Едва си бях намерил място за сядане в претъпкания автобус и я видях. Веднага станах за да отстъпя мястото си. Тя обаче си протегна ръката и се хвана за вертикалната пръчка. Беше много красива на около 25 години, поне така ми се струваше на мен. Обаче забелязах, че мишниците и не са обръснати. Пренесох се мигом в детството си, когато стоях на един чин със съученичката си Милена, която също, единствена от класа не се бръснеше, имаше такъв топ вълна под мишниците си и аз, вместо да я целувам и мачкам, което тя с удоволствие ми позволяваше, предпочитах да заравям ноздри в това руно. После обаче дойде времето, когато под влиянието на приятелите си, които не спираха да бъзикат Милена за маймунското и окосмяване, спрях да й обръщам внимание и минах като тях само на прилежно и красиво обръснати подмишници и катерички. Станах изискан, естет, интелигент и тези вълнясали ръце и крака ме караха да ги смятам за диващина. Но сега така се развълнувах… Струваше ми се, че с аромата на изискан фин парфюм долавям и оня тръпчив влудяващ ме навремето мирис. Каква магия ми направи тази гледка? Не съм предполагал никога, че мога да бъда толкова перверзен и до такава степен да се надървя. Не се опитах да я заговоря, защото щях да изцвиля като жребец, или да изпръхтя, да измуча като разгонен бик. Диво, страхотно ми се прииска да сложа пощръклелия си кур под тази космата мишница, главата му да изскочи до циците й, тя да го стиска до болка и… да се празня, да се празня, въпреки болката… – Да не ви прилоша ? – чух я да казва. Какво можех да отговоря в състоянието, в което се намирах, което си беше състояние на лудост. – Зачервен сте като рак – продължи тя грижовно и най – изненадващо сложи ръка на челото ми. Наистина ли горях или меката й нежна длан бе леко хладна? Не знаех, но ми стана хубаво. Тогава хванах ръката и целунах изящните пръсти. А единственото, което успях да кажа, бе едно: “Благодаря!” – За какво ми благодарите? – Дълго е за обяснение – смутолевих. –Може би като слезем, ще Ви кажа. Но без да съм много сигурен… – Но аз сега слизам. – И аз – успях да скоча, да избързам и да й подам ръка. За щастие бе спирката до парка. Тоя парк, който за щастие тя трябваше да пресече. В такива случаи трудно се скалъпва подходящо обяснение или се измисля лъжа. И все пак в лъжата известна доза истина помага. – Знаете ли? – започнах почти заеквайки. – Такъв темерут като мен, при това всецяло отдаден на науките си и кариерата, рядко се сеща за жени. Та от година – две почти се смятах за импотентен. А сега погледнете – посочих внушително издутия свой пакет. –Толкова се възбудих, че направо откачам. Напомняте ми първото мое увлечение. Знам, че е банално, защото така почват всички свалячи, но… – Но? – Години не съм виждал такава буйна растителност под мишница. Имаше я навремето само една моя съученичка. А колежките ми, разните му там асистентки, доцентки се бръснат до посиняване. Уж по – фино, по – женствено, а всъщност изглежда, че ми се е втръснало от тея ощавени пуйки. И изведнъж – това връщане към първичното… – Интерес подход за свалка! – засмя се жената. –Но вероятно е истина, защото звучи твърде глупаво и наивно, за да е лъжа. Представих се, като прибавих към името си и едно “доцент”. Представи се и тя с малкото си име и отново се засмя, защото вероятно й бе забавно. При това явно личеше, че не изпитва никакво смущение, още по – малко страх. Седнахме на една скрита от храсти пейка без облегалка, но разговорът не потръгна. По някое време тя разкърши врат, като че ли се е схванала. Скочих и застанах зад нея, за да я поразмачкам, като опрях кура си на гърба й. Не се дръпна. Тогава го извадих от гащите и го натиснах под мишницата и. Повдигна леко ръка, набутах го изцяло и тя го притисна. Главата му се показа отпред, защото доста си е дълъг моят приятел, а това си е предимство. Стисна го тя яко и тогава дойде катастрофата – курът ми заизригва като фонтан! За щастие, не я изцапах, защото той хвърли на метър напред. Тя изви лебедовата си шия и го заоблизва. Мина ли минута, не мина ли, не мога да кажа, когато тя се извърна и захапа главата му и аз почувствах как краката ми се подкосяват от сладост. И в най – развинтените си фантазии не бях си представял такава ситуация. Зашеметяваща гледка – невиждана, неподозирана! Не беше кур, а като че ли пожарогасител, който бълва пяна. Не го бях виждал дори и в най – первезните еротични списания… Повече от това обаче не се случи. Жената се облиза сладко и стана. На увещанията ми да влезем в храстите отказа. А и сам не знаех дали имам сили за още. Но и това бе достатъчно да го запомня завинаги – този мой перверзен божествен миг.

Оценете историята