Това ми се случи в края на миналото лято. Това беше първото ми лято, в което работех на морето, и всъщност беше доста приятно и различно. Дойде септември и аз бях леко разочарован, защото морето за мен щеше да приключва. Трябваше да се прибирам, за да започвам училище. Дванадесети клас, последна година, бал и други такива работи, знаете ги. (Бях навършил 18 години средата на юни и затова можех да си работя спокойно.) Няколко дена преди 15 септември аз си стегнах багажа. Щях да пътувам с приятели малко, а после да си хвана нощния влак. И речено сторено. Беше някъде около шест и половина вечерта, когато стигнахне в Ямбол. Двама от групичката, в която бях живееха там, а третият човек беше към Търново. Разделихме се и всеки по пътя си. Накрая останах сам на ЖП гарата и трябваше да чакам още четири часа до моя влак. И така започнах да убивам времето. Имах малко останали джобни пари, с които си купих билет и някакви закуски от едно павилионче. Вече беше девет и нещо, когато видях, че изписват как влакът, който трябваше да хвана ще закъснее. Е, добре. Случваше се да закъснее. Но тогава видях, че ще мине чак на обед следващия ден. Направо за момент полудях от яд. Как можеше чак утре на обяд? Отидох да говоря със служителката на гишето, но тя набързо ме отряза и дори не ми върна парите. Каза ми да чакам до утре. Аз не знаех какво да правя и направо полудявах, но вече от притеснение и нервност. Тогава ми хрумна идеята за споделено пътуване. Имах приятели, които често пътуваха така, но аз досега не бях пробвал. А и си имах едно наум, че нещо може да се случи. Влязох в няколко групи във Фейсбук и се затърсих. Не открих нищо, което да ми върши работа и почти се бях отчаял. Явно щях да си стоя на гарата и да спя като бездомник сам там. Нямаше какво да губя, затова пуснах пост дали има някой за споделено пътуване от Ямбол до Пловдив и зачаках. Разбира се нищо не се случи веднага и аз се отчаях съвсем. Оставих си телефона и легнах на една пейка върху багажа си. Просто невероятен ужас. Не знам колко време беше минало, когато телефонът ми иззвъня. Съобщение по месинджър. И когато го отворих разбрах, че късметът ми се е усмихнал за пръв път в близките няколко часа. Имаше един човек, който пътуваше от Бургас за София. Писа ми на лично, че минава покрай Ямбол и може да ме вземе и да ме закара да Пловдив. В началото се зачудих и се замислих дали беше добре да се качвам така с непознат. Чудех се, но след като разгледах профила му във Фейсбук реших, че е обикновен човек и ще пробвам пътуване с него. Беше на около 35 години, добре изглеждащ, имаше жена и две деца. Поне така показваха снимките. Надявах се да е така, защото му писах, че бих искал да пътуваме заедно. И след малко всичко беше уредено. Той ми каза да отида до една бензиностанция в началото на града, а той щял да стигне там до половин час. „Е, какво можеше да загубя?” помислих си аз и така тръгнах. Стигнах навреме и го изчаках да ми пише. Не мина много време и на бензиностанцията дойде един тир. И с изненада прочетох след секунда, че това ще е транспортът ми до Пловдив. Бях леко притеснен, но все пак отидох до мъжа, който слезе от тира. - Здравей. - Казах малко неловко аз. Мъжът ме погледна и ме поздрави в отговор. Наистина изглеждаше обикновен човек и точно така както беше на снимките във Фейсбук. Стегнато тяло, леко мускулесто, нормална прическа, избръснат и поддържан човек. - Миро съм аз. Приятно ми е. - Подаде ми ръка той. - Мартин. - Представих се и аз и след малко се бях качил в тира му. Трябваше само да зареди и потеглихме. В началото ми беше малко неловко и приказвахме малко сковано. Аз огледах всичко наоколо. Беше доста просторно в кабинката и доста уютно. Не беше със седалки, ами с нещо като малко диванче. Миро ми обясни, че се разпъва и става на малко легло, което му е идеално за дългите пътувания. Постепенно се отпуснах и започнахме да си говорим по свободно. Разказах му малко за себе си, той ми разказа малко за него. Всъщност беше доста приятен човек и наистина имаше жена и две деца. Носеше пръстен, а и имаше снимки закачени в кабинката. Беше минал час и нещо откакто бяхме тръгнали двамата. Беше около дванайсет през нощта. - Имаш ли нещо против да спрем за малко? - Попита ме изведнъж Миро. - Ще хапнем, ще починем малко и после ще продължим, съгласен ли си? Разбирах, че беше уморен и може би гладен, а да си призная и аз бях леко гладен. Затова се съгласих. Разбира се, че щом поискаше да спрем щяхме да спрем. Все пак това си беше неговия тир и той можеше да ме остави по всяко едно време, ако му досаждах. След малко минахме покрай една голяма бензиностанция, която светеше и той отби. Паркира тира в малко по-отдалечен край в тъмното за да не пречи на никой и двамата слязохме. Влязохме в бензиностанцията и той си взе сандвич и кола. Аз нямах пари, но не му го бях казал, и сега стоях малко конфузно и го чаках. - Няма ли да си вземеш нещо? - Попита ме той усмихнато. Аз се зачудих какво да правя сега, но реших, че е най-добре да му кажа истината. - Ами аз сега нямам никакви пари в себе си. Бях малко засрамен, но това беше истината. Обясних му как последните ми джобни са отишли за билет и малка закуска на гарата в Ямбол. - Но ще ти платя. Не се притеснявай.- Казах набързо аз. - Като стигнем в Пловдив ще взема пари от вкъщи и ще ти платя. Докато го казвах, се замислих, че щеше да е доста трудно да ме закара с тира чак до вкъщи, но все пак. Наистина мислех да му платя. Миро ми се усмихна и каза да не се притеснявам. - Ето. - Даде ми той малко пари. - Вземи си нещо за ядене и за пиене. Не се притеснявай. - Но няма нужда! - Притеснено му казах аз. - Ти вече направи достатъчно като ме взе от Ямбол. Той обаче настоя и след малко и двамата бяхме със сандвичи в ръка. Мислех си, че ще ядем в бензиностанцията, но Миро настоя да отидем в тира. Трябваше само да ползвам тоалетната и бяхме готови с бензиностанцията. Отидохме в тира и той ми показа как ми се разпъва малкото диванче. И наистина стана като едно почти нормално легло. Беше доста изумително. Двамата се излегнахме и започнахме да ядем. Говорихме си и всъщност се разбирахме доста добре. Все едно се познавахме от толкова много време. Когато приключихме със сандвичите и двамата бяхме доволни и заситени засега. Изхвърлихме си боклуците в една найлонова торбичка и бяхме готови. Аз си мислех, че ще тръгваме, но Миро се излегна отново и каза, че малко ще си починем тук. - Ела и легни, ако искаш. - Прикани ме той и аз така и направих. След малко бяхме се излегнали един до друг. Краката ни бяха спуснати там, където стояха и когато бяхме седнали, а назад се бяхме облегнали в стената на кабинката. Побъбрихме си още малко и Миро изведнъж замълча. - За плащането… - Започна той. - Ще ти платя. Обещавам ти! - Прекъснах го аз. Наистина исках да му платя. Просто сега нямах никакви пари. Но като се прибера… - Спокойно! - усмихна ми се той. - Не ти искам парите. Гласът му беше мек и благ, но това, което каза ме учуди. И тогава Миро се пресегна и хвана ръката ми. Аз не знаех какво прави, но не се дръпнах. И след малко той я сложи в скута си. Точно там, където трябваше да е хуя му. И аз го леко усетих. Моментално се дръпнах притеснен. Опрях се във вратата и го погледнах изумено. Какво правеше той? - Не се притеснявай. - Каза той със същия мек глас и ми се усмихна. След това пак тръгна да ми хваща ръката. - Но аз… не… съм… - Успях единствено да кажа аз. Бях в някакъв шок. Нима наистина правеше това? Миро се усмихна и си разкопча дънките. Смъкна ги малко надолу до коленете си и само боксерките му го покриваха. Той започна да се пипа леко през тях. - Няма от какво да се притесняваш. - Говореше ми тихо той. - А и нали искаш да ми се отплатиш. Нямаш си на идея колко скучен става живота след като имаш деца. Няма вече такива забавления. Лявата му ръка беше върху боксерките му, а дясната се присегна към мен и ме погали по гърба. Аз не можех да се дръпна повече. Първо, защото врата на кабинката ми пречеше, и второ, защото бях замръзнал, а може би и не исках. Още около минута-две останахме така. Той ме галеше по гърба и се пипаше, а аз го зяпах. И нямаше как да не се загледам в хуя му. Вече се беше надървил малко и дори през боксерките си личеше, че е голям. - Нали искаше да ми благодариш. След това замълча и продължи да движи ръцете си. Галеше гърба ми, а с другата ръка се пипаше през боксерките. Аз стоях и не можех да помръдна. Гледах го към хуя и главата ми беше празна. Мина може би минута, а може би повече и Миро въздъхна. - Е, добре, Марти. Извинявай. Ако не искаш, не те карам насила. Усетих разочарованието в гласа му. И това като че ли пречупи нещо в мен. Миро започна да си вдига дънките, но аз го спрях. Не казах нищо, но ръката ми хвана неговата. Той ме погледна и зачака. Аз вдигнах очите си към неговите и за момент се задържахме така. След това той се надигна към мен и ме целуна. А най-странното беше, че аз не се дръпнах. За пръв път се целувах с мъж. Бях се целувал преди с момичета и това беше същото, но беше някак… някак различно. Дали защото той беше с 20 години по-голям от мен? Дали защото беше мъж? Но тази целувка ме запали отвътре и аз се отпуснах. Не знам кога или как, но ръката ми намери боксерките му и хванах леко надървения му хуй. Усетих слабия пулс. Беше доста възбуден. Аз като че ли знаех какво ще последва, но не можех да се спра. Или не исках. Както се целувахме Миро ме премести върху себе си. Бях го обкрачил и така чатала му беше много близко до моя. Само дето аз имах къси гащи и боксерки. Ръката ми мачкаше пакета му, докато се целувахме и аз усещах как ми става все по-топло и по-топло. Усещах кура му голям и надървен под ръката си и бях като че ли в някакъв транс. Не знам защо ми харесваше толкова много, но ми харесваше. Стисках хуя му през боксерките и усещах как самия аз се надървях. Защо бях толкова възбуден? Та аз не харесвах мъже. Но все пак това се случваше. Миро вече се беше надървил на макс, а аз само поддържах това. Дървих го и го целувах сякаш това беше първата и последната ми нощ на земята. А и никога не съм си мислел, че ще правя такива неща в тир. - Искаш ли да махнеш боксерките? - Попита ме Миро след като отдели устните си от моите. - Аха. - Това беше единственото, което успях да кажа. Смъкнах се от краката на Миро и се оказах на пода на кабинката. Не че въобще мислех за това де. С двете си ръце му галех бедрата и полека му смъкнах боксерките. Леле, хуят му беше наистина голям. Сигурно беше към двайсет и един-два сантиметра. Ако сега кажа, че никога не съм се заглеждал по други мъже, ще излъжа, но никога не бях виждал толкова голям хуй на живо. А беше и доста дебел. Не знам защо го правих, но го правих. Играх си с хуя на друг мъж. И ми харесваше. Никога не съм мислел, че ще харесвам мъже, но това беше нещо невероятно. Можех да го хвана с двете си ръце и пак нямаше да го покрия целия. Леле. Наистина леле. Започнах леко да го лъскам. За пръв път биех чекия на друг кур освен моя, но не беше нищо по-различно. Даже беше доста вълнуващо. Усещах пулсирането. Усещах леко по-тежкото дишане на Миро. Усещах собствената си възбуда и ерекция, която напъваше през гащите ми. - Качи се при мен. - Прошепна ми той и ме вдигна на тясното легло до себе си. Отново започна да ме целува, но този път събуваше и моите гащи. След малко и двамата бяхме голи и надървени. Аз дървих бавно и нежно неговия голям хуй, а той пипаше моя. Аз също не бях много малък там долу, но не можех да се сравнявам с Миро. Не ми беше толкова дълъг, а и не беше толкова дебел. Леле, колко възбуден бях в онзи момент. Не знам колко бяхме продължили така, но усетих как свършвам. Миро изглеждаше много доволен, но не изглеждаше като да свърши и той. Но това не ме притесняваше. Умът ми беше доста замъглен. - Хайде, миличък. Ела тук. - Каза ми той и ръцете му ме повдигнаха. Мислех си, че ще иска да ме чука и се изплаших малко. Миро обаче не направи това. Той се бе излегнал на малкото си легло, а аз бях върху него. Това беше първото 69, което някога съм правил. Мислех си, че Миро ще лапне моя хуй, но малко грешах. Той се насочи към малкото ми стегнато дупе. - Мммм, колко гладко и хубаво дупе имаш! И с тези думи започна да ми лиже отворчето. Не знам как или какво правеше, но това ме подлуди още повече. И най-лошото беше, че ми харесваше. А всъщност беше ли лошо? Няколко минути по-късно Миро още лижеше дупето ми. Целуваше го нежно, играеше си с език, беше го обхванал с ръце. А аз… аз бях налапал хуя му. Просто така ми се стори правилно. За пръв път имах кур в устата си. В началото ми беше доста странно и неловко. Но възбудата и езикът на по-големия мъж под мен ме подтикваха да продължавам. Не знаех как се духа, но ми бяха духали и сега аз се мъчех да правя същото. Използвах устни и език, гледах да не докосвам със зъбите си, леко засмуквах главичката. Миро се отдели от дупето ми и изстена. - Оооох, Марти. Невероятен си. В главата ми гърмяха фойерверки в онзи момент, докато бях налапал големия кур на тираджия, който ме взе почти на авто-стоп. Опитвах се да го поема повече и повече в гърлото си, но не можех. Бях поел само малко повече от половината. Ако се напънех още малко, резултатът може би нямаше да е приятен. Миро сложи ръце на главата ми и започна да контролира движенията ми. Зададе лек ритъм, натискаше малко повече и се наслаждаваше. Чувах го как стене тихо и знаех, че причината за това съм аз. А това ме възбуждаше още повече. По някое време Миро хвана главата ми да не мърдам и започна да се движи той. Хуят му беше все още в устата ми, но сега се движеше още по-бързо. Усещах как пробива леко гърлото ми. Нима ме чукаше в устата? Беше толкова невероятно. - Оххх, Марти. Мартиии. - Усещах пулсациите му в устата си и кефа в гласа му. А и моя кеф беше огромен. Никога не съм си мислел, че ще бъде толкова възбуждащо да ме използва някой така. Но ето че отново бях надървен и не исках това да спира. Усетих течността на Миро да удря стената на гърлото ми и това като че ли малко ме изплаши. Дръпнах се рязко и кура му излезе от устата ми. Миро стенеше от кеф и свършваше. Видях как спермата политна нагоре и достигна лицето ми, което беше много близо. Тогава просто отворих уста и лапнах главичката. Спермата му имаше странен и приятен вкус. Беше сладка и солена едновременно, но беше невероятна. Не знаех защо ми харесва толкова много, но това нямаше значение в момента. Просто ми харесваше. Още няколко пръски и Миро беше свършил окончателно. Аз бях глътнал колкото можех. Надявах се това да се беше харесало на Миро толкова, колкото и на мен. По-големия мъж беше легнал в кабинката на тира си, а аз бях върху него. Сега след като свърши за момент си помислих, че всичко приключи, а знаех, че не искам. Но Миро само ме свали на една страна и леко ме обърна с лице към неговото. Аз отново бях върху него, но вече не бяхме на 69. - Отпусни се. - Каза ми той и явно искаше да легна върху него. Аз така и направих. Слабото ми малко голо тяло лежеше върху неговото по-едро и мускулесто също голо тяло. Ръцете му бяха на ханша ми, а очите вплетени в моите. - Толкова си добър с устата си. - Прошепна ми. - Да не си го правил и друг път? Сега това, което бях направил, ме заля и аз всъщност го осъзнах. Та аз не харесвах мъже! А сега бях издухал мъж. И то по-голям от мен с около двадесет години. И то женен. А и с деца. Леке, какво бях направил? Успях единствено да поклатя глава в отговор. Наистина ми беше за пръв път и се надявах повече да не се повтори. Възбудата ми беше малко попреминала и сега леко се притесних. Това обаче премина, когато усетих устните на Миро отново върху моите. Аз не се дръпнах, а отговорих на целувката му и скоро езиците ни се преплитаха един в друг. Малко след това усетих и нещо на ме докосва по дупето. Едната ръка на Миро беше слязла до долу и разтриваше анусчето ми. За миг се стегнах, но тогава той си дръпна ръката нагоре. Доближи я до лицето ми и я натисна леко към устата ми. Сега разбрах какво искаше да направя. Искаше да му лапна средния пръст. И аз го направих. Налапах го целия и започнах да го ближа с езиче. Миро ме гледаше с доволен поглед и леко се усмихваше. След един миг така той извади пръста си и започна отново да ме целува. Аз потънах в целувката и се бях отпуснал, така че това, което последва ме изненада. Миро рязко вкара средния си пръст в тясното ми дупе. И фойерверки отново загърмяха в главата ми. Аз обаче изпитах болка и се стегнах доста. Усетих как хващам пръста му в капан. - Хей, хей, Марти. Спокойно. - Каза ми той с мек глас, пълен с възбуда. - Просто се отпусни. Ще ти хареса. След това пак ме целуна и аз усетих как постепенно наистина се отпускам. И колкото повече се отпусках, толкова по-малка беше болката в аналчето ми. Миро разтягаше леко дупето ми, а аз го целувах лудо и го обгръщах с ръце. В последващите дни се чудех толкова много какво не е наред с мен, но в онзи момент в кабинката на тира с Миро под мен нищо друго не ме интересуваше. Продължихме така още известно време и аз усетих как още нещо ме бута по едната будка на дупето. Но този път не беше ръката на мъжа под мен. Все пак едната му обгръщаше гърба ми, а другата беше в дупето ми. И тогава разбрах. Миро отново се беше надървил. А всъщност и аз бях така. Няколко мига по-късно пръстчето на Миро беше излязло от аналчето ми и кура му се опираше там. Знаех какво иска той, а и не бях сигурен дали и аз не искам същото. Но бях доста притеснен. Миро ме повдигна леко и с ръка си помогна да го насочи. Забелената му главичка сега се опираше в отпуснатата му дупчица долу. - Аз не съм… - Започнах аз, но бях прекъснат от шумното си стенание. Миро ми го беше вкарал. Само главичката, но все пак беше вътре в мен. - Марти, страхотен си. - Казваше леко запъхтян той. Аз бях затаил дъх и усещах как кура му влиза повече и повече в мен. Когато стигна до половината, Миро спря да ме натиска. Сега ме бутна леко нагоре и за нула време започна да ме чука бавно и нежно. А аз бях потънал в блаженство. Все едно бях дрогиран с най-хубавата дрога. Никога не съм опитвал, но предполагах, че чувството трябваше да е такова. От време на време имаше и лека болка, но когато ме заболеше Миро забавяше темпото и нежно ме галеше. - Охххх, Миро. Огромен си. Успявах единствено да стена и дори тези думи трудно излязоха от устата ми. - Искаш ли да спра? - Попита ме той с нежност в гласа, докато обаче ме набиваше на кура си. - Нееее. И така Миро продължи да ме чука. Скоро кура му се бе омазнил все едно с лубрикант и влизаше по-лесно и гладко. И по-надълбоко. Не знам колко време бяхме продължили така, но по някое време усетих как топките му се допират в бузките на дупето ми. Нима бях го поел целия? Погледнах надолу и не можах да повярвам. Наистина се бях нанизал на целия му хуй. Целият беше в мен и чувството беше невероятно. Нямаше болка, а имаше само екстаз. - Миро! - Аз го погледнах и го целунах. Той беше леко изненадан, но отвърна на целувката ми и продължи да ме чука леко. Сега хуя му просто си стоеше в дупето ми и съвсем малко се мърдаше. - Чукай ме здраво. - Казах през тежкото си дишане аз. - Чукай ме както искаш, както ще те задоволи най-много! Миро ме погледна въпросително все едно питаше дали съм сигурен, а аз само се тласнах яко върху кура му. Целия беше в мен и исках още и още. Тогава той се усмихна и леко ме изправи. Не знам как успя, но без да го вади от дупето ми успя да ме обърне, така че той да е отгоре. Аз бях легнал по корем, а той бе отгоре ми и ме чукаше здраво. Усетих мускулестите му гърди и корем в гърба си. Той се бе прилепил плътно за мен и продължаваше да ми го набива в дупето. Аз стенах и скимтях от удоволствие и от малката болка, която все още усещах. Съвсем притъпена, но я имаше. Миро беше върху мен и забързваше темпото все повече и повече. Дишаше тежко и доволно. Аз също. Малко след това той се изправи. Изкара си хуя от мен, докато го правеше, и аз усетих как аналчето ми само стои отворено. Бях толкова възбуден, че не беше истина. Той застана на колене зад мен и ми каза да си вдигна дупето във въздуха. Аз се вдигнах на ръце и колене, но Миро ми натисна главата надолу. Така само задника ми беше във въздуха. Той отново го вкара. За момент разшири дупчицата ми, но много бързо свикнах. И така Миро продължи да ме чука. По едно време беше забързал толкова много, че чувах как топките му се удрят в бузките на дупето ми. Звукът направо ме подлудяваше. Бях толкова възбуден, толкова надървен както никога досега. - Оххх. - Простена Миро. - Марти… харесва ли ти батко да те чука, а? - Успя да изговори думите през стон. - Даааа. - Аз също се набивах към него и така кура му влизаше наистина изцяло. - Кажи ми, Марти. Кажи, че ти харесва. Да те чукам така хубаво. И аз го казах. Не знаех дали наистина го мислех, но го казах. И по-късно осъзнах, че наистина ми харесва. Миро ме беше хванал за ханша и ми го набиваше в дупето много здраво. Аз стенех от кеф, а усещах, че и той прави същото. Продължихме да се чукаме още доста време. Сменихме още една-пози, но чукането не спираше. Първо Миро ме вдигна и ме обърна към прозореца на едната врата на тира. Допря ме до стъклото и продължи да пълни дупето ми. Беше точно като по порно филмите. Голото ми тяло притиснато към стъклото. Нямах гърди като жените във клипчетата, които бях гледал, но усещането беше същото. А и на Миро много му харесваше. След това двамата се преместихме отново на леглото. Аз бях по гръб с вдигнати крачета във въздуха и широко разтворени. Миро ги беше хванал всяко с по една ръка и ме помпеше здраво. Третата поза, която ни беше и последната, бе върху волана. Миро успя да ме сложи така, че моят хуй беше в едната дупка на кормилото и се допираше почти до таблото. Той ме чукаше отзад и продължихме така, докато не чух най-страхотните думи. - Ще свършааа. - Каза Миро и леко забави. - Не го вади. - Беше единственото, което успях да кажа. Това като че ли го окуражи и Миро продължи да ме чука. Сега обаче го вкарваше целия дълбоко в мен. Трябваха му няколко тласъка. А с всеки тласък главичката на хуя ми се опираше някъде и това допълнително ме възбуждаше. И аз щях да свърша скоро. Тогава усетих топлата течност. Една сега осъзнах колко тясно е дупето ми. Когато спермата на Миро го запушваше допълнително. Усещах я как разтяга още, макар и малко. В този момент и моята сперма текна. Усетих как се изливах някъде по таблото на камиона, докато Миро се изливаше в мен. Разбира се той свърши доста повече от мен. Няколко минути по-късно и двамата бяхме спрели да се движим и дишахме тежко. Кабинката на тира се беше запотила. - Хайде да си легнем. - Предложи Миро и аз не отказах. Както бяхме двамата голи легнахме на малкото легло. На дължина беше достатъчно, но беше тясно, затова трябваше да сме плътно един до друг. Аз бях с гръб към Миро, а той бе допрял гърдите си в мен. Леко ме прегърна с едната си ръка и ме притисна още повече. Полежахме малко така и тогава той каза: - Благодаря ти. Беше невероятен. Аз не знаех за момент какво да кажа, но след малко също му благодарих. - Не знаеш как се промени живота ми след раждането на децата ми. - Заговори Миро. - Вече няма такъв див и прекрасен секс за мен. Бях на сухо от четири-пет месеца. Продължихме да си говорим така и аз осъзнах, че не ми е досадно, а ми беше приятно да си говорим така. По някое време му споделих, че за пръв път съм с мъж. Поговорихме и затова. По-късно се облякохме с тениските си и боксерките, защото захладня малко. Аз все още бях със спермата му в дупето си. И Миро каза, че това много го възбужда. Погледнах часовника и видях че минава три часа. Това беше последното, което помня преди да заспя. Събудих се малко скован. Огледах се и видях, че вече пътувахме. Миро беше седнал пред волана и шофираше, а ме беше оставил да си поспя зад него. - Здравей. - Изправих се аз. Огледах се и видях, че бяхме почти до Пловдив. Почти се бях прибрал. Не знам защо това ме разочарова малко. Побъбрихме малко. Миро беше в страхотно настроение, а и същото се отнасяше и за мен. Не знам защо, но инстинктивно го хванах за хуя. - Остава още малко от пътуването… - започнах аз. - Така че си помислих… Защо пък не? Миро ме погледна, но само се усмихна и ми кимна окуражително. Извадих му хуя и започнах да му бия чекия. Не исках да му лапам и нещо друго. Тогава това ми беше все още малко странно. Но му набих една хубава сладка чекия. Малко преди да спре на една отбивка преди града Миро изригна. Спермата полета и покапа по пода. Ръката ми също имаше малко от течността му, но аз не се зачудих какво да я правя. Набързо в облизах. - Каква чудесна закуска. - Усмихнах му се аз. Поприказвахме си още няколко минути и вече беше време да се разделим. Бях точно до входа на града. Щях да си повикам такси и да се прибера вкъщи. - Е, хайде, чао. - Казах му аз. - Беше ми много приятно да пътувам с теб, Марти. - Отвърна ми Миро и се усмихна меко. И тогава реших. Беше моментно решение, за което после малко ту се радвах, ту се ядосвах, но все пак го направих. Взех едно листче и написах телефонния си номер набързо. След това му го подадох. - Ако някога решиш… - Не довърших изречението си, но вярвах, че той ме разбра. Така се разделихме. Аз си повиках такси за към вкъщи, а Миро продължи с тира си към София. Това беше първият ми път с мъж. Аз не знаех как да се чувствам след това, но после осъзнах, че ми харесва доста много. От тогава измина почти една година и аз вече имах още няколко срещи с други мъже. А дори и пак се видях с Миро.

Оценете историята