Здравейте, реших да споделя част от това, което възбудата и въображението ми създадоха. Оказа се, че отнема немалко време да се описва. Историята е напълно измислена. Не знаех какъв стил би бил най-подходящ и колко внимание да се обръща на отделни детайли. Щеше ми се да развия по-задълбочено герои, но не исках да обременявам историята. Ако в крайна сметка има интерес, имам идеи за развитие, като ще взема под внимание и мненията на хора, които пожелаят да споделят такива. Може действието да е по-динамично, може да е по-задълбочено, може да отделям повече внимание на историята, може и сексуалнитеописания да са по-наситени. Всякакви отзиви биха били полезни. ......................... Мелани Харпър затвори вратата на кабинета и тръгна спокойно по коридора, въпреки че сърцето ѝ все още биеше учестено. С едно движение избърса нещо лепкаво от ръкава на сакото си и се усмихна. (another one bites the dust) Ставаше все по-уверена в заниманието си. Носеше типичния си сив костюм, черната ѝ коса падаше гладко по раменете, а стъпките ѝ по килима звучаха хладно уверено. Тя не разчиташе на визия, а на контрол... контрол над себе си и над другите… особено над мъжете. Не ѝ се налагаше да го прави. Истината беше, че ѝ моментът, в който силен, влиятелен мъж се пречупва пред нея. С времето това ѝ донесе и облаги... клиенти, връзки, услуги, които други колеги получаваха с години борба. Докато асансьорът слизаше, тя прегледа мейла на телефона си. Нов случай. Международен. Клиент от България. Полетът беше утре вечер. Мелани се усмихна леко. Не беше много въодушевена, но пък не знаеше какво да очаква, никога не бе ходила в тази страна. Мелани слезе от черното BMW, което я бе взело от летището, и погледна към лъскавата сграда в центъра на града. "Veskar Group" гласеше сребристата табела на входа. Офисите бяха луксозни, но без показност - чудесно. Асистентката я въведе веднага в просторен кабинет с панорамна гледка към града. Вътре я чакаше мъж, който не отговаряше на очакванията й. Беше млад. На възраст значително по-малка от нейните 38 години. Висок, с атлетична фигура, тъмна брада и сини очи, които се впиха в нея още от първата секунда. Носеше риза, разкопчана на две копчета, и изглеждаше по-скоро като модел от корица, отколкото като бизнесмен. Първоначалнот подозрение у Мелани обаче бързо бе задушено от чувството на привличане. — Госпожо Харпър — каза с лек акцент мъжът и протегна ръка. — Казвам се Даниел. Стиснаха ръката му. Бе топла и силна, задържа я малко по-дълго, отколкото е уместно. Очите му вече я разглеждаха. Адвокатката се почуди дали той забелязва какво усеща тя. Надяваше се да не е така. Тя трябваше да има контрол. Прекараха няколко минути в обсъждане на полета на Мелани и първите й впечатления. Най-обикновени заучени фрази, към които никой от тях не проявяваше интерес, но пък не искаше да го покаже. Американката остави една папка на бюрото и понечи да я отвори, но Даниел постави ръка върху нейната. — Да караме направо? — отвърна тя на жеста с леко повдигната вежда. — По-добре — усмихна се той. — Не харесвам преструвки. Тя пристъпи по-близо. Привличането беше ясно, взаимно, дори неизбежно. Даниел заобиколи бюрото си и застана точно пред нея. Без да каже дума, прокара ръка по гърба ѝ. Нямаше нужда от формалности. След секунди устните му бяха върху нейните. Сакото ѝ падна на пода, а ръцете му вече разкопчаваха ризата ѝ, жадни да разкрият кожата под нея. Тя го блъсна назад към бюрото, натисна го да седне, и вдигна полата си без колебание. По-малко от минута по-късно Мелани вече яздеше чернокосия хубавец. Контрол — в съдебната зала, в живота и сега в този офис, над това тяло. (And another one) Движенията й бяха почти машинални. Беше толкова мокра, че проникването ставаше безпроблемно. Постави ръцете си върху разголените гърди на Даниел и се наслади на гледката на лакираните си нокти натискащи мускулестата гръд. Прехапа устна леко и насочи поглед право към очите на мъжа. Беше предизвикателна, контролираше темпото, искаше да му покаже колко лесно може да изцеди силите му... но Даниел не се пречупи, беше поставил дланите си върху дупето й и я оставяше да го язди бурно. Тя започна да му говори... "Хайде, жребецо", "Имам усещането, че много ти харесва... вътрешно усещане, дълбоко вътрешно" Наведе се и захапа устната му. Стоновете й се губеха в стените на модерния офис. Чувстваше се неудържима. И точно когато кулминацията беше близо, вратата рязко се отвори. — Мис Харпър — гласът беше нисък и хладен. Тя се сепна, обърна се рязко. Вратата стоеше отворена, а там, с ръце в джобовете, стоеше мъж на около 50. Погледът му бе спокоен, но пълен с презрение. — Какъв…? — започна Мелани, ала мъжът я прекъсна. — Това е Никола, моят бодигард. Не клиентът. Клиентът съм аз. И много се радвам, че се запознаваме лично, след всичко, което направихте на брат ми в Ню Йорк. Даниел (или Никола) я отмести внимателно от себе си и мълчаливо закопча ризата си. В погледа му вече нямаше топлина. Само заповед. Мелани стоеше полуоблечена, дишайки тежко, но не от удоволствие. За пръв път от дълго време насам... беше извън контрол. Пристегна сакото около себе си, опитвайки се да върне усещането за контрол, което винаги беше носила като броня. Но сега то висеше на раменете ѝ като празна обвивка. — Ако това е опит за шантаж, избрали сте грешната жена — каза хладно, докато гледаше мъжа насреща си право в очите. — Имам ресурси. Имам адвокати. Имам повече влияние, отколкото предполагате. Възрастният мъж — около 50, с грижливо поддържана сива коса и поглед на човек, който е губил малко, но си го е връщал с лихва — само се усмихна леко. С едно движение натисна бутон под бюрото, и от тавана се спусна камера. Тя беше едва забележима, но очевидно добре позиционирана. — Не става въпрос за съд, няма да Ви съдя. Не става въпрос и за пари. Става въпрос за… в каква светлина искате да ви видят хората. Особено... онзи млад мъж, който ви чака в Ню Йорк. Как се казваше? Зак? Мелани не отговори. Погледът ѝ остана каменен, но вътре в нея нещо потрепери. Не от страх, а от досада. Зак беше единственият човек, до когото се беше допуснала истински. Двадесет и осем годишен, внимателен, всеотдаен, грижовен. Без претенции. Без игри. Единственият човек, с когото се чувстваше пълноценно. Е, освен сестра си, но това беше друго. Но когато потъваше в мрака на желанията си, Зак изчезваше от съзнанието ѝ. Тя го заключваше в отделна част от себе си. Сигурна. Недокосната. Сякаш онази част от нея оставаше изолирана от мръсните й начинания в офисите. Да, нещата не работеха така. Тя беше кучка и го знаеше. Зак не заслужаваше да бъде в такава ситуация, но не го знаеше. А тя успяваше да не мисли за това. Да, Мелани наистина беше кучка. — Интересен тип отношения. Смятате ли, че ще издържат, ако този запис попадне в ръцете на скъпото Ви момченце? — прошепна възрастният мъж и направи знак към Никола, бодигарда, който стоеше отстрани със скръстени ръце. — Искам да видя дали можете да бъдете послушна — продължи той. — Само веднъж. Един прост акт на подчинение. Тест. — Не съм ви играчка — изсъска тя. — О, напротив. Вече сте. Достатъчно е да си играя с този запис... и може би ще направя така, че Зак сам да ви го изпрати, питайки с леко объркано съобщение: "Това ти ли си?" Това беше удар под кръста. Тя знаеше достатъчно добре, че последствията за този човек за опита да я изнудва могат да бъдат пагубни. Но беше твърде опасно за нея, Зак можеше да види записа и тогава всякакви съдебни победи нямаше да имат значение. Истината беше, че я изнудват нагло, но също така бе истина и че се чука с клиенти. Трябваше или да разкрие и двете, или да се постарае нито едно от тях да не знае. Затова не каза нищо, когато той посочи ниското кожено кресло до бюрото. — Свалете си сакото. Коленичете. Ще останете там една минута. Просто… искам да ви видя така. Да знам, че можете да се огънете. Тя се поколеба. Мълчание. Опитваше да се владее и да не погазва гнева си. После свали сакото, остави го бавно на пода, приближи се и без да свали погледа си от него… коленичи. Бавно. Без сълзи. Без трепет. Само със сдържан, ужасяващо хладен гняв. Даниел (възрастният истински Даниел, а не младият и секси господин Никола) се приближи до нея и започна да гали бузата й. Прокара палец през нея и през устните й. Мелани се чувстваше ужасно. Беше бясна, но безпомощна. Когато минутата мина, Даниел кимна леко. — Можете да се изправите. Тя го гледаше с каменно лице. Той се наслаждаваше на раздразнението й. - Обърни се й се наведи напред. Мелани се взираше в очите му. Искаше да го размаже, да го изпепели. Не можеше. Рязко се обърна и се наведе, стискайки зъби и очи. Чу разкопчаването на цип и искаше да изчезне. Нима старият изрод щеше да направи това? Даниел умишлено действаше бавно. Подхвана полутвърдия си пенис и го отърка по вагиналните устни на жената, които все още бяха мокри от бурния акт преди минути. Отърка така няколко пъти и после внимателно се погрижи да навлажни и дупката на дупето й. Мелани прехапа устни толкова силно, че усети вкуса на кръв в устата си. Но Даниел се отдръпна от нея и тя чу надменния му смях. — Не се заблуждавайте, аз съм женен мъж и държа на жена си... Вие едва ли разбирате това - каза той и се разсмя отново. — Ще ви потърся пак. Не защото мога. А защото знам, че част от вас... ще иска това. "Ще иска това?" мислеше си Мелани. "Как пък не? Ще ми се да пукнеш, адска гадино" Но взе чантата си без дума и излезе. По пътя към асансьора пръстите ѝ се свиха толкова силно около дръжката, че кокалчетата ѝ побеляха. Качи се на първия полет обратно колкото и да й се наложи да плати. Дори не посети хотела, който беше подготвен за нея. Искаше да се разкара от тази държава. Скара се с почти всеки, с когото имаше интеракция и не вдигна телефона на никой от близките си. Когато отвори вратата на дома им в Бруклин, въздухът ухаеше вкусни ястия. — Тъкмо навреме — чу познатия глас на Зак от кухнята. — Ако се беше забавила още пет минути, щях да изгоря вечерята. "Зак..." Беше му оставила съобщение, че се прибира, чак след като полетът й пристигна и той вече беше успял да й приготви вечеря. Чувстваше се ужасно... Което не беше типично. Досега дори не се бе чувствала неприятно от това, което вършеше нерядко на работа. Почувства се още по-нищожно от това осъзнаване. Усмихна леко без да поздрави веднага. Затвори вратата след себе си и остави куфара в коридора. Токчетата ѝ отекнаха по дървения под. Зак се появи с престилка върху тениска и небрежно разрошена коса. — Изглеждаш уморена. Тежко пътуване? Тя кимна. Не излъга. Не каза истината. Седна на дивана, а той се върна при котлона. Движеше се леко, спокойно, по начина, по който само някой, който те познава дълбоко, може да се движи край теб. Без страх, без нужда да доказва нещо. И точно това я разтърси отвътре. Зак чувстваше, че я познава дълбоко. Горкият Зак. В България беше съвсем друга. Там тя не беше с него, не беше негова партньорка. Там бе нещо сурово, самотно, почти животинско. И въпреки всичко… беше реално. Част от нея, която не можеше да изтрие. Дори не искаше да я изтрие. Само искаше да я скрие. От Зак. И от себе си, всъщност. Той седна до нея с две чинии паста, подпря се до нея с бедро и ѝ прошепна: — Знаеш, че не ми пука, че не разказваш всичко. Само... когато си тук, бъди тук. Тя го погледна. Зак беше млад, но чувстваше кога нещо е извън кожата ѝ. И все пак… не задаваше въпроси. Не натискаше. А това я караше да се чувства още по-виновна. — Съжалявам — прошепна тя. — Не знам как да съм… едновременно и това, и онова. "Онова" за Зак беше "успешна адвокатка, напрегната от стреса около работата си". Нямаше представа, че "онова" всъщност е сексуална хищница, която безскрупулно изцежда силите на жертвите си. — Не си длъжна — отвърна той. — Просто... остани с мен тази вечер. Тя кимна. Взе чинията. Опита се да яде. Усети вкуса. Но някъде в нея… онзи мъж, камерата, командите, колениченето... всичко това стоеше като сенки в ъгъла на ума ѝ. И тя знаеше: не е свършило. Светлините в апартамента бяха приглушени. Зак бе сложил любимия ѝ албум на грамофона – бавен, меланхоличен джаз, който сякаш винаги знаеше кога да замълчи. След вечерята не бяха говорили много. Мелани беше уморена и се отпусна по гръб на леглото, все още дори не се бе съблякла. Усети как Зак се приближи и започна да гали ръцете й нежно. — Отпусни се — каза й той. След това започна нежно да я докосва с устни по кожата. Внимателно събличаше всяка дреха от нея и да обсипва тялото й с нежност. Мелани започна да усеща възбудата. Тялото ѝ отговаряше, но мислите ѝ закъсняваха. Сякаш душата ѝ вървеше на няколко крачки след нея. Зак знаеше как да й достави удоволствие, знаеше детайлно как реагира тялото й на стимулите му. Целуваше бедрата й и се насочваше между тях. Мелани се разкрачи и протегна ръце към главата му. Толкова й харесваше да се отдава на нежността му. Зак прокара език все по-близо до вагината й. — Да — извика Мелани, която вече беше много нетърпелива. Възбудата беше превзела ума й. Зак не закъсня и секунда повече, започна да я ближе умело. Жената стенеше силно. Зак се стараеше. Мелани не контролираше възбудата си. В ума й нахлуха спомени от предния ден. За това как поемаше пениса на Никола. Защо мислеше за това? Беше толкова възбудена, хвана здраво главата на Зак и започна да го натиска. Искаше да усеща езика му дълбоко. През ума й мина, че беше толкова бясна от развитието в България, че дори не бе отдели време да се отбие в банята. Натискаше Зак така че езикът му да достига все повече и повече от мястото, където Никола беше вкарвал пениса си. Помисли си колко е извратено. Беше възбудена. Накара Зак да извади езика си и както държеше главата му, започна да трие путката си в лицето му. В главата й изникна спомена за Даниел и кака той триеше пениса си в нея. Повдигна леко дупето си и натисна Зак натам. Не го беше правила до тогава и Зак се поколеба, но тя натисна още по-настоятелно. В следващия миг Мелани усети езика му по ануса си. Беше толкова възбудена. За пръв път изпита такова удоволствие от това да е в доминантна роля със Зак. Досега правеше това единствено при останалите си... забавления. Момчето полагаше усилия, макар да не бе сигурен как точно трябва да я стимулира. Мелани също не знаеше, но изобщо не мислеше за това. Възбуждаше я единствено това как Даниел я унизи като използва размаза там собствените й сокове с немощния си пенис, а сега Зак старателно облизваше. Беше толкова гадно и я възбуждаше толкова много. Не издържаше повече, дръпна Зак да ближе вагината й и с една ръка започна да пипа клитора си. Трябваха й само няколко секунди да изпадне в екстаз. Извика силно и продължително. — ДАААА! ДААА! — Погледът й хаотично променяше посоките си. След като се наслади на оргазма й беше нужна минутка да се опомни. — Мел, май много ти хареса! — Зак й се усмихваше доволно, беше свалил бельото си и Мелани виждаше колко е възбуден. — О, да, чудесен си, скъпи — каза му тя, като го огледаше в очите. Погледът й беше почти маниакален. Тя се протегна и хвана здраво пениса му. — На теб също много ти хареса! Ръката й бързо забързваше движенията по дължината. Тя се настани така че Зак да е между краката й. — Така опасно близо ли е, скъпи? Как се справям с ръка? Искаш ли да набутам твърдия ти член в себе си??? Мелани беше като подивяла и дори не чакаше да получи какъвто и да е отговор. — Защото аз искааааааам! Искам да ме чукаш! — движенията на ръката й ставаха все по-интензивни. Зак се замисли за това, че тя може дори да не му остави шанс, ако продължава така. — Какво, съкпи? Да не би да си готов да свършиш? Много ще ти е хубаво да ме залееш със сперма, нали? Кажи ми, Зак! — Да! Да! По дяволите, Мелани, свършвам! Тя го стисна силно. — Неее! Не, не, не, миличък! — движението й бе спряло. Зак беше на ръба. Погледна лицето й. Мелани излъчваше жажда. В очите й имаше дяволита искра, която той не познаваше до тогава. Мелани се изправи леко. Започна да събира дрехите си и тръгна да ги остави в коша за пране. Преди да излезе се обърна към изненадания Зак. — Успокой топката, скъпи, довери ми се. Ще се забавлявам с теб пак. Не защото мога. А защото знам, че част от теб... ще иска това. Зак остана на леглото. Не се чувстваше разочарован. Това поведение беше ново за Мелани или поне той така си мислеше. Заключи че няма причина да се притеснява, а и бе доволен от това колко възбудена бе тя, а той самият в интерес на истината. Мелани остави хладката вода от душа да се лее по тялото й. Не знаеше какви са намеренията й. Не знаеше какви са усещанията й за ситуацията. Чувстваше се сякаш в нея има две жени, които не се съобразяват взаимно с животите си. Може би беше така, може би беше луда. Можеше да отиде на психиатър. Можеше да опита да по някакъв начин да спре да се отдава на сексуалните си желания. Тя знаеше. А и вече не зависеше от нея.

Оценете историята