Сбъднат сън - част 1

Анонимен
288
0.00 от 0 гласа
В района ни безработицата беше голяма (това около 2005 - та година) и се вкопчих в първата ми попаднала работа, а именно - скоро стартирала фирма доставчик на интернет. Не очаквах, но работата ми хареса. Така се срещах и запознавах с много хора, което по принцип е полезно в малък град. В началото нямаше много работа и обикновено бях в офиса да записвам заявки (евентуално и аварии), както и да събирам такси от абонатите. Един летен ден влезе млада жена на около моята възраст, т.е. около 30 годишна, в жълта рокля на големи сини цветя. Дойде до бюрото и... времето спря. Гледах зяпнал хипнотизиращо-светлосините й очи и не виждах нищо друго. Светът за мен се състоеше само от тях. Постепенно тези очи се сдобиха с прав малък нос и уста с толкова примамливи устни, че неусетно облизах своите. И всичко това на кръгло миловидно лице окъпано в златокос водопад. Започнах да идвам на себе си и усетих, че тя ми говори. - Извинете – прекъснах я аз – бихте ли повторили? Тя така се усмихна, че ми се разтуптя бързо сърцето. - Бих искала – каза тя – да пусна заявка за интернет. - Добре. На кой адрес? – поокопитих се аз. - Ул. Дунав 9. - Добре... – записвах си – име и телефон за връзка? - 08ХХХХХХХХ – Тамара Сахарова. (фамилията с ударение на първото „а“) „Верно си доста сладка“ ми мина през ума (за незнаещите руски – „сахар“ означава „захар“). След месец и нещо, при посещение на клиент за авария, когато входната врата се отвори - насреща ми беше Тамара. Няколко секунди се гледахме. Тогава се сетих защо ми беше познат адреса и защо бях там: - Аз... за това... за проблема с интернета... - А, да – сепна се тя – заповядай! Оказа се, че тяхното кученце сдъвкало кабела под един шкаф. Оправих го и тя се заизвинява, че ме е разкарала за такава глупост и аз й казах на шега, че за компенсация довечера ще пие с мен едно кафе, а тя изненадващо каза: „Защо не?“ и ми даде телефона си. Предупреди ме обаче да не се надявам на нищо, защото си имала приятел, на което й отговорих шеговито със смигане: - Че аз да не съм ти враг? Тя се засмя и ме изпрати до входната врата. В края на работния ден й звъннах и се уговорихме. Изненадващо тя закъсня само с минута и ми се извини даже за закъснението. Гласът й беше музика за ушите ми. Разказвах й забавни моменти от работата ми и тя много се смя, по момичешки. В един момент дойде един отвън до нея и й каза: - Ти какво? На еманципирана ли ми се правиш? Погледнах го смръщен – маниак на тема фитнес. Иначе не изглеждаше зле. После той й каза: - Хайде стига с тоя театър и се прибирай у вас! - Довиждане, Крис! – с усмивка му отвърна тя. Той ме изгледа със злоба, после нея, пристъпи от крак на крак няколко пъти и рязко си тръгна. Тамара каза, че е приятеля й (както и предположих) и че в момента са „малко скарани“ (за което правилно предполагате, че нямах нищо против). Изпратих я до у тях пеш (около километър и половина). На входа пред тях тя беше почти облегната на вратата, а аз стоях на половин стъпка от нея. Ухаеше прекрасно и изглеждаше страхотно в небесносинята си рокля. Тамара гледаше в земята и аз й погалих косата. Тогава тя ме погледна в очите и аз се наведох към нея. Миг преди да докосна устните й с моите тя извърна глава. - Не бива... – прошепна тя. Дъхът ми биеше в ухото й. Устните ми се плъзгаха на милиметри от красивата й шия, но се въздържах. Отдалечих се само на няколко сантиметра от лицето й и тя пак ме погледна в очите. Ах, тези очи! Знаеше какво ми е в главата и каза: - Не тря... Целунах я без да я оставя да довърши. Тя не се възпротиви и аз се прилепих към нея. Усетих сутиена й как се притисна в гърдите ми. Устните й откликнаха на целувката. Едната ми ръка загали гърба й, а другата – лицето и шията й. Няколко секунди по-късно тя постави ръцете си на гърдите ми и леко се отблъсна от мен. Леко задъхано каза: - Не трябва! Аз не съм такава! Извини ме! – извъртя се и изчезна у тях. ............................................................... Гореща нощ. Две потни тела изгарящи от страст вкопчени едно в друго, с ръце и устни разгорещяваха допълнително атмосферата. Стонове на удоволствие нарушаваха нощната тишина. Тя се извиваше сладострастно под тялото ми и това ме побъркваше от кеф. Тя ме молеше за още. И без това не спирах, защото не можех да й се наситя. Радвах се на всеки сантиметър от кожата й с пръсти и устни. - Искам те, златокоске! – изстенах в ухото й. – Толкова си... перфектна! - Прави с мен, каквото поискаш! – изстена тя – Знам, че ще ме накараш... да крещя името ти... от удоволствие! Тя е толкова съвършена! Тя заслужава всичко, което... По дяволите! Алармата за събуждане ме върна в реалността! От съня останаха само потта и ерекцията. Потърсих я него ден по мобилния на нейния номер. Не ми вдигна. На другия ден звъннах пак и пак не ми вдигна. А аз ината, вместо да се откажа, се амбицирах повече. Казах си: „Това не трябва да приключи така“ и след работно време отидох до у тях и звъннах на вратата. Отвори явно майка й: - Да? - Търся Тамара. Вкъщи ли си е? - Даа – замислено каза тя – мисля, че се прибра преди малко. За кого да предам? - Кажете й: „Радко... от интернета“. Тя ще разбере. Тамара слезе и аз притаих дъх. Беше с обикновена домашна рокля, но изглеждаше перфектно. - Радко – учудена започна тя – какво има? - Ако скучаеш исках да те поканя на разходка в парка край реката. Тя се колебаеше. Гледаше ту в земята, ту в мен. - Ами... добре... Само да се преоблека, че изглеждам ужасно. - Перфектна си! Изстрелях го без да се замисля даже, но после съвсем умишлено добавих: - Физиците признават идеални неща само на теория. Ако те видят – ще си скъсат дипломите! Тя искрено се засмя и се изчерви докато свеждаше очи: - Такъв ласкател си! Добре, да вървим! Разхождахме се в парка покрай реката, говорехме и се смеехме. По едно време комарите ни напомниха, че окъсняхме. Не исках да я оставя и я хванах за ръка. - Радко... – сериозно каза тя – Недей! Придърпах я леко към мен и я долепих до тялото си. Очите й, ах, тези очи! Омайват, омагьосват, хипнотизират... Тя постави ръка на устата ми и каза: - Недей, моля те! Макар и още скарани, аз си имам приятел. С едната си ръка на кръста й я държах прилепена за мен, а с другата – леко взех ръката й от устата ми и я целунах по дланта, после малко по-нагоре, малко по-нагоре... Лицето ми вече беше на педя от нейното. Тя беше поруменяла и се опитваше да успокои дишането си. Бавно заприближавах устните си към нея и нейните се отвориха в готовност. Целунах я леко, закачливо и отделих устни от нейните. Тя изстена леко разочаровано. Целунах я по-силно и задържах устните си на нейните, а тя се вкопчи в мен и придържаше главата ми към нея. Нейните ръце ровеха в косата ми, а моите - галеха гърба й. Тамара се отдели от устните ми и извъртя глава: - Какво правя!? Радко, спри, моля те! Като хипнотизиран целувах снежнобялата й шия. Кожата й беше тънка и нежна като най-ефирната коприна. Тя бръкна под тениската ми и ме загали по гърдите. Аз нежно обхванах под полата й малкото стегнато дупенце и леко го замачках. Бръкнах под ръба на гащичките й и го обхванах изцяло на голо. Притиснах я към мен, за да усети колко много я желая с всяка една клетка от тялото си. Тя с мъка се отдели леко от мен и ме погледна в очите. - Радко...! – дишаше тежко и трепереше. Нямаше сили за нищо. Очите й молеха отчаяно. С огромно усилие на волята си се отделих от нея. Тя седна на пейката до нас и треперейки каза: - Бла-го-да-ря ти! Взех ръцете й в моите докато се поуспокои и тръгнахме да я изпратя. Вече се беше свечерило. По пътя се отпусна да говори и дори отново се смееше. Пред тяхната врата се бях притиснал към нея и си просех целувка, но тя се колебаеше. После каза: “Само една“ и ме целуна, но устните ни отказаха да се отделят. Тя дори се надигна още на пръсти и потърка закачливо венериното си хълмче в твърдото ми „аз“ долу, отскубна се и влезе у тях, а аз тежко въздъхнах. Желаех я! До болка! До отчаяние! До лудост! В мен изплува част от едно стихотворение на Пушкин: „В кръвта желание бушува, запали ти у мен пожар, милувката ти ми се струва от всичко най-прекрасен дар.” ... но тя не си вдигаше телефона. Чух, че се е сдобрила с приятеля си. Опитвах се да я забравя, но напук я сънувах доста често... Един доста студен зимен ден тя ми звънна. Плачеше по телефона. Не можела да се свърже с никого, аз съм бил първия, с когото успяла. Била в някаква хижа на семейството на приятеля й, но се скарали и той я изоставил сама там. На километри от най-близкото населено място! Без ток и вода! Побеснях! Без да се замислям за времето навън запалих Голф 3-ката, който бях взел наскоро на изплащане и тръгнах към нея. Шосетата бяха изринати, но когато се отклоних по горския път закъсах не по-късно от километър (нямах вериги), та се наложи поне още 3 да газя сняг от педя и половина. Когато пристигнах минаваше 22:30. Тя ме посрещна с прегръдка на безкрайна благодарност, но аз освен 2 одеяла и малко храна не носех нищо друго. Тя беше сравнително леко облечена като за зима, но разбираемо като за дошла с джип (следите от него почти не личаха). Хижата беше доста семпло обзаведена, да не кажа почти хич. По-скоро за летен отдих, защото беше доста остъклена, та имаше даже малко сняг навят вътре. Хапнахме и сънят почна да ни бори, но студът пречеше да заспим. Имаше някакво малко канапе, но нямаше как да се спи на него. Аз седнах на него с кръстосани по турски крака и придърпах Тамара с гръб към мене да седне върху мен по същия начин, увихме се в одеялата, които донесох и още 2, които намерихме, като така минимизирахме топлинните загуби. Почнах да галя Тамара по корема на голо и тя протестира: - Недей, моля те! - Не се притеснявай – успокоих я аз – само ще ти помогна да се затоплиш по-бързо. Галих я от долния ръб на сутиена й до горния ръб на ластика на бикините й. И двамата се задъхахме от усещанията. „Палавника“ в гащите ми надявайки се на нещо изпъна малкото пространство, което обитаваше. Действително и двамата се загряхме доста. Дъхът ми допълнително стопляше прекрасната й шия. Тамара хвана ръката ми, за да спра. Минута по-късно тя беше заспала, а малко след това съм заспал и аз.
Оценете историята
Напишете коментар
Коментари (0)

За функционирането си този сайт използва бисквитки (cookies). С използването му, Вие се съгласявате с това. Повече информация