, ей в таз дупчица го пъхни, ама лекичко, че ти е бая големичък! Хайде, дай го тук! Не, не там, ох! Там няма да може, че нямаме необходимото време, а и с твоят едва ли ще се получи. Я дай на кака да ти помогна! – тя беше пред експлозия само при мисълта, че ѝ предстой да превърне този непохватен и простоват младеж в истински мъж. Хвана му го и си го насочи, притисна го и бавно се наниза на него, движейки се назад. Въпреки, че беше се подмокрила обилно, усети как я разтяга с леко усилие, досущ като клин за цепене на дърва. Насладата беше божествена. Раздвижи се плахо и почувства облекчаващото отпускане на влагалището си и последващото върховно удоволствие! Усети го как отново започна да расте в нея, доизпълвайки я до пръсване. Тя полудя от страст! Започна да се клати все по бързо и на все по големи амплитуди. Подкани неопитния младеж да се включи в ритъма, но този път изгаряше от желание да бъде цинична като него: - Хайде войниче, набий този голям хуй на кака си! Давай, давай! Ох, майко-о-о! О-о-о, не-е! Не спирай, не спирай! Разпори ми тясната зажадняла шунда! Дай, дай! О-о-о!... Редникът я прихвана точно в свивката между горната част на бедрата и хълбоците и я подкара с отривисти ритмични движения, мучейки като бивол. Нали ви споменах за природата и инстинктите, закодирани във всеки от нас. И добре, че са те, защото ако разчитахме само на придобити знания и опит, щяхме отдавна да сме се свършили като човечество. Тя изригна също като него в неподозиран до сега оргазъм. Вагината ѝ се стегна плътно около члена му и запулсира в дълга серия от конвулсии. Щом усети това, Кръстин не можа да се сдържи повече и започна да хвърля напосоки неадресирани части от псувни, кажи-речи подсъзнателно. Това бе явен знак, че губеше контрол и беше на прага на второ изпразване на пълнителите. Мадамата усети момента, ловко и с неохота се изниза от кола му и бързо му го налапа наново, не за друго, а просто за да не измърля всичко наоколо с голямото си количество сперма. Точно навреме. Отвън изскърцаха спирачките на Москвича. Старшината беше поомекнал, след като разбра, че допуснатите грешки в счетоводните книжа са негови. Нещо повече, той разбра, че и другите двама от импровизираната ревизионна комисия също разбраха. Магазинерката бе накак си по отзивчива от преди и неточностите бяха бързо отстранени, основно по нейна заслуга. Сержантът дори се развесели и по тази причина започна да пуска тъпи фатмашки шеги по адрес на дамата. Тя само се подсмихваше по онзи неин си начин. На поредната му еротична закачка тя отвърна следното: - Ама другарю Старшина, няма ли да закараш тоз млад мъж до гарата, та белкем успее да хване вечерния влак, а ние с теб после можем да си говорим до полунощ! Обаче само ако обещае повече да не псува така вулгарно и да не говори цинизми! Е, цинизмите може понякога да си ги говори, но само когато е в подходяща компания. Фатмакът се ухили угоднически, а редник Кръстев се изчерви. Странно, но вече не му се псуваше, може би защото беше осъзнал, че е неуместно да се употребява като обида едно от най-приятните и ценни взаимни удоволствия при човеците. За пръв път срочно служещ войник чакаше с нетърпение да свърши „таа тъпа като гьон отпуска“... Юли 2024 Спиро Киров

Оценете историята