С татко на море

Анонимен
4/20/2021 1:37:47 PM
942
5.00 от 1 глас
— Какво си мислят тея?! - Елена никак не можеше да се умири. - Те наясно ли са, че една жена може и да работи, например!? — Успокой се де! На харизаният кон зъбите не се гледат... — И няма как да се промени това? — Сто пъти че ти казах, че няма начин... — По дяволите, Сашо! Значи ще пътуваш без мен?! — А какво? Да се откажа ли?! — тросна се мъжът. — Какво ти става, миличка?! за пръв път ли пътувам без теб? — Не е за първи! Но там е супер и на мен ужасно ми се идва... - Да, мога да си представя... — Пф, ми хубаво. иди само със Соня. няма друг вариант! - Елена явно се примири Соня беше дъщерята на Сашо и Елена. Току-що беше завършила училище и понеже щеше да е първи курс в университета чак на есен, сега лятото нямаше какво да прави. А причината за този разгорещен спор беше почивката за двама в един от санаториумите, където работеше мъжът и която той беше получил като един вид награда за отличните си резултати. Решението вече беше взето и само трябваше да бъде съобщено на дъщерята. Реакцията на момичето за тази новина беше неочаквана. Тя категорично отказваше да отиде, макар и без да може да назове някаква конкретна причина. Объркваше се в обясненията си и постоянно го обръщаше откъм емоционалната страна на въпроса. при което, емоциите й бяха насочени основно към баща й. Но все пак, след два дни кандърми, тя все пак се съгласи, макар и видимо не от сърце. — Нищо не разбирам! Какво й е?! - оплака се Сашо на жена си, преди да потеглят. — Де да я знам! Може да се е влюбила и да не иска да се разделя с гаджето си. От повече от половин година нищо не си споделя с мен. Станала е една тайнствена... Опитай там да я поразпиташ, може да ти каже нещо. — Добре. Ще ти се обадя, ако разбера нещо. По целия път до санаториума Соня мълчеше, а на опитите на баща си да каже нещо весело, се сопваше нервно. На всичкото отгоре, при пристигането им се оказа, че е станала нелепа грешка и че не е останала нито една двойна стая. Имаше два варианта - или да им дадат отделни стаи, но трябваше да заплатят допълнително и то доста скъпо, или да получат "стаята за младоженци", която в момента беше празна. Беше доста просторна и то с джакузи в нея, но само с едно, голямо легло. — Едно легло!? Нали разбирате, че аз съм с дъщеря си!? — Разбирам Ви чудесно, но леглото е наистина огромно, а и това е само временно, докато се освободи подходяща стая... — Не! Това е невъзможно! — прекъсна я Сашо и погледна към дъщеря си. Тя пък, за негово изумление, изглеждаше някак развеселена. явно, перспективата, да спи в едно легло с него, не я безпокоеше, а напротив... Той я погледна въпросително. — Тате, съгласна съм. Не виждам, какво е разликата. Пък и след това ще се преместим... — Уверена ли си? — Че какво толкова? Все някак ще се справим... — Ами добре тогава. — неуверено се обърна Сашо към администраторката. — Но да се надяваме, че скоро ще се освободи друга стая... Когато бяха готови с документите, те се качиха в стаята си, където ги очакваше поредната изненада. Душ-кабината се намираше с ъгъла на стаята и все пак беше оградена с непрозрачни стъклени стени, но джакузите също беше в стаята и нямаше никакви прегради около себе си. — И как ще се мием?! - учудено се почеса по тила Сашо. — Това са дреболии. Можеш да се обърнеш, докато се събличам. А в джакузито може по бански. Иначе пък виж, колко е яко! Стаята наистина беше разкошна, с доста добре обмислено разпределение на пространството. Огромен креват с огледало на тавана над него, пухкав килим, две кресла с масичка между тях... Също так хладилник, кафе-машина, микровълнова фурна и всичко друго, от което можеха да се нуждаят двама младоженци. На балкона имаше плетени мебели и хамак. — Хич не е лошо. - каза Сашо, мислейки си, как хич нямаше да е лошо, да се беше озовал тук с жена си. На тоалетката иззвъня телефонът. Обаждаха се от рецепцията за да кажат, че като компенсация, могат да консумират безплатно всичко, което беше в хладилника. Момичето веднага го отвори: — Ухааа!!! Има и бира, и уиски и вино... О, даа, има и лед! — Че какво толкова се радваш?! Не си ли малко малка за тея неща?! — Стига де, тате! На 18 съм вече! А и нямам намерение да се напивам, все пак... — Добре де, може една бира за настроение. Дай и на мен. Бащата и дъщерята се разположиха в креслата и започнаха мълчаливо да се наслаждават на бирата. Прекараха така почти половин час, а после се преоблякоха един по един и се отправиха към плажа. Искаха да се погреят малко на следобедното слънце, преди то да е залязло. Когато се прибраха доволни, вечеряха заедно в ресторанта, а после всеки се захвана с неговите си работи. Таткото се отпусна в джакузито с чаша уиски в ръка, а Соня излезе, за да пообиколи наоколо за нещо интересно. Върна се разстроена: — Оф, тук има само семейства и пенсионери! Няма с кого да се позабавлява човек! За какво изобщо ме доведе тук!? — Ами позабавлявай се с мен! — измънка баща, явно също в не особено добро настроение. — Защо не нави мама да дойде с теб?! — Много добре знаеш, че тя има работа и не можа да дойде... — Каква работа?! Нямаш си и представа... — тя изплашено млъкна. — Я, я, довърши... Какво нямам представа?! — Това са глупости! Тя сама ми каза, че й се иска да остане малко сама и да си почине от теб... Ако Сашо беше трезвен, щеше веднага да усети, че момичето лъже, при това доста неумело. Но сега повярва напълно и даже подаде реплика в защита на Елена: — Еми нормално е. 20 години сме вече заедно. И на мен понякога ми се иска да си почина от нея.... Соня прехапа устни и нищо не каза. Стана време за лягане. Чак сега двамата забелязаха, че докато ги е нямало, на леглото са се появили две дълги, кръгли възглавнички, които преграждаха леглото на две. Докато Сашо стоеше на терасата с чаша в ръка, дъщерята взе душ, облече си нощничката и се напъха под завиката. Баща й не се опита да се крие, а просто загаси лампата, съблече е и също легна. И двамата бяха уморени и заспаха бързо. Сашо се събуди от шума на течаща вода. Сам не знаейки защо, вместо да се обърне към прозореца, само внимателно намести глава и отвори леко очи. Дъщеря му беше под душа, стъклените прегради силно затрудняваха видимостта, но все пак той можеше да различи младежките прелести на момичето. Беше стройна и прекрасна, което незабавно доведе таткото до силна ерекция. Той се засрами от реакцията си, но никак не можеше да откъсне поглед от толкова съблазнителното зрелище. Така продължи около три-четири минути. Сашо виждаше дъщеря си само отзад, а понякога и встрани, но и това му беше достатъчно, за да нарасне възбудата му неимоверно. Усещането се усилваше и от това, че наблюдава собствената си дъщеря! Мъжът едва се сдържаше да не хване члена си и да не започне да мастурбира. Соня завърши с къпането, излезе от кабинката и застана пред баща си гола, в цялата си прелест. Това накара топките му да подскочат, а тялото му се изпълни с онова сладострастно усещане, предхождащо самото изпразване. Мъжът не можеше да откъсне поглед от високите, пълни гърди на дъщеря си, от плоският й корем и от гладко избръснатите й слабини, без нито едно косъмче. Кожата й блестеше под макар и оскъдната светлина, която прозираше в стаята през щорите. Соня се протегна към халата си, закачен до душ-кабинката, но изведнъж спря и хвърли бърз поглед към баща си! За части от секундата през главата на Сашо премина рояк от мисли. "Забеляза ли ме?! Мамка му! Какво да правя? да се обърна?! Ще се досети! Не, ще се престоря, че спя..." - и той плътно стисна очи. Преди това му се стори, че за миг забелязва на устните на дъщеря си мимолетна усмивка "Стори ли ми се?! Разбира се, че ми се стори!" Сашо полежа така още малко, ослушвайки се. Чу, как дъщеря му се облече и чак тогава той се протегна под завивката, но все още без да отваря очи. — Добро утро, тате! — весело го поздрави Соня. — Добро утро! Вече си станала? — Отдавна. И даже си взех душ. Страх ме беше да не те събудя.... — Не-е. Нали знаеш, че и с топ не можеш ме вдигна. - и той се засмя някак доста фалшиво. — Аха, вече знам... Хайде сега ставай, че закуската ни чака. Да изляза ли? — Че защо? Сашо спусна крака на пода, взе шортите си и бързо ги надяна, сякаш страхувайки се да не се види напиращият му член. Фланелката му се оказа на пода и то, неизвестно защо, от страната на Соня. Изми се и беше готов, дъщерята също. Беше си сложила леко изрязан бански, подчертаващ цялата прелест на чудесното й, младо тяло. Докато вървяха по коридора към ресторанта, Соня хвана баща си под ръка, което предизвикваше у другите гости многозначителни усмивки... — Тате, защо ни зяпат така? - Де да ги знам?! Навярно мислят, че съм дошъл на почивка с младата си любовница... Момичето се засмя, мисълта явно й хареса. Докато се разминаваха с поредната възрастна двойка, тя се притисна плътно до баща си и дори игриво положи ръка на дупето му. Двойката ги награди с осъждащи погледи, което предизвика смях у младото момиче. Същото нещо се случи на два пъти още, като Соня не само сложи ръка на дупето на Сашо, ами и го стисна здраво. Той не възразяваше против тази игра. Какво толкова, нека момичето се повесели... След закуската отидоха на плаж. После обядваха, починаха си в стаята и отново излязоха на плаж. Вечеряха, направиха задължителното телефонно обаждане на Елена, която искаше да знае, как са, след което легнаха. Така минаха три дни. Движеха се предимно заедно, не се и опитваха да завързват други познанства. Соня просто нямаше почти никакви връстници в целия хотел или поне нямаше такива, които да я заинтересуват. Иначе имаше доста жени на възрастта на баща й или малко по-млади, които не пропускаха да го загледат или дори да пококетничат малко с него при първа възможност, но заради присъствието на дъщеря си, той избягваше такива флиртове. Странното за самият него беше, че не го беше страх да е би Соня да каже нещо на майка си, а по-скоро се боеше да не би тя самата да си помисли нещо лошо за него. Действително, двата следващи дни Сашо се събуждаше преди дъщеря си и за свой собствен срам, стискаше очи и чакаше тя да стане и да си вземе душ! Тя ставаше, поглеждаше баща си, за да се увери, че спи, събличаше се и отиваше под душа. Сашо понякога толкова се залисваше, че я гледаше с широко отворени очи, забравяйки, че може да бъде хванат на местопрестъплението. Свиваше очи, чак когато момичето свършваше с къпането и тръгваше да излиза от кабината. Последният път зрелището беше наистина невероятно. Когато си вземаше кърпата, момичето случайно я изтърва и бързо се наклони напред, за да я вземе. Сашо видя вълшебната й путчица и не можа да се удържи, да не издаде възхитен стон. Добре, че момичето не го чу, защото тогава нямаше представа, как ще обясни поведението си. Но момичето надигна спокойно кърпата си, избърса се бавно и продължи всичко, както всяка сутрин. Възбудата на Сашо, обаче, беше толкова голяма, че се наложи по-късно да се успокои с бърза мастурбация под душа, докато момичето го чакаше на терасата. Докато лъскаше бастуна, той си представяше голата си дъщеря! "Мамка му! Искам да я чукам!" - с ужас си призна пред себе си... Катастрофата се разрази вечерта на четвъртия ден. Денят тръгна кофти още от сутринта, когато на двамата гости беше съобщено, че няма изгледи да се освободи скоро друга стая. По някое време след обяд Сашо разбра, че е изгубил някъде портфейла си. Не че в него имаше кой знае колко пари, но все пак имаше и важни неща. Обаче всичко това беше нищо в сравнение с бурята, която се разрази вечерта. Сашо, както обикновено, позвъни на жена си. Поговориха си, той й разказа за каръшкия си дена, после й пожела лека нощ и се накани да затвори. Никога не беше обичал да говори дълго по телефона и обикновено той беше този, който пръв завършваше разговорите. Елена знаеше това и почти никога не натискаше червената слушалка, защото знаеше, че Сашо отсреща ще го направи. И сега тя просто остави телефона, когато мъжът й й пожела лека нощ. Пръстът му тъкмо се допираше до бутона с червената слушалка, когато нещо сякаш го спря. Беше някакъв странен шум отсреща. Мъжът отново долепи слушалката до ухото си и дочу ясно: — Бързо! Вкарай ми го! Отговори й до болка познат мъжки глас: — Липсваше ли ти, малка курво?! Вземи го!!! Протяжният стон на жената показа, че мъжът беше изпълнил молбата й. — Да! Да-а! Чукай ме! Да-а-а!!! Какъв е голям!!! Чукай ме!!! По-силно, да!!! — Така, така. Хайде сега на задна!!! До Сашо изведнъж достигна, чий е този глас, а заедно с това се досети и колко подло го бяха врътнали. Защото този, който в момента чукаше жена му, беше началникът му! Когато му бяха дали тази награда с почивката на море, всъщност го бяха разкарали по-далеко от града! Соня, гледайки го в очите се досети, че нещо не е както трябва. Взе телефона му и го притисна до ухото си, но само след секунда го хвърли на земята. Задният панел, заедно с батерията хвръкнаха встрани. Момичето гледаше изплашено баща си, не знаейки, какво да предприеме. Той самият наруши тишината след няколко минути: — Знаела си, нали? И заради това не си искала да тръгнеш?!? — Да... — Отдавна ли? — Сашо се приближи към мини бара и си наля пълна чаша уиски, след което я надигна на един дъх. — Няколко месеца... Видях ги, когато се прибрах от училище по-рано. Ти беше командировка тогава... — Кучка!!! Ще ги убия и двамата!!! Соня се приближи до баща си и се опита да го прегърне, но той импулсивно я отблъсна и тя падна на земята. Разрида се и това вече подейства на Сашо. Той седна до нея, прегърна я и започна нежно да я гали по косата, сипейки извинения. Желанието му да говори се възвърна: — Защо не ми каза? — Не можах... Но говорих с мама. Тя ми обеща, че никога повече няма да го прави и ме накара да й обещая, че няма да ти кажа... А аз й повярвах... Сашо се впусна да обмисля на глас отношенията си с Елена. Започна да си спомня всичко, и хубаво, и лошо, което са преживявали заедно. Зададе си въпроса "Защо?!", но не намери отговор. Момичето само го слушаше, без да го прекъсва. Монологът продължи около двадесет минути и това явно помогна. Идеята да се прибере по-скоро и да пребие и двамата се смени от доста по-нормалните размишления за развод. Накрая той окончателно дойде на себе си, внимателно се отдръпна от дъщеря си и стана. — Майната им! Нека се позабавляват... засега... А ние ще си почиваме тук. Сашо се събуди с гаден вкус в устата и ужасно главоболие. Минаването от сън към реалност му се отдаде трудно, трябваше му време да разбере, че дъщеря му лежи до него, положила глава на рамото му и прехвърлила крак през тялото му. Искаше му се да се размърда, защото се беше схванал, но не искаше да разбутва Соня. Все пак трябваше да помръдне поне леко, защото се оказа, че нощничката на момичето е надигната, а ръцете му са на дупето й! Таткото много внимателно махна ръката й от себе си и я обърна по гръб. Соня измърмори на сън нещо недоволно и отново се притисна към баща си, като опря о него твърдите си гърди и го прегърна, този път през кръста. мамещата близост на момичето накара Сашо да позабрави за жаждата и главоболието. Осъзнаваше, че трябва веднага да стане и да остави момичето само в леглото, но нямаше волята да го направи. Вместо това в главата му отново се появи образът на голата и надупена Соня от онзи ден. Представи си, как я притиска до себе си и я обсипва с целувки. В един момент мъжът осъзна, че още малко и вече ще е късно да се отдръпне. Той бързо се отдръпна и скочи от леглото. — Какво? Какво има?! — сънено се заоглежда Соня. — Нищо няма, миличка, спи! Тя се обърна на другата страна и отново заспа. Сашо се добра до хладилника, взе една бутилка студена бира и я надигна. Когато почти пресуши бутилката, той излезе на терасата и в продължение на 20-ина минути поема дълбоко чистия въздух. Върна се в стаята и погледна дъщеря си, която лежеше по корем, с леко повдигнато крака. Нощничката й продължаваше да е надигната нагоре и откриваше чудесен вид към очарователното й дупе, прикрито едва-едва от изрязаните й прашки. На Сашо му се прииска да я прикрие, но само стоеше и гледаше прелестите й като омагьосан. Внезапно, сякаш против волята му му се прииска да види и нещо повече. Зачуди се, как да постъпи, но сякаш мислите му се материализираха и дъщеря му сама се размърда и смени позата. Момичето се обърна по гръб, сложи ръка под главата си, а десният й крак се отмести встрани, свит в коляното. Деколтето на нощничката беше толкова голямо, че едната му страна се събра до шията й, а другата та откри част от рамото й и едната й гърда. Сашовият поглед се спря на откриващата й се ареола, а ръката му машинално се насочи към предницата на гащите му. Не в сили да се противопостави на съблазна, мъжът се наклони и внимателно придърпа деколтето надолу, откривайки изцяло зърното й. Прииска му се да се наведе и да го засмуче, а възбудата му вече беше толкова силна, че не можа да издържи, а събу боксерките си и започна да мастурбира. Оргазмът дойде толкова неочаквано, че той дори не успя да отреагира и да сложи ръка пред изстрелялата се сперма. Струята плисна напред и падна върху коремчето на Соня, оставайки тъмни петънца върху нощничката. — Мамка му! — изруга Сашо, докато тялото му се разтрисаше от мощният оргазъм — Тате!? — изплашено се надигна момичето на лакти, без да отваря очи. — Спи, миличка, спи. Ударих се малко..., — с треперещ глас отвърна таткото, като сложи ръка на челото й и я бутна леко да легне обратно. Сърцето му биеше бясно, другата му ръка беше изцапана със спермата му. Той с ужас си помисли, каква щеше да стане, ако Соня не беше легнала отново. Беше му провървяло, че тя беше заспала отново... След като изчака малко, Сашо си изми ръцете, после хвърли бельото си за пране и се върна при леглото. Изцапаната нощничка на дъщеря си не се и опита да почисти, смятайки, че до заранта тя сама ще изсъхне и тя няма да забележи нищо. Легна и бързо заспа, поради което така и не разбра, какво стана малко след това. Соня внимателно се надигна и го погледна внимателно. После докосна с пръстче още незасъхналата сперма от коремчето си и без много да му мисли, облиза пръста си. На лицето й се изписа доволна усмивка... Утрото се мина без станалите дотогава традиционни еротически преживявания, защото този път Сашо стана пръв. Главата му щеше да се пръсне, но още по-зле му беше на душата. Към тягостното чувство за изневярата на жена му се прибави и силното чувство за вина от нощното преживяване. След закуска потенциалният новоизлюпен ерген слезе в бара, където над чаша уиски дълго разсъждава за несправедливостите на живота. Соня постъпи умно. Не се опита да го успокоява или нещо такова, а през цялото време само стоеше наблизо и го чакаше да му мине малко. Самосъжаленията на Сашо траеха целият ден и той се опитваше да си отговори главно на три въпроса "Обичам ли Елена всъщност, Искам ли да се боря за нея и какво ще става с животът ми оттук нататък?" След дълги душевни терзания откри, че отговорите на първите два въпроса са "НЕ!", което видимо го зарадва. Оживлението му нямаше как да не бъде забелязано и от дъщеря му, която също е беше в някакво невероятно настроение, заради перспективата за бъдещият развод на родителите си. Все пак, в душата й се надигна една надежда, че мечтите й, които таеше в себе си от няколко години, могат и да се сбъднат... Соня вече беше свикнала с мисълта, че желае баща си и в сексуален смисъл. Вече от няколко години в душата й се бореше това желание и знанието, за неговата нередност. В началото дълго време се беше заблуждавала, че това е някакво временно явление, нормално за момиче на нейната възраст, но то не изчезваше с времето, а само ставаше все по-силно. Накрая й омръзна да се бори със себе си и си каза, че да става, каквото ще! Беше решила да не се натрапва сама, но ако й се предоставяше възможност, щеше веднага да се възползва. И ето, че сега мечтата й беше на път да се сбъдне! След тази нощ вече беше сигурна, че й баща й го тегли към нея, не като дъщеря, а като жена! Да, мечтата беше пред сбъдване, но Соня знаеше, че тя самата никога нямаше да се реши да направи първата крачка... На Сашо му остана само един проблем - да се разбере с жена си. Късно вечерта, нямаща повече търпение, Елена сама му се обади. Мъжът вдигна, а Соня стоеше отстрани и чуваше само откъслечни фрази: — Здрасти! — Не, не съм забравил, ама не исках да ти преча... — Замълчи! Знам всичко за теб и Александър! — Не. Соня нищо не ми е казвала. Вчера забрави да затвориш телефона. Беше много заета... Дълга пауза. — Това вече няма никакво значение, аз съм си взел решението! Напускам те! Още по-дълга пауза, чуваше се, как Елена крещи нещо в слушалката. — Извинявай, не те слушах... Нова истерия отсреща. — Това ли е всичко?! Ще се върнем след две седмици. Ще те замоля да ми събереш багажа... — Не прави глупости. Всичко ще ти е наред... На мен също. — Виж какво. И двамата направихме соите избори! И недей да ми звъниш повече, няма да вдигна! Чао. Той изключи телефона си и въздъхна облекчено. — Е, миличка, да се почерпим по случая? — С удоволствия, но не знам дали помниш, че вчера изпихме почти всичко... Сашо бързо излезе и се върна след десетина минути с бутилка уиски. Соня за това време беше сложила на масата малко плодове и бонбони. — Остави я тази маса! — махна Сашо, — Давай в джакузито! — О-о! Супер!, — засмя се момичето и плясна с ръце. — Можеш да се преоблечеш тук, а аз ще изляза на балкона. Когато той се върна по плувки, дъщеря му вече се беше разположила във водата, сложила своя най-изрязан бански. Горнището повдигаше и визуално уголемяваше гърдите й, а и беше малко неясно, как те въобще се задържат там вътре. Сашо с радостен възглас се спусна във водата, взе чашата си и вдигна наздравица: — Е, Сонче, и двамата с теб сме свободни! Наздраве за свободата! — И нека всичко да ни се получи добре! — Точно! Чукнаха се и отпиха. След още няколко такива наздравици, момичето видимо започна да се напива. Баща й следеше състоянието й, защото внезапно му беше дошла в главата интересна идея... По някое време наистина реши, че й стига толкова: — Стига ти толкова, миличка! — той взе чашата от ръката й. — Ее, татее, още малко! — Не! Ще видиш, че на сутринта ще ми благодариш за това! — Ох, толкова си грижовен! Обичам те, тате! — И аз те обичам, Сончке! — Ти не ме разбра! Аз наистина те обичам! Много, много, много! — Струва ми се, че е време да си лягаш вече! Преди да си казала още нещо... Тя се засмя:. — А то ще си легнеш ли до мен? — Еми то леглото е едно... — Не. До мен! Моля теее! Аз вчера как легнах така, както ти искаше... — Нещо не си го спомням това... — А аз помня всичко! И даже това, което се случи през нощта... Това беше толкова неочаквано, че за няколко секунди Сашо не знаеше, какво да каже. Накрая се изправи, хвана момичето за ръка и я придърпа. — Хайде да лягаме... Но Соня вече я беше ударило на откровеност. — Защо не ме съблече снощи?! Щях да ти разреша всичко! — Ти си ми дъщеря! Не мога да постъпя така с теб! — Ама гледаше, когато се къпя, нали!? Нима тогава не ти бях дъщеря?! — Откъде... ? — Ти сам ми каза вчера. — По дяволите... !! — А сега ще ме съблечеш ли? Не мога да си легна с мокър бански, все пак! — Сама ще се преоблечеш. — Не мога! Пияна си! Сашо я изтри внимателно с хавлията, докато Соня го гледаше очакващо. Той я обърна с гръб към себе си и разкопча горнището й, който падна на пода. Момичето тутакси се обърна с лице към него. — Харесвам ли ти?!? — Много! Даже не можеш да си представиш колко!. Таткото бавно се спусна на колене пред нея и смъкна долнището й надолу. Котето й беше на сантиметри от лицето му. Той положи ръце на дупето й и леко я придърпа към себе си, почти заравяйки нос в нежната й цепка. Главата му почти се завъртя от аромата на младото путе и от нахлулите емоции. Но тук изведнъж сякаш съвестта му заговори и той осъзна, колко нередно е това, което прави. Изправи се рязко, прегърна я през кръста и докато тя мърмореше нещо неразбираемо, а положи на леглото. След още няколко минути тя вече спеше дълбоко. - Тате! Тате, събуди се! Сашо отвори очи и видя седящото пред него момиче. — Добро утро! Как е главата? — Боли. Никога няма да пия вече! Ти ли ме съблече снощи?! — Не, ти сама. Не помниш ли? — Да, бе?! Ако аз се бях преоблякла, никога нямаше да обуя това! Тя повдигна нощничката си и показа бельото си. Бяха някакви почти детски гащички с някакво делфинче отпред. — Първо, че сами малки и второ, че ги купих за майтап за една приятелка. — Извини ме, но просто не беше в състояние да се обуеш сама... - смути се таткото. — То аз нямах нищо против. Пък и нали това не беше първият път, когато ме вид гола... — Еми... То беше отдавна, като беше дете... — Тате, стига с глупостите! Тя надигна нощничката си още нагоре и я свали през главата си. Баща й отмести смутено очи, но Соня облиза пресъхналите си устни и тихо каза: — Погледни ме, моля те! Сашо надигна очи и ги спря върху налятите, големи колкото грейпфрут гърди и се концентрира върху щръкналите тъмно-розови зърна. Бавно отлепи поглед от тях и погледна лицето й. Соня просто се хвърли върху него и започна да го обсипва с целувки. След като нацелува лицето и шията му, тя се спусна по-надолу. Косата й приятно го гъделичкаше, докато тя целуваше корема му, а гърдите й се допираха до възбудения му член през боксерките. В началото мъжът само зарови пръсти в косата й, но после, воден от някакъв импулс, започна да я натиска надолу, към слабините си. Но това си беше излишно. Соня сама безумно искаше да покрие с ласки члена му и без да спира да целува корема, смъкна с ръка бельото му. Сашовият инструмент изскочи навън, карайки момичето да се разсмее щастливо. След секунда тя обхвана ствола му, а главичката му изчезна между устните й. Започна още от начало да го поема дълбоко, чак до гърлото си, усещайки с езика си нетърпеливата му пулсация. Мъжът захриптя от нереалното наслаждение. Емоцията му някак се предаде и на момичето, което се зае да смуче с демоническа наслада. Но Сашо не можеше просто да седи и да получава ласките й. На него самият му се искаше да й достави удоволствие. Направлявайки я със силните си ръце, той я завъртя на 180 градуса и двамата се оказаха в поза 69. Слабините й се оказаха пред лицето му и той с нетърпение смъкна гащичките й. Вече нищо не му пречеше да вкуси вкусните й сокове. Езикът му се докосна до клитора й, дарявайки я с невероятни усещания. Тези безумно страстни орални ласки продължиха няколко минути. — Искам те! — изведнъж силно прошепна Сашо, прекъсвайки за малко заниманието си. Без да дочака отговор, момичето отново се завъртя и застана над татковия си член. Не се решаваше да направи сама последната стъпка. — Не... Не трябва да правим! — Сашо се опита да избегне неминуемото. Но с това като че ли само сам счупи последните бариери, спиращи Соня. Тя решително се спусна надолу, насаждайки се на този така желан инструмент. Протяжен, сладострастен стон се откъсна от устните й. Всичко това, за което беше мечтала, сега се сбъдваше! — Не-е, — застена и таткото, макар и интонацията да издаваше друго. — Не мисли за нищо, тате! Не се притеснявай от нищо! Вземи ме!! Соня не искаше да отлага повече удоволствието и искаше само едно - по-бързо да достигне финалът! Искаше също така, спермата на баща й да я запълни час по-скоро! И двамата бяха толкова възбудени, че пътят до този момент се оказа кратък. Няколко по енергични движения стигнаха, за да започне Сашо енергично да се празни. Момичето продължи да се движи и скоро и нейното съзнание беше затъмнено от мощен оргазъм. Това беше истински апогей на чувствеността. Дори и таткото, който все пак имаше доста по-богат сексуален опит, не си спомняше да е усещал толкова силно удоволствие преди! ... Лежаха прегърнати и си почиваха. Соня изглеждаше толкова доволна, че от нея сякаш струеше щастие. Сашо, напротив, все по-силно се изпълваше с угризения на съвестта заради случилото се. Докато дъщеря му го обсипваше с любовни думи, той помръчняваше все повече, докато накрая едва ли не съсипа всичко: — Не се пазиш по никакъв начин, нали? Поне гадже имаш ли в момента? — Тате, това сега не е важно! Излизам с едно момче, но между нас няма нищо сериозно! Пък и повече няма да правя нищо с него! Нали сега имам теб! — Изобщо разбираш ли, какви и говориш?! Аз съм ти баща! — и какво от това? Аз те обичам... — Замълчи!, — той седна и обхвана главата си с ръце — Боже, какво направих??!! — Направи ме щастлива жена! И на мен лично не ми пука за нищо друго! Не ме интересува, кай, какво ще каже! Пък и нямам намерение да казвам нещо на някого! Сашо се измъкна от обятията й и се изправи. Облече се и излезе навън, на дълга разходка. Мислите му се слегнаха малко, но тъгата в душата му остана. Знаеше, че това е слабост, но не можеше да преодолее влечението си към момичето. От мислите му го изтегли позвъняването на телефона, беше жена му. Машинално отговори на повикването: — Да, Ели... — Здрасти. Моля те, не изключвай, искам само да ти кажа някои неща... — Слушам те... Елена започна да говори, като скачаше от тема на тема. Каза, че никога не го е обичала, но постепенно е свикнала с него и го е приела, защото винаги е бил добър съпруг, добър любовник и добър баща (!!). Много съжалявала, че му била причинила всичко това... Щяла да се съгласи с развод, макар и да й се искало, нещата да си останат както досега... Щяла да се премести от града, било я срам да живее тук... Не знаела, как да му каже и нещо друго... Соня не била негова дъщеря! Като чу това, краката на Сашо се подкосиха. Само заради тези думи, беше готов да й прости всичките лъжи през годините. Камък падна от душата му и му се прииска на бегом да се върне в стаята, където го чакаше любимата жена. Затвори телефона и краката му сякаш сами го понесоха натам...
Оценете историята
Напишете коментар
Коментари (1)
1
от Анонимен на 7/3/2021 9:46:26 AM
Пълна идиотщина! Дори не е забавно.

За функционирането си този сайт използва бисквитки (cookies). С използването му, Вие се съгласявате с това. Повече информация