Преди години в големите военни поделения имаше цели битови комбинати. Като започнеш от пералнята и свършиш със шивалнята. И нашето не правеше изключение. Бай Марин беше шивача, на който и командира на полка сваляше шапка. За това си имаше причина. Когато се чуеше, че от София ще има проверка, бай Марин за нула време привеждаше външния вид на войниците за отличен. При тези поводи бай Марин взимаше трима-четирима новобранци да му помагат. Така и аз попаднах сред избраните и получих много висока оценка за работата си и даже една гарнизонка. На прага на лятото се получи телеграма, че ще ни сменят униформите. Бай Марин се видя в чудо, защото трябваше да шие, а нямаше помощници. сички ние заминавахме на лагер за три месеца. Командирът склони и му отпусна двама войника. Единият бях аз, а другиян Спас от другия взвод. Извика ни лично и ни постави задача, ако трябва денонощно да работим, но да изпълним всички указания на бай Марин. За три дни с бай Марин взехме мерките на всички новобранци и те тръгнаха на лагер. Останаха двадесетина стари войника за наряд с трима офицера. Към шивалнята имаше една стая, която бе пригодена за спалня. Трите легла бяха разположени едно до друго за трима ни. Майсторът беше ерген и често оставаше да пренощува в поделението при извънредни обстоятелства, а другите две легла поставихме допълнително, за да сме му под ръка по всяко време. Работата наистина беше много, но и ние бяхме пъргави. Големият зор идваше от горещото време, а тогава климатици нямаше. Със Спас непрекъснато пухтяхме, но не смеехме да кажем нищо. Друга година юни бе прохладен месец, а през тази горещините ни подхванаха отрано. Бай Марин наравно с нас се потеше, но бачкаше здраво и цветисто псуваше времето. Но иначе работата напредваше. Така минаваха дните ни. В края на юни Спас се оплака, че го боли гърба и бай Марин го изпрати до поликлиниката, защото полковият лекар замина с войниците и нямаше кой да го прегледа. Ние с майстора продължихме работата си. Слънцето продължаваше безпощадно да пече и в шивалнята бе задушно, въпреки отворените прозорци. Тогава бай Марин най-ненадейно каза: - Димо, сваляй куртката, ако искаш и клина, жега е! Аз само това чаках. Свалих униформата и останах само по хасени шорти. Тогава с този модел се изчерпваше мъжкото бельо. Гледам и бай Марин си хвърли ризата и панталона. Остана само по бельо. Продължихме работата си, но вече облекчени. Тогава забелязах, че бай Марин има мускулесто и здраво тяло. Всъщност ние му викахме „бай”, но той бе едва на 37 години. Гърдите му бяха обрасли с гъста черна растителност, но надолу бе гладък като бебе. Коремът му бе прибран и се виждаха ясно изразени мускули. Раменете му бяха широки, тазът му тесен, а ръцете му здрави и мускулисти, сякаш беше гимнастик, а не шивач. Лицето му излъчваше мъжественост, особено с черния мустак на горната устна. Разглеждайки го по този начин, забелязах красивите му плътни устни, с онзи интересен цвят на стара керемида. Очевидно съм го гледал доста продължително, защото той прекъсна моя оглед. - Димо, какво си се втренчил в мен? Стар ли ти изглеждам? – полушеговито ме попита майсторът. - Не! Напротив, изглеждаш млад, пък ти викат „бай”!- отговорих аз. - Те така ми викат откакто бях на 22 години, когато дойдох да работя тук, защото бях по-голям и от старите войници и така си остана. - Е, аз да изглеждам по този начин на твоите години, ще съм благодарен. - Важното е на колко се чувстваш, а не на колко изглеждаш – с намигване ми отговори Марин. Продължихме работата си. По някое време усетих, че майсторът ме гледа. Леко вдигнах погледа си и забелязах, че се е втренчил в шортите ми , точно където е курът ми и облизваше мустака си. Не знам защо, но това ми подейства странно – малкият ми пехотинец започна да изпълнява командата „мирно”. По необясними причини исках бай Марин да забележи това. Тогава стана нещото, което даде на живота ми нов смисъл, нещо, което дори и нямах представа, че съществува и може да се случи. - Димо, я ела да ми разтриеш гърба, че нещо май съм се схванал. – помоли ме майсторът. Отидох зад него, хваха го за раменете и започнах да го масажирам. Започнах да слизам по гърба, но не смеех да го доближа, защото малкият ми войник стърчеше яко. - Ти какво, от разстояние ли ще ме масажираш? Ела по-близо! – като старшина ме изкомандва бай Марин. Приближих се и просто не можах да избегна съприкосновението. Кашикът ми застана точно на разделителната полоса на двата хълма. Шивачът, без да продума, го хвана с дясната си ръка, плътно, здраво, сякаш се страхуваше, че някой ще му го отнеме. Моят красавец безсрамно изскочи из крачола. Облещил глава, с насълзено око, той бе почервенял от срам ли, от страст ли, не знам. За себе си мога да кажа, че ми беше приятно, защото до този момент чужда ръка не бе докосвала мъжката ми гордост. Казвам гордост, защото си беше така – 19 см. дължина, 5 см. обиколка и два прекрасни ташака. Бай Марин се обърна към мен и ме притисна към масата. С дясната ръка държеше едноокия, а с лявата галеше гърдите ми. - Димчо, отдавна ми лежиш на сърцето! Искам да ти покажа как един мъж може да люби друг мъж. Но ако ти е неприятна, само кажи. – с треперещ глас бай Марин се приближи още по-близко до мен. - Не, не ми неприятно. Много ми е хубаво, майсторе! – на пресекулки му отговорих. До този момент на 19-годишния си живот нямах никакви отношения с момичета. По това време беше рядкост някой да има гадже. Даже не са ми правили впечатление. И какво впечатление да ми направят като в селото откъдето съм, всички бяхме братовчеди. Нямах отношение и към своя пол. Ние просто си бяхме задръстени отвсякъде. Аз също пристъпих към шивача и ръцете ми обгърнаха красивото му дупе. Марин беше около 5 см. по-висок от мен, наведе се и потърси устните ми. Езикът му като разузнавач намери моя. Аз разтворих уста и го приех дълбоко. Той ме целуваше с настървение. Звуците, които издаваше , бяха диви и необуздани. Ръцете му шареха по цялото ми тяло. Аз отговорих със същите движения. Изследвах това красиво мъжко тяло и чувствах възбуда във всяка клетка. Телата ни се покриха с капчици пот, но не само от горещината , но и от дивата страст , която ни беше обхванала. Марин свали моите и неговите шорти. Кръстосахме куровете си като шпаги. Неговият беше малко по-голям от моя, но по-тънък. Главата му лъщеше, червена като ягода. Двамата яростно търкахме, пращящите от сила хуйове. Марин не спираше да ме целува, а аз му отговарях, като че ли досега все с мъже съм се целувал и това ми е било основно занятие. Чувствах, че набирам толкова много енергия, че ще експлоадирам. Тогава Марин ме хвана за ръката и ме поведе съм стаята за спане. Седна на леглото си, а аз останах прав. Шивачът започна да си играе с малкия калфа, който за миг не скланяше глава. Гледах го и не можех да осмисля всичко, което се случва. Единствената мисъл бе, че ми е много хубаво. Точно тогава Марин приближи главата си към члена ми и в следващия миг го целуна. Целуваше го по цялата му дължина, навлажнявайки го обилно. Отвори широко устата си и моят кораб намери хладен пристан. С устните си Марин вакуумираше войничето ми и отново започна да движи езика си по целия ствол. Едната му ръка нежно опипваше топките ми, а другата елегантно галеше ануса ми. Върховно блаженство! Питах се какво съм правил досега, че не съм изпитвал това вълшебно състояние на физиката си. На село си правихме само състезания по изхвърляне на сперма, без да докосваме един друг зачервените си от напрежение пишки. Усещането, че някой толкова внимателно обработва мъжественият ми мускул, ми донесе несравнима с друго наслада. Марин великолепно играеше с любовната ми пика и с всяка изминала минута ме водеше до момента на грандиозно изпразване. То не се забави. Мощни откоси войнишка сперма навлизаха в бункера на Марин, а той с изключително майсторство изпиваше млечно-бялата течност. Изцеди докрай и последната капка, а аз едва удържах треперещите си крака и тялото, което се гърчеше в неизживян до този момент екстаз. - Отдавна не си се празнил? – наруши мълчанието Марин. - Откакто започнахме работа, има-няма двайсет и няколко дена. Все съм уморен и все не ми остава време да му обърна внимание. - Значи аз съм причината.- заключи партньорът ми. - Ами така излиза. – засмях се аз. - Разбрах! Отсега нататък поемам задължението да те празня поне веднъж дневно.- каза тържествено и с усмивка бай Марин. - Все по този начин ли? – наивно попитах аз. - Има и други начини и ще ти ги покажа. – загадъчно промълви Марин, придърпа ме към себе си и ме целуна в устата. Почувствах солено-тръпчивия вкус на собствената си сперма, от това не ми стана неприятно. - Ти няма ли да свършиш? – гледайки го в очите, попитах аз. - А ти ще ми помогнеш ли? – отново ми се усмихна Марин. - Кажи само как и ще го направя! - Ако искаш, направи го като мен. – отвърна моят любовник. Не чаках втора покана. Взех с дясната си ръка парчето на майстора и направих няколко движения по цялата му дължина. Курът му се втвърди, а главата, зачервена и гладка изскочи готова да влезе в устата ми. Близнах с върха на езика си отвора, от който излезе бистра капка любовна течност и след това налапах стоманения мускул. Възбудата разтърси цялото ми тяло. Имах чувството, че и друг път съм приемал надървени курове. Започнах да играя с твърдината на Марин така, както той малко преди това игра с моята. Облизвах красивата му глава, слизах с език по дължината му, с нежност захапвах кожата на тестисите му и отново започвах отначало. Марин мъркаше като котарак и правеше въртеливи движения с таза си. Звуците, които издаваше , ми действаха наелектризиращо и курът ми се изправи като войник на парад. Това не остана незабелязано от партньора ми. Той ме притегли към себе си и аз легнах на леглото. Тогава с едно движение ме прекрачи и легна срещу мен. Хуят му беше пред зейналата ми влажна уста, а моят срещу неговата. Като по команда едновременно налапахме дулата на калашниците и започна голямото смукане, близане, захапване. Ръцете ни плъзнаха към оная точка на тялото, която в стрелбата наричат „десятка”. Почувствах пръстите му на ануса си и инстинктивно го свих, но после постепенно започнах да отпускам пръстена. Марин беше много внимателен и нежно си играеше с околовръстието ми. Явно прецени момента и с навлажнен пръст влезе в зоната за отбрана. Аз се предадох и го пуснах вътре. Моите действия бяха огледални на неговите. Разликата беше в това, че неговата крепост се предаде още с първия ми напън и показалецът ми влезе във вътрешната стая. С въртеливи движения влизах все по-дълбоко и ми стана ясно, че и другите ми пръсти могат да допълнят празнината. Тогава майсторът направи нещо, което запомних за цял живот. Усетих, че нещо влажно и меко замести пръста му. С обилно наслюнчен език, шивачът ближеше райската порта. С четири пръста опъваше входа на пещерата ми и се опитваше да влезе с дълбоко в нея с езика си. Какво удоволствие! Хиляди вулкани избухнаха в мен. Почувствал, че съм на прага на чилийското земетресение, Марин налапа дълбоко шмайзера ми, за да напълня устата му с милиони щастливи камшичета. Аз не останах хо-назад и налапах мощната му карабина, от която със залп потече лава с приятен вкус. Уморени и най-вече изпотени легнахме един до друг. Марин впи устни в моите и засмука езика ми, сякаш искаше да открадне и последната капка сперма. Колко време лежахме така, не си спомням. Цялото ми същество бе завладяно от чувства, които не бях изпитвал дотогава. Когато се оправихме с майстора и застанахме отново той на машината, а аз на кроячната маса, дойде Спас. Каза, че трябва за три дни да влезе в болницата за изследвания. Набързо му приготвихме багажа и с разрешението на дежурния офицер го настанихме в отделението. Прибрахме се в поделението и отидохме в ателието. Бай Марин се приближи към мен, хвана ме за хуя и с отмалял глас промълви: - Довечера, Димчо, този красавец го чака изненада! Ще му покажа пещерата на удоволствието. Погледнах го и се усмихнах, защото бях сигурен, че моят любовник ще ми покаже нещо, което не сме правили досега. След като хапнахме, шивачът излезе и не след дълго време се върна с ключовете от банята. Взехме чаршафи, бельо, сапун и тръгнахме. Банята беше голяма, но в края и имаше една ниша, където се къпеха офицерите. Тя беше със седалки от цимент и дълбоки легени за смесване на водата. С Марин влязохме в нишата. Водата ни дойде много добре след мощното изпотяване следобед. Майсторът започна да сапунисва тялото ми, като не пропускаше да издава звуци при опипването на гърдите, корема, ръцете, краката и полукълбата ми. С внимание изми и ануса ми и аз отново почувствах онова приятно усещане при докосването на тази малка точка, носеща големи удоволствия. Разменихме си местата и аз имах възможността да се порадвам на стегнатото тяло. Изплакнахме се с вода и тогава започна пай-важната част. Марин ме хвана за отдавна стърчащият кур и започна да го масажира. По същият начин постъпих с неговия и аз. Двамата се любувахме на красотата на любовните си израстъци и разменяхме дълбоки целувки, от които крайниците ни изтръпваха. В един момент майсторът посегна към торбичката, която носеше, извади някакъв крем и си намаза отвора. Погледна ме в очите с изгарящ от желание и нетърпение поглед. Допрях кура си до заветната кота. Той , навеждайки се, натисна тялото си към мен и моето необяздено конче влезе в пещерата на удоволствията. Усетил, че съм го уплътнил докрай, шивачът ми даде ритъм и започна клатенето. Влажността и усещането за плътност в хлъзгавото пространство, ме изправиха на нокти. Хванах го силно за таза и започнах да влизам и излизам като бутало на двигател. Марин вече не издържаше, а силно викаше: - Давай, войниче! Накажи врага! Дълбоко ори, хубавецо! Наказвай противника! Дълбоко, докрай, Диме! Нека това никога да не свършва! Тези думи ми въздействаха още по-силно и аз увеличих ритъма. Марин продължаваше да нарежда думи, от които още по-твърдо работех партньора си. Това продължи около 15 минути. Явно следобедните изпразвания си казаха думата. Майсторът ми каза да седна на седалката, прекрачи ме с лице към мен и се наниза на кура ми. Той сам си даде ритъм на действие, а аз виждах как инструментът ми влиза до ташаците и се показва до главата. Хванах го за чепа и започнах да му бия чекия. Това го докара до безумие. Започна да върти таза си като пумпал и така да сяда и става върху горещия вулкан. Първите пръски сперма ме удариха в лицето и се стекоха към гърдите ми. Те бяха знак, че удоволствието на Марин е достигнало до своя апогей. Усетих, че ануса на приятеля ми се свива и отпуща, притискайки члена ми като в менгеме. Бях към края. Марин ме гледаше в очите и явно разбра, че идва момента на салюта. Скочи от коня и го сложи в устата си. Изригващата сперма го удари по мустака. След като промени треакторията на оръдието с ръка, останалото количество се изля в жадната му за сперма уста. - Димчо!- обърна се той към мен.-от толкова години правя любов с мъже, но никога, мойто момче, не съм бил толкова възбуден. Ти си перфектният любовник. Благодаря ти! Наведе се и ме целуна с много нежност. Вечерта минахме цялата програма отново, но този път на легло, като истинска двойка. Втората година от казармата бях помощник на полковия шивач. Успяхме да изпълним задачата навреме. Командирът беше много доволен и ме награди с 10 дена домашен отпуск. Аз така и не отидох на село, защото Марин се беше погрижил тези десет дни да бъдем двамата в едно бунгало край морето. Нищо ,че беше октомври, нищо , че валяха дъждове. Ние бяхме двамата, в широко легло, голи и преплетени в любовен възел.

Оценете историята