Имах нужда от още две ръце, за да съборя безаварийно навеса на бараката. Жена ми нямаше да се справи с тази задача или по точно нямаше да се справи невредима. За това изобщо не я включих в списъка на потенциалните помощници. Подпитах един-двама приятели, като наблягах на банкетчето, което неминуемо щяхме да си спретнем след свършената работа, надявайки се така да ги подмамя, но ударих на камък. Всеки имаше някакви ангажименти точно сега. Изведнъж се сетих за едни колега от студентските години, който беше физически много здрав, а тежката работа не го плашеше. Оставаше да не съм загубил телефона му. Не бях. Звъннах и докато слушах сигнала в слушалката, си давах ясна сметка, че не е достатъчно само да не съм затрил номера, но бе желателно въпросният номер да е актуален. - Здрасти! Как си? Много време мина. Бачкаш ли някъде! Жената, децата... А, не си се женил! Бре, мама му стара! Ами Нинчето? А, оженила се била за оня смотаняк от другия поток... – стандартно разговорче като за стари забравени приятели. Оказа се свободен или по точно „освободен от работа“ и тъкмо се чудел с какво да се захваща. Ходел да чисти някакви складове ден за ден, колкото да не дръпне щепсела на хладилника. Казах му за работата, обещах му надница и храна, като се сетих за още изостанала работа из двора. Така и така беше безработен. Къртехме ламарините от покривната конструкция на старата барака. Прах и жега. Отвреме-навреме спирхме за почивка, защото потта се лееше и трябваже да хидратираме компенсиращо. Той жулеше бира, а аз газирана вода. Не съм казал, че съм трезвеняк, просто бирата ми горчи. Говорехме си за времето, което беше отминало и как от весели студенти се оказахме застаряващи неудачници. И както си спомняхме разни забавни случки от института, той изтресе следното шокиращо откровение: - Леле, ако знаеш как съм загорял! От бая време нищо не съм онождал. Имах една мадама от съседния блок, ама тя е в Германия сега. Ще се върне чак на есен. На идване така се надървих, докато гледах как са се разголили жените по улиците в тая жега, та ми се прийска да го набутам некъде, без значение къде, дори в аспуха на някоя паркирана кола. - Ти май наистина си позагорял. – признах аз и проследявайки му погледа му разбрах инициатора на внезапното откровение. Жена ми се беше надупила недалеч в двора и метеше нещо. Впитите дънкови шорти се бяха врязали дъбоко в цепката между устните ѝ. Вечерта седяхме на салатка и водка. Той се понакваси с тези бири през деня, а сега и водката. Жена ми го усети и се засуети да сервира вечерята. Беше по някаква широка лятна рокля, от тези - под които можеше спокойно да не се носи сутиен. Аз нарочно подхвърлих: - И какво казваш, ще разцепиш ауспуха на някоя кола? – Жена ми не даде вид, че схвана намека. - Ъ, да. Ама, такова... – смотолеви той и погледна към моята съпруга, за да види дали ще има реакция, а после подозритено стрелна и мен. Вечеряхме вяло. Жена ми пиеше бяло вино с лед и тоник. Моят чирак хапна солидно и се поосвести. Обаче, нали в природата нищо не се губи и нищо не остава празно, та за баланс аз се понапих. Гледам я и моята започна да се подсмихва някак загадъчно. Издебнах отсъствието на моят приятел при поредната пиш-пауза и я попитах дали няма да си махне бикините. Тя ме погледна с искрящ поглед и ме закова от упор, информирайки ме ми, че отдавна е без тях. Даже се била обръснала гладко, точно преди вечеря. Започнах да загрявам бавно, че не само аз бях забелязал похотливите погледи на загорелият ми състудент. Подхвърлих ѝ, колкото да не изглеждам съвсем като неподготвен наивник: - Значи си готова за една тройка? Откога го чакам това! А и той ще ти се изкефи. - Не ставай смешен! Мога да го облекча, като му позволя само да ми оближе клитора, ако нямаш нищо против, Ревнивецо. – не вярвах на ушите си, че моята жена може да говори подобни мръсотии. - Егати облекчението! Той се е надървил до пръсване, а тя ще го стимулира да се изпразни, като си предложи орхидеята за облизване. – констатирах аз, но не можах да доразвия тезата си, защото той се върна на масата. Обратно на всички очаквания моят чирак заяви, че трябвало да си ходи, защото ставало късно, а утре пак ще трябва да се печем на жегата. - Тъкмо щях да ти предложа да се посмеем с моята жена, както го правят ескимосите. Нали си гледал научно-популярни филми? Тя даже се е подготвила. Нали, скъпа? Обаче можеше за стимул да си пъхнеш и вагиналните топчета. – смело хванах бика за рогата аз. - Кое те кара да мислиш, че не съм го направила? – нахакано ме погледна тя. - Лъжеш! Покажи! – опитах се да я издразня аз. Тя дръпна стола си назад и безапелационно вдигна роклята, като за по добра видимост разтрови бедра. Вагината ѝ блесна в цялата си прелест, гладичка и напращяла, а от цепчицата ѝ стърчеше розовият пръстен от опашката на топчетата. Моят човек зяпна като шаран на сухо. Тя предизвикателно го погледна и задържа поглед върху него, без да спуска завесите на представлението. Аз се стъписах, усещайки една особена горещина около ушите си. Отдавна я бъзиках на темата „тройка с още един мъж“, но без успех. Сега тази мечта очевидно бе на път да се сбъдне. Изненадата обаче ме срази. Трябвяше ми време за да се окопитя, за да хвана инициативата отново. Исках да кажа нещо, но нищо не ми се завърташе в кухата кратуна. Тя явно владееше ситуацията. - Ама, кажете си, ако не ви харесвам. Скъпи, ти нещо май се сдуха. Къде изчезна онзи твой мерак? – очите ѝ загадъчно проблясваха. - Изненада ме, признавам! Браво на теб! Да отидем в спалнята. – започнах да възвръщам самочувствието си. - Не! Там не! Ако ще правим нещо, ще е тук. – отсече тя категорично, изправи се и изхлузи роклятя си през главата, оставайки само с една розова халка, която се подаваше между срамните ѝ устни. Аз скочих и я гушнах, като потърсих влажната цепка с пръсти. Тя се измъкна ловко от прегръдката ми и отново седна на стола, така както си беше отдалечен от масата и отново разтвори предизвикателно крака срещу моят авер. Този път цветето ѝ се разпукна и в цепката проблесна слострастна роса. Моментално се свлякох пред нея и я целунах там долу. Досадната халка ми пречеше, но не чак толкова. Зашарих с език около клитора, който вече беше набъбнал и стегнат. Разтворих я с пръсти, беше разкошна. Чух я да шепне: „Искам и той да ме лиже!“. Спрях с езика и огледах вагината ѝ. Остана си разтворена като книга. Обърнах си към моят състудент: - Искаш ли да я полижеш? - Ти няма ли да се сърдиш? - Щом те питам, значи няма. Клекна пред разтворените ѝ крака. Започна несигурно, като очевидно не можеше да си вземе въздух от възбуда. Хриптеше и лочеше като жадно псе. Жена ми замижа и само след секунди застена. Чак сега усетих колко съм възбуден. Членът ми стърчеше през бермудите. Свалих ги припряно и го поднесох към лицето ѝ. Засмука го моментално. Причерня ми. Оня хриптеше, лочеше и пъшкаше. Усетих, че ми идва. Трябваше да спра. Отдръпнах се, а тя остана с отворена уста. Проблесна ми идея. - Чакай да извадим тези проклети топчета, че май ни пречат. – чух се да казвам. И той се отдръпна с видима неухота, целият олигавен, но това беше нищо, в сравнение с вагината на жена ми. Викам му да си свали панталона, за да му го посмуче. Тя апострофира идеята ми, като се опита да маркира необходимостта от нейното мнение по въпроса, касаещ лапането на още един кур. Е, налапа му го без да дискутираме повече апострофа ѝ. Бре, моят не е много голям, но не е и малък Обаче имах самочувствието, че е много дебел. Особено главата му. Отчетливо по широка от ствола. Неговият беше точно обратното и даже някак несъразмерен. Беше по къс от моят, главата му една заострена и малка, обаче назад ставаше като бичме. Досъщ като чеп. В основата на ствола беше доста по дебел от моят. Ето ти повод за още комплекси. Та, налапа му го тя, въпреки протестът. Засмука го. Сетих се, че трябваше да махна топчетата от сливката ѝ. Дръпнах внимателно шнура и първото изскочи с пльокане. Потече седефена мъзга. Показа се и второто топче, което се измъкна мазно, отприщвайко още нектар. Погледнах нагоре. Жена ми го беше налапала до топките. На мен това не го правеше, защото ѝ се гадело. Тъкмо си помислих дали ще му изгълта спермата или ще я остави небрежно да се стече от устата ѝ, когато тя го извади от гърлото си и каза: - Искам го в мен! Ето ти отново изненада. Щяла да му позволи само да я излиже. Вятър и мъгла. - На теб ти говоря! Докато му духам можеш да ме чукаш, вместо да зяпаш. – добави тя. То се отнасяло за мен, значи. Скочих, изправих я от стола и я обърнах малко грубо на задна прашка, така че да продължи да му го лапа. Нанизах я от раз в горещата и лигава путка. Хванах я за хълбоците и така я заклатих на дълбоки тласъци, че главата ѝ заблъска баджанака в корема. От звуците, които се носеха, разбирах че чепът му влиза чак до сливиците ѝ. Колко продължи това, не зная. В един момент тя се изсули от хайдушкото чеверме и заяви, че иска сега той да я изчука. Сменихме се. Моят приятел беше като нерез. Заора я бясно и загрухтя. Беше я хванал за циците, вместо за хълбоците. Тя се опита да ми го налапа, но не ѝ достигаше въздух. Гледам, моят човек забелил очите, грухти но не спира да я трамбова. Жена ми стене неистово със затворени очи, забравила за моя нещастен кур. Изведнъж сноновети ѝ рязко преминаха във вой и тя се разтресе в дълбок оргазъм. Онзи отзад също. Аз останах с една тъпа болка в пълните си макари. - - - След като моят приятел си тръгна се наложи да освободим и моето напрежение, е - чрез скромен минет, защото тя била „разбита там долу“. При разбора на цялата операция се установи, че моят състудент толкова се е бил разгорещил, че изтървал контрола на тласъците, като започнал да го вади и вкарва наново за всяко движение напред. Някои от атаките обаче започнали да излизат от първоначално набелязаната цел и попадали два пръста по нагоре. Добре, че моята изгора била толкова възбудена, та не се възпротивила и поела с охота допълнителната стимулация и във втората дупка. Та това си е почти двойно проникване и коя жена би го пропусна. В крайна сметка той се изпразнил отзад. - И е свършил в дупето ти! Егати! – добавих в заключение аз. - Нали това искаше! Тройка, та тройка. Ето ти тройка. Искаш курва, имаш курва. А ти какъв си, след като ме предлагаш на чужд мъж! Сводник! Надявам се сега да си доволен! И да се разберем, аз ще определям кога ще го направим пак и дали изобщо ще го правим. Гледайте сега да ми се замотаете с тази барака, че лятото ей сега ще свърши. - А-а-а, не си права. Никакъв сводник не съм, защото му плащам за тежката физическа работа! Чакай! Не! Не, не хвърля чинията! Ще счупиш прозолеца зад мен! Не, не! Остави тигана! Не, не... Спиро Киров

Оценете историята