Спортната зала на Bishop Garrigan High School в Algona се пръскаше по шевовете. Днес беше големият финал на училищния шампионат по баскетбол за жени в местната провинция. Двата отбора се бяха вкопчили в дива схватка в името на победата, лееха се литри пот и адреналин, а крясъците, скандиранията и всевъзможните звукови ефекти от страна публиката бяха превърнали спортното съоръжение в един горещ врящ котел. А мачът беше наистина оспорван. Безспорната звезда на местния училищен тим се казваше Аманда - жена от афро-американски произход, която излъчваше много сила, решителност и се отличаваше с вродени лидерски качества. Когато тя беше на игрището, нейните съотборнички бяха спокойни. Тя беше в състояние да реши сама всеки мач. Да ги мотивира в най-трудните и безнадеждни моменти, когато губеха. Да обърне хода на играта само за миг. Противничките пък, съвсем естествено, имаха страх от нея. Аманда беше просто неудържима не само заради таланта и хъса, които притежаваше, но и заради физическото си превъзходство, което имаше над останалите си връснички. Извисяваше се над тях с внушителния си ръст от 193 см, а фигурата й беше като бетон: широк здрав ханш, мощни бедра и глутеуси, огромен гръден кош и широки, силни рамене. Въпреки голямото си тегло от малко над 120 кг, немалка част от което излишни мазнини, тя беше достатъчно бърза и повратлива, за да бъде една завършена баскетболистка. Не случайно за нея се бореха още от сега не един или два престижни колежа, които я ухажваха всячески, за да реши да продължи образованието си при тях след завършване на гимназията в родния си град. Аманда обаче не мислеше на този етап много за това. Различна, бунтарка, не прикриваща себе си лесбийка, тя черпеше с пълни шепи от живота и се забавляваше както на баскетболното игрище, така и извън него. С късо подстригана ситно къдрава коса и широки рапърски дрехи, често можеше да бъде забелязана в мъжки банди както на улицата и в различни клубове, така и във фитнеса, където блъскаше наравно с мъжете. Въпреки респектиращия си и донакъде стряскащ външен вид, тя беше добряк по душа, с голямо сърце и винаги готова да помага и покровителства по-слабите. Този път въпреки усилията на Аманда и съотборничките й, противникът на финала оказваше сериозна съпротива. Играеше се точка за точка и нищо още не беше решено. Публиката беше прегракнала от викане. Освен пълната зала, местият училищен тим имаше този път и окуражителната подкрепа на група професионални мажоретки, специално наети от ръководството на гимназията по повод големия финал. При всеки отбелязан кош, те скачаха енергично, облечени в оскъдните си униформи с мини полички, размахваха пухени атрибути в цвета на подкрепяния от тях отбор и пищяха от щастие. Една от мажоретките беше Наташа - рускиня с убийствена фигура и жестоко лице, която беше само от около година в САЩ. По необясними причини неуспяла да пробие като модел в родината си, тя беше решила на 30-годишна възраст да емигрира отвъд океана и да започне отначало. В затънтените кътчета на необятна братска Русия, от където идваше, царстваше още духът на прехода, както и класическата представа за Америка като за земята на неограничените възможности. В Algona Наташа не можеше да се оплаче от липса на професионални ангажименти и въпреки, че печелеше не лошо, те бяха по-скоро временни (танцьорка в нощни клубове, аниматор, участие в мажоретен състав, промоутър, снимки за местни реклами и т.н.) и не й даваха кой знае какъв тласък към мечтаната й кариера като скъпоплатен и известен модел. Проблем за нея беше и езиковата бариера, тъй като разбираше английски трудно, говореше развалено и със силен акцент. Сега обаче Наташа искрено се забавляваше и неуморимо подкрепяше женския баскетболен отбор на местната гимназия в този така драматичен и оспорван финален мач. Не само, защото за това беше наета и заради което получаваше хонорар, а и защото наистина се беше вживяла в играта. Пълната зала, напрежението и адреналина я бяха погълнали изцяло. Беше силно впечатлена и от Аманда, която не спираше да ниже кош сред кош. Виждаше как това едро и силно момиче всеотдайно се раздава на игрището и правеше всичко възможно, за да я окуражава и зарежда с нови сили. Харесваше присъствието и харизмата й. Често пъти крещеше името й в екстаз. Аманда пък от своя страна се кефеше максимално на тази подкрепа, на няколко пъти двете срещнаха погледите си, при което баскетболистката се опияняваше от нежното женствено излъчване и пленителната усмивка на непознатата нова мажоретка и беше решила след мача непременно да я заговори - взаимната симпатия си личеше с просто око. Но преди това трябвяше просто най-накрая да спечели мача. Последни секунди. Наказателен удар. Ако Аманда успееше да вкара един-единствен последен кош, всичко свършваше. Тишината и напрежението в залата можеха да се режат с нож. Тя хвана топката с огромните си длани и се съсредоточи. След миг кълбото попадна точно в центъра на ринга. Залата изригна. Местната гимназия е безапелацианен шампион по баскетбол за жени в провинцията! В настъпилата еуфория на игрището се изсипа голяма част от публиката, както и мажоретките. Наташа сияеше от радост и празнуваше победата като своя. Тя тичаше право към Аманда, нямаше търпение да я поздрави лично. Баскетболистката пък от своя страна вече я търсеше с очи. Рускинята просто скочи на врата на Аманда, а афро-американката я прегърна като Барби, при което и двете се разтопиха. Наташа се чувстваше мъничка и защитена в силните ръце на тази огромна жена, а миризмата на типично мъжка пот, която се стичаше от нея, й действаше възбуждащо. - Кукло, искаш ли тази вечер да празнуваме заедно? Тази победа е и твоя! - прошепна Аманда с дебел и дрезгав глас в ухото на Наташа, докато дишаше тежко. Рускинята не разбра какво точно й каза баскетболистката, но малко се поуплаши и отдръпна глава от нея. Аманда обаче не я пускаше на земята. - Не разбирам… - изрече Наташа и примига сладко. - Ах, какъв сладък акцент! - захили се с боботещ смях Аманда. - От къде си, скъпа? - Русия. - отговори плахо Наташа. - Ахаааа! И какво, харесва ли ти в Америка? - продължи леко иронично Аманда, като я погъделичка с дебелия си пръст по брадичката. - Да.. - успя да промълви Наташа. Нахаканото и освободено поведение на Аманда започваше все повече за я притеснява, тъй като определено не го очакваше. Чувстваше се като притисната от мъж. - Как се казваш, сладка? - Наташа… - Наташа, обожавам те! Идваш с мен после, само смей да ми избягаш!, след което най-накрая я пусна на земята. Аманда говореше престорено заплашително. Тя виждаше несигурността и плахостта на чужденката, която явно от скоро беше тук, и реши просто директно да наложи волята си. Наташа отново не разбра всичко, беше малко объркана, леко уплашена, но вътрешно чувстваше някакво спокойствие, тъй като баскетболистката излъчваше доброта, държеше се естествено и имаше нещо благородно в нея. Последва церемония по награждаване. После леене на шампанско, снимки. Постепено адреналинът започна да отслабна, а силите на всички - състезателки, публика - бавно да ги напускат. Залата се опразваше все повече с всяка изменала минута. Беше време за топъл душ, а след това за прибиране по домовете. Състезателки и мажоретки ползваха едни и същи съблекални и душове. Момичетата от мажоретния състав решиха за изчакат, тъй като се притесняваха да не би да бъдат гледани и закачани от някои от младите баскетболистки-мъжкарани с предполагаеми лесбийски наклонности, а също така искаха да избегнат тъпканицата и вонята на пот. Не обичаха да ги ангажират за женски мачове, особено баскетбол. Повечето имаха неприятен опит с неприлични предложения от състезателки, дори от училищни отбори. Най-накрая душовете и съблекалните бяха свободни и за тях. По-експедитивните се изкъпаха, облякоха се и си тръгнаха. Накрая останаха само Наташа и още две момичета. В обширната съблекалня беше тихо, чуваше се само монотомното шуртене на душовете. Вечерта напредваше. Измеднъж вратата се отвори и една огромна фигура бавно и тромаво влезе вътре, дишайки тежко. Седна на дървената пейка, която силно изскърца под тежестта й, и започна да съблича потния си екип. Аманда (случайно или не), беше доста закъсняла с душа и идваше за него именно сега. Двете от къпещите се мажоретки я видяха, изплакнаха се бързо и светкавично започнаха да се обличат с гръб към нея, избягвайки всячески зрителния контакт. Това забавляваше баскетболистката, но тя не обръщаше внимание на горещите им стегнати спортни тела. Беше за друго тук. След минута от момичетата нямаше и следа. През това време Наташа продължаваше да се наслаждава на освежителния душ, тананикайки си популярна руска мелодия. Мислеше, че е останала сама. Аманда слушаше нежното й гласче, което опъваше до краен предел струните на младата й и буйна лесбийска природа. Баскетболистката беше вече чисто гола. Тя просто директно влезе в кабината, в която си взимаше душ Наташа. Вътре стана тясно. Огромното й тяло засенчваше светлината, идваща от вътрешността на съблекалнята. Наташа усети нечие присъствие, обърна се рязко и се удари в мекия изпъкнал корем на Аманда, а главата й почти се заби в клатещите се, увиснали като тесни лисичи муцунки цици на баскетболистката, които малееха спрямо раменете и гръдния й кош. Трудно би било човек да ги определи като женски гърди. - Здравей, кукло! - избоботи с широка усмивка Аманда и погъделичка Наташа отново с пръст по брадичката. - Не се ли радваш да ме видиш? В този момент Наташа си глътна и малкото английски граматика, която знаеше. Изстена уплашено нещо на руски. - Ах, колко си сладка! - възкликна баскетболистката. - Казах ти, че тази вечер оставаш с мен, със сигурност ще ти хареса, ще видиш! Наташа малко се поуспокои, дори се усмихна. Както и по-рано беше споменато, Аманда й вдъхваше доверие, сигурност и чувство на защитеност. Знаеше, че няма да я нарани или причини нещо лошо. Изглеждаше прекалено добра и невинна. А имаше и нещо друго. Наташа се чувстваше самотна в този град. Отдавна не беше правила секс, имаше нужда от партньор. И макар и да не си го представяше точно по този начин, беше готова до се впусне в тази нова, необикновена и неочаквана авантюра. - Я дай да те огледам! Ах, какво страхотно тяло имаш, скъпа! - казваше Аманда, докато плъзгаше ръка по талията и след това по дупето на Наташа. Рускинята не разбираше всичко, но усещаше, че й правят комплименти, което й се харесваше. Тя се усмихна, затвори очи и се отпусна с гръб назад, облягайки се върху мекия и топъл корем на Аманда. Започна да се възбужда все повече. Баскетболистката бавно и нежно обхвана с огромните си шепи стегнатите и перфектно оформените й гърди, и започна да ги масажира със сапунена пяна. Рускинята стенеше от удоволствие. - За първи път виждам такива прекрасни цици! Ти си истинско бижу, скъпа! Заслужаваш само най-доброто! - нареждаше в ухото й Аманда без да спира. Наташа беше вече отдавна мокра отдолу. Тя, продължавайки да се обляга и отърква с гръб към баскетболистката, сама насочи ръката й към елегантно избръснатия си триъгълник. Аманда бавно започна да вкарва дебелия си пръст навътре, и в същото това време се наведе, за да може да впие устни в тези на партньрката си за страстна целувка. Това й костваше известно усилие, тъй като разликата в ръста на двете беше цяла една глава. В този сюблимен момент рязко и интензивно тропане някъде навън из коридорите прекъсна зараждащия се екстаз. Аманда подаде глава от душ кабината и погледна часовника на стената. - Ах, 20:45 е вече! Кога стана! Вече чистят навсякъде, хлопат врати, прозорци. Скоро ще затварят залата! Скъпа, давай бързо да се плакнем и да бягаме! Идваш с мен вкъщи! Наташа къде разбра, къде не разбра, но се усмихна и поклати глава в знак на съгласие. Тя беше готова да направи всичко, което новата й приятелка кажеше. Двете жени се облякоха. Аманда не беше изневерила на рапърския мъжки стил и обувки с дебела грапава подметка, докато Наташа навлече свръхизрязани тесни дънкови шортички, които подчертаваха зашеметяващите й бедра и дупе. Върху безупречната й гладка копринена кожа личаха дискретни татуси. Горнището й беше със силно изрязано деколте, а обувките - с елегантен висок ток. Тя просто обичаше да съблазнява. А жена, която се облича така, дава знак, че иска да бъде доминирана и покровителствана. Това правило го знаеше много добре и Аманда, независимо от крехките си 16 години, на които обаче никой не можеше да предположи, че е. Изглеждаше поне 10 години по-възрастна от 31-годишната Наташа, не само заради чисто физическите си размери. Двете жени бяха вече навън и се движеха пеша една до друга по главната алея на парка, в който се намираше спортната зала на местната гимназия. Времето беше приятно топло, на свечеряване. Хора наоколо имаше много. Аманда посегна към Наташа и я хвана за ръка. Искаше всички да видят каква мацка си беше хванала. Рускинята малко се стресна, беше й приятно, но в същото време леко притеснително заради оживеното място. След като видя обаче още много други подобни двойки, се успокои и дори отпусна глава върху рамото на партньрката си. Тук беше либерална Америка, а не посткомунистическа Русия. Стигнаха до метростанцията накрая на парка. Хванаха първия влак. Наташа никога не би се качила по това време на метрото сама, но този път се чувстваше сигурна с Аманда до нея. Вътре и сега имаше доста подозрителни типове и криминални елементи, цели банди, които гледаха към нея с жаден поглед. Рускинята се притисна плътно до огромното и силно тяло на партньрката си. Така се чувстваше още по-защитена. Аманда усети страха й, прегърна я и й прошепна: - Докато си с мен, няма да се страхуваш от нищо! Тук съм, за да те пазя!, при което нежно я целуна по челото. Обявиха метростанцията, на която трябваше да слизат. След минута вече вървяха, отново хванати за ръка, из гетото, в което живееше Аманда. Беше мрачно и страшно. Минаха покрай един квартален денонощен магазин за алкохол и цигари. Отпред пушеха и пиеха компания също доста едри, порядъчно запуснати и дебели тъмнокожи жени. И те бяха не повече от 15-16 годишни, въпреки че Наташа ги мислеше за някакви отчаяни от живота местни лелки, давещи мъката си в алкохол. Щом видяха Аманда и Наташа, застанаха на пътя им. - Виждам, че си забърсала нова мацка. - обърна се едната от тях към Аманда. - Няма ли да ни я дадеш и ние малко да й се порадваме? Не бъди винаги такава егоистична свиня, каквато си си! Наташа се уплаши. Не разбираше какво се говори, но усещаше, че се задава нещо лошо. Застана зад гърба на партньорката си. Сърцето й препускаше като обезумяло. В главата й се разиграваха най-различни опасни сценарии - как тези груби жени я изнасилват, как се гаврят с нея или дори как накрая я убиват. - Я се разкарай, шибана дебела крава! Как изобщо си представяш, че това бижу тук ще бъде някога с теб! Тя заслужава най-доброто, а не някаква пропаднала алкохоличка! - озъби си решително на свой ред Аманда. - Ще съжаляваш за тези думи! - изсъска съперничката й и замахна застрашително с все сила към нея. Криещата се отзад Наташа изпищя и прикри очи с длани. Баскетболистката най-спокойно просто блокира удара и след това й зашлеви такъв мечешки шамар, че онази падна по задник на земята, почти предизвиквайки земетресение. Приятелките й, до този момент готови да скочат и те на бой, бързо се оттеглиха и започнаха отново кротко да си пият. Аманда и Наташа продължиха спокойно пътя си. - Видя ли! - ухили се баскетболистката. - Забранявам ти повече да се плашиш, докато си с мен! Запомни - никой никога няма да ти стори зло, докато съм наоколо! - продължи тя и придърпа рускинята още по-плътно към себе си. Нежното й секси тяло все още леко потръпваше от случилото се преди малко. След минути бяха вече пред къщата, в която живееше Аманда със своето семейство. Тя беше голяма, двуетажна и сравнително по-добре поддържана, отколкото другите частни домове наоколо. Родителите на баскетболистката явно вече спяха. На първия етаж на дивана пред телевизора се беше пльоснала и нагъваше чипс малката й сестра. Навсякъде миришеше на някаква лучена манджа, явно сготвена по-рано за вечеря. - Ти седни за малко тук при сестра ми, а аз ще отида да хапна. Ти гладна ли си? Искаш ли да ти донеса нещо? - попита загрижено Аманда своята гостенка. Наташа поклати отрицателно глава. Наистина не беше гладна, а и това, което можеше да й предложи баскетболистката не кореспондираше по никакъв начин с хранителния й режим и фигурата, която ваеше. - Тогава да ти направя едно кафе? Наташа се усмихна и каза “Да”. Имаше нужда малко да се ободри. Вече се беше съвсем успокоила. Рускинята седна плахо и скромно в единия край на дивана до сестрата на Аманда. Макар и само на 14, тя беше по-висока от Наташа и тежеше доста повече от нея. Тя погледна новодошлото момиче с ленив поглед, след което й подаде любезно пакетчето с чипс, подканвайки я да си вземе малко. Наташа се усмихна и направи знак с ръка, че не иска. “Новата кучка на сестра ми сигурно пази фигура. Какво толкова ще й стане, ако си вземе само веднъж” - помисли си малката сестра на Аманда, след което бързо и лакомо излапа цялото пакетче до дъно, заспа и захърка на дивана. В това време се появи Аманда с две кафета: - Заповядай! Едното е за теб! Наташа благодари и отпи глътка от него. А то беше доста силно и ароматно. Аманда седна до нея. - Допий си го спокойно. После ще се качим на втория етаж в моята стая. Сестра ми ще остане да спи тук. Двете жени тръгнаха бавно по дървеното извито стълбище към стаята на Аманда, като се държаха за ръце. Наташа вече трепереше от възбуда. Тя знаеше, че баскетболистката ще довърши това, което беше започнала по-рано тази вечер под душовете в съблекалнята. Стаята на Аманда беше голяма, но доста разхвърляна и непроветрена. Носеше се тежка миризма на пот и развалена храна. Навсякъде бяха разпиляни мръсни дрехи, кошът с използваното й бельо се беше обърнал и то лежеше безразборно по пода. Стените бяха облепени с плакати на баскетболни отбори и рап-групи, както и тук-там на жени в оскъдни бански. На бюрото до компютъра лежеше огромна картонена кутия с недоядена пица. Обстановката вътре беше типично тийнейджърско-бунтарска. Чак сега Наташа се замисли за това колко по-млада от нея беше новата й партньорка. До този момент тя просто нямаше как да усети това, тъй като по-възрастна (физически и поведенчески), зряла и отговорна изгержаше Аманда, и рускинята се беше пуснала по инерция с нея, както би направила с някой солиден мъж. Този момент на осъзнаване я стресна за миг, но много бързо премина и преля в още по-силна възбуда, която тя трудно можеше да контролира. Нямаше Аманда просто час по-скоро да я “довърши”. Двете жени стояха една срещу друга и се гледаха влюбено. Аманда започна да се съблича. Тя не носеше сутиен и щом махна потника си, двете отпуснати лисичи муцунки, които стигаха до корема й, виснаха и се развяха пред носа на Наташа. Рускинята с любопитство протегна ръка и ги опипа. Тя недоумяваше как едни женски гърди могат да изглеждат по този начин. Не можа да се сдържи и се захили, колкото и невъзпитано да беше това. Усети се и побърза да се извини. Веднага сред това се захили отново. Не можеше да го потисне. Аманда се разсмя и тя - гръмогласно и дрезгаво като див звяр: - Охохоххооооо! Какво ги гледаш толкова, бе скъпа! Не са като твоите! Не можем всички жени да сме като свалени от корица! Щеше да е скучно, ако беше така, не мислиш ли? Наташа не разбираше всичко, но добряшкият и бодър тон на баскетболистката я успокояваше. Хилеше се вече на воля. Беше се отпуснала и разлигавила. - Искам да направиш нещо за мен! - продължи Аманда. - Искам един много страстен и еротичен мажоретен танц! Тук и сега! Само и единствено за мен! Заповедническият тон на баскетболистката подейства като ток по тялото на Наташа. Хареса й се да изпълнява нареждания. Тя махна сутиена си и започна да танцува така, както го правеше по време на участие на спортни мероприятия. Този път обаче влагаше повече старание и се раздаваше до край, понеже го правеше за точно определен човек, който с течение на часовете ставаше все по-специален за нея. Аманда просто стоеше отстрани и се наслаждаваше на изящната фигура и пъргавите подскоци на зашеметяващата рускиня. Наташа завърши голата хореография с пълен шпагат, след което скочи от пода и се затича към Аманда, която я чакаше с отворени обятия. Рускинята се хвърли на врата й, прегърна я с ръце и заключи бедра около ханша й. Беше и трудно да се задържи така, защото той беше твърде широк и тя започна да се плъзга надолу, но в този момент Аманда я подхвана с шепи за дупето и я спря. Двете впиха устни в страстна целувка. Баскетболистката проникваше с дебелия си грапав език дълбоко в устата на Наташа така, че почти я задушаваше, докато със средния пръст на едната си ръка отместваше тънките прашки от дупето й. След миг започна бавно да прониква в нея вагинално. Рускинята беше отдавна мокра. Тя стенеше тихо от кеф, като през това време стискаше грамадните рамене на Аманда, а страхотните й гърди се триеха в лисичите муцунки на баскетболистката. Наташа имаше много мъже в живота си, но с никого от тях не е била толкова силно възбудена. Никой от тях не е излъчвал такава сила, власт и сигурност, както тази едва 16-годишна афроамериканка. Суровият живот и борбата за оцеляване в гетото бяха ускорили нейното физическо и психологическо съзряване. Аманда постави Наташа по гръб на леглото. Рускинята вдигна крака и възбудената й вагина зейна пред очите на баскетболистката. Аманда забоде глава в нея и започна яростно да лиже като бесен булдог. Наташа потреперваше ритмично и нежно стенеше. Усещаше езикът на Аманда в себе си като пенис. Играта продължи така още известно време. След това баскетболистката прикани рускинята да я последва на пода на стаята - за следващата порция удоволствие им трябваше по-твърда повърхност. Тя легна на една страна, като сгъна опорния си крак в коляното, а другия си крак позиционира така, че коляно да сочи тавана. Беше готова за поза “ножица” и подкани Наташа да я последва. Рускинята изгаряше от желание да опита това ново сексуално предизвикателство, но в същото време малко се страхуваше. Огромното тяло на Аманда се беше разплуло на пода. Два дебели тежки целулитни баджака се бяха широко разкрачили, а Наташа трябваше да се помести между тях. Имаше страх да не бъде затисната и смачкана. Тя плахо се приближи, легна, постави лявото си бедро между тези на Аманда, а дясното си го пусна да минава над коляното на не опорния крак на баскетболистката. Позата постави на изпитание гъвкавостта на рускинята, но тя се справи. Така двете жени изглеждаха точно като две врязани една в друга ножици: една просто огромна и друга доста по-малка и елегантна. Аманда приклещи още по-силно Наташа между бедрата си и започна да се клати, като постепено усилваше темпото. Рускинята, макар и затисната така, че да не може да мърда, се чувстваше доста комфортно - бедрата на баскетболистката бяха меки, боцкаха я само косъмчетата по тях. Клиторите на двете се търкаха интензивно. - Оххх! Оооох! Оооох! - ръмжеше като разгонена мечка Аманда. - Толкова си сладка! Ееех, защо нямам пишка, че да те изчукам! Наташа само мълчеше и се наслаждаваше, затворила очи. Баскетболистката беше решила да стигне до край с новата си партньрка, обожаваше я все повече и повече. Като се умори, стана, остави я да лежи на пода и затърси нещо трескаво по всички шкафове. - Мамка му, къде е? Точно когато най-много ми трябва! Най-накрая извади от накъде пенис-колан и го препаса, макар и трудно, на себе си. Кожените му каиши бяха с удължители и допълнителни дупки, за да мога да обхванат грамадния й ханш. Намери от някъде шишенце спирт, памук и започна старателна дезинфекция на 22-сантиметровия леко извит пенис-накрайник. - Готова ли си да за Mr. Green, скъпа? (цветът на дилдото беше тъмнозелен) - изграчи бодро с мъжкия си глас Аманда, ухили се широко и го развя пред лицето на стоящата на колене пред нея на пода Наташа. Рускинята се изненада, понеже не го очакваше. Нямаше опит с такива играчки, особено с подобен размер. Хвана го с ръка и започна нежно да го смуче като истински пенис. Даваше всичко от себе си. Знаеше, че партньрката й я гледа и й си любува. Вкара го почти до гърлото си. - Добра си, добра си! - повтаряше Аманда, като леко я беше хванала за косата така, сякаш я скубеше, но без да й причинява болка. След това я накара да стане, хвана я под мишниците и я постави да седне разкрачена върху масата в стаята. Със своите 53 кг Наташа беше толкова лека за нея, че я разнасяше като перце. Аманда приближи изкуствения пенис до входа на вагината й. Рускинята се уплаши и започна да се дърпа. 22-та сантиметра и мощното тяло на баскетболистката всявяха страх у нея. - Какво има, скъпа? Мислех, че ще го харесаш така? - запита я загрижено Аманда и започна да я гали нежно по косата. - Никога не бих ти направила нещо, което не искаш! Нали си моята малка сладка кукла! Наташа всъщност вече го искаше неистово вътре в себе си. Жаждата за страст беше по-силна от страха. Въпреки, че се лееше като водопад от възбуда, настояваше за лубрикант или някакъв крем с подобен ефект. Аманда я разбра и даде в ръцете й две пакетчета лубрикант с аромат на ягоди. Рускинята се намаза обилно и вече беше напълно готова за приключението. Баскетболистката бавно и внимателно намести дилдото и то потъна в Наташа. Рускинята само охкаше сладко. Сега, след като вече беше вътре в нея, Аманда я повдигна от масата и я притисна с лице към себе си. Хвана я с ръце за дупето и леко я стисна, за да може да стане още по-тясна и удоволствието й още по-голямо. Макар и на 16, баскетболистката беше успявала да съблазни преди това и други жени, така че опит имаше. Знаеше какво те искат. Аманда разнасяше така рускинята наред-назад из стаята. Нарочно се тръскаше леко при всяка стъпка. Наташа пищеше от кеф. Дереше с нокти от страст масивния гръб на своята партньрка. Аманда я подпря с гръб на стената и продължи да я чука. След това я остави върху едно голямо и високо канапе. Беше се силно запъхтяла. Взе си минута почивка. Сред това обърна Наташа с гръб към себе си и започна да я чука на задна, като с едната си ръка я държеше за косата, а с другата я пляскаше леко по дупето. - Ах, какво стегнато дупе имаш, съкровище мое! Ах, какво тънко кръстче! Ах, как те искам! След като се умори и от тази поза, хвана рускинята през кръста и я пренесе на широкото легло. Легна по гръб. Наташа беше на път да превърти от възбуда. Тя искаше Аманда да не излиза от нея. Метна се отгоре й върху изкуствения пенис и го заязди необуздано. Първо баскетболистката продължаваше да я стиска отстрани за дупето, но постепено хватът й отслабна. Наташа свърши в крясъци и екстаз. Това беше най-грандиозният оргазъм в живота й до момента. След това се отпусна. Настъпи тишина. Аманда вече спеше и хъркаше юнашки. Отвън недалеч се чуваха псувни и викове на спречкали се банди. Изстрели. Полицейски сирени. Но Наташа беше спокойна. Докато нейната силна и смела приятелка беше наблизо, нищо лошо не можеше да й се случи. Отпусна се върху нея и потъна в топлото й меко тяло. Ритмичните й дихателни движения я люлееха приспивно. Скоро спеше и тя…

Оценете историята