Беше времето между Коледа и Нова година и този период винаги е бил потискащ и скучен. Парите ми бяха отлетели по подаръци и бях отделил само за последния ден на годината. Лошото беше, че единствената организация беше за някакъв прескъп хотел с меню и програма, за което изобщо не бях ентусиазиран. Щяхме да сме много смесена компания, без особени опции да се забавляваме наистина поне след 12 и го усещах много насила. А и знаех какъв смотан период следва после.. Както и да е, дойде 31-ви, последва някаква супер изнасилена трескавост за тоалети, организации и прочее от компанията. Как ще се пътува, какво да си вземем, кое да не забравим... Сякаш изобщо имаше значение! Щяхме да седнем в някаква глупава банкетна зала, която наричат "ресторант на хотела", програмата определено не изглеждаше да е нещо, което изобщо да си струва, щяхме да ядем изстинала пържола с гъби за 250 лв и да се опитаме да се лъжем, че сме си изкарали супер. Но, нямах избор, това изпадна като план и гледах да се опитвам да не изглеждам така, сякаш искам да взривя всички. Дойде часа за тръгване, час чакане на таксита, кучи студ навън и така... Стигнахме до хотела. Известна изкуствена суматоха на хора с рокли и т.н., сякаш сме на Оскарите, но сме в курорт, не в сезон и скоро си заехме масата в ресторанта - кръгла, с калъфчетата на столовете - знаете процедурата! Вече имаше някакви салати и разядки. Последваха комплименти на дамите за роклите и разточителни благодарности и разкази откъде са купени и колко е хубав тоя сайт и се стигна до как са преяли на Коледа и едва са влезнали в тях.. Бях отегчен преди дори да сме казали първо наздраве. Ще спестя как протичаше вечерта, защото дори аз, който бях там, го считам за загуба на време - средно кофти вечеря, някакви балети, т.нар. банда, която свири корабна музика и глъч от всякакви хора. В даден момент, след като бях изпушил всичките цигари на света и след неколкократни опити да водя поне интересни разговори без особен успех, бях забил в телефона си (което винаги смятах за много тъпо, но..) и зяпах клипчета и рийлове на хора от маси и празнества, селфита с аутфити и празнични усмивки. Оставаше съвсем малко до 00 ч. Досега ни обслужваха едни сърдити сервитьорки, но сега на масата дойде едно момче, което странно бе вежливо и усмихнато: - Желаете ли нещо, господине? - Моля? - Имате ли нужда от нещо? Още едно питие? - каза той с усмивка на лицето. - Да, всъщност. Едно уиски и лед. - Разбира се, веднага го нося. - и изчезна в суматохата от сновящи по масите хора и прожектори от сцената. Странното бе, че му повярвах на учтивостта и усмивката. Което бе странно, защото всичко ми бе много изкуствено сега. Музиката бе силна, вече някакви хора ревяха от масите "Две следи", зачервени лели подскачаха нелепо и раздрусваха коковете от косите си, обилно поиспани с лак... Докато наблюдавах всичко това една ръка на рамото ми се стресна и подскочих леко: - Уискито Ви. - гласът на сервитьора ме сепна и се обърнах посока лицето му. Незнайно защо се вгледах в чертите му. Гледаше ме някак спокойно и все с тази усмивка. Имаше сини очи, предразполагащо приветливо излъчване, приятни черти и въпреки, че не беше много висок, изглеждаше строен и изправен. - Ааа, да, благодаря Ви. - Изглеждате отегчен.. - Ами, да Ви кажа - да! - Нова Година е, би следвало да се забавлявате. Но Ви разбирам... Всеки бори нещо в себе си, за което другите не знаят. Наздраве! - усмихна се той широко, намигна и отново пое из залата към задълженията си той. Хм.. Странно, защо каза това. Знаех, че изглеждах отегчен, не се и стараех особено, но.. Битки..?! Вероятно не си давах сметка, че настроението ми се дължи не само заради обстановката и хотела и вечерята и т.н., а защото просто ми се бе насъбрало или, честно, други неща ме томозеха. Хората, които ми бяха близки наистина бяха на други места или работеха, не сега тук.. Бях сам, преди месеци се бях разделил с приятелката си и не ме караше да се чуства добре това, че около мен бяха само обвързани или семейни двойки... Вероятно затова ми беше толкова потиснато и безсмислено това празнуване. 10, 9, 8... След броени секунди цялата зала празнично крещеше, наред с водещият - "Честита Нова Година". Баси късмета! Започнахме да си казваме "Наздраве" и да си честитим с всички от масата. Прегръдки и здрависвания. Подпрях се на една колона след като се изредихме, а голяма част от хората се втурнаха към открита тераса на ресторанта за да видели дали щяло да има заря. Лекото разреждане на гостите беше добре дошло за мен. Запалих цигара, заедно с уискито си и се "наслаждавах" на усамотеното си посрещане на новата година: - Честита нова година! Не знам какво Ви тежи и дали Ви изобщо.. Но, Ви пожелавам усмивка и някой, който да я предизвика. - до себе си видях сервитьора, приближен до ухото ми. На фона на пукотевицата и бумтенето от басите на диджея, гласът му беше мек и приятен. - За много години! Благодаря Ви! Нека бъде щастлива новата година..- отвърнах аз, на свой ред приближен до неговото ухо. - Ще бъде! Ако искате да започне добре, ще продължи и така.. - каза той и ме прегърна. Това ме изненада и притесни леко, но отвърнах и всъщност ме накара да се почуствам добре. Усетих приятен аромат на парфюм и допира на ръцете му по гърба си. Изненадващо, но, да - приятно! - Забавлявайте се, утре ще го мислите! - каза той, усмихна се широко, белите му зъби блеснаха. Намигна ми и потегли към кухнята. Всъщност, сега осъзнавах, че единственото приятно нещо тази вечер беше това момче.. Ама, наистина - без да се налага да се преструвам, присъствието му ми влияеше добре. Последваха още наздравици, някакви танци, въпреки музиката, още алкохол и цигари.. И, очаквано, след час, останалите гости бяха седнали по няколкото маси и през полупиянско фъфлене си говореха... На моята маса бяха останали 4-5 човека, които общо взето си говореха по двойки - дамите поизморени от тесни рокли и високи токове, а мъжете от ядене и алкохол. Часът беше 1:10.. 1:10!!! И всичко беше почти приключило!? И нямаше изгледи да стане по забавно или да има друго място, където да е.. Каква Нова Година карах само, а! Сервитьорите чакаха само да се изпразни и да разтребват масите, диджеят отчаяно се опитваше с "хитове" да вдигне хората и да задържи купона, но... Истината си бе, че нещата приключваха. Изпих едно малко, ровейки в телефона си и реших, че това е безсмислено- да стоя сам, да ми е тъпо на масата и затова прецених, че, колкото и да е тъжно, ще си ходя. Имахме стая в хотела и възнамерявах да пия сам в нея по боксерки, да гледам филм може би, да си ударя една чекия и позорно да спя.. Алкохолът бе ме отпуснал приятно и реших, че преди това искам да изпуша една цигара навън, на хладен и чист въздух. Запътих се към входа на лобито и излязох. Улицата бе празна. Запалих цигара и със затворени очи вдишах, докато усещах как тялото ми изтръпва от студа. Усетих аромата на зимно море и сол във въздуха. - Не издържахте ли? - познат глас ме сепна. Отново ме стресна. Беше сервитьора седнал на бордюра, наметнат със сако, по риза и пушеше. - Ох, здравейте. Стреснахте ме..пак. Ами, мисля, че тази вечер, за съжаление, приключи.. дори преди да е започнала. - казах аз и сведох поглед в земята. - Не мога да споря - не е най-доброто. Но.. Винаги има шанс.. - Шанс за...? Охм може ли на "ти", че се изморявам? - Хаххах, да, може. Аз съм Стенли, приятно ми е. - Ники, и на мен. - той подаде ръка, както бе седнал, без да става и аз я стиснах. - Явно умееш да оставаш позитивен, браво. Аз нещо не се справям - много депресираща вечер.. - Опитвам се, не знам да ли се справям.. но се опитвам. - Поне мен успя за малко да ме измъкнеш.. Странно, но факт. Че всичко останало ми бешее... - Ооо, така ли?.. Супер мн се радвам тогава.. Понякога хората ти стават симпатични, без причина. Дано поне мааалко съм те накарал да се усмихнеш, че..цяла вечер с тази сериозна физиономия.. - разсмя се той. - Е, чак сериозна.. Ок, де, сериозна си беше и то бая, но да... Много си ведър и усмихнат, някак това предразполага. - И друго предразполага.. - А? - Нали ти казах, че може да ти е по-добра годината.. Зависи как решава човек да започне, нагласа. - Аа, да, ама... Аз май нямам много добра нагласа в момента, никак не ми идва лесно да ми е готина нагласата..Но сигурно си прав, да! - Може и още повече да бъда прав.. - каза той и усмивка се прокрадна на лицето му докато си опъваше от цигарата. - Какво имаш предвид? - Ти спиш в хотела, нали? - Да, мислех да ходя в стаята, да се прибирам. то няма какво и да се прави.. - Ако ти е интересно.. Ще взема една бутилка и да дойда? - не познавах това момче и нямах никакви планове да пия с някой, но пък си бепе факт, че единствено той ми бе приятен от цялата вечер, а и... Защо пък не, не исках да спя и ми беше безкрайно скучно. - Да, няма проблеми.. Защо не. - Ок, приключвам работа след 15 минути. Коя стая си, само ше мина да си взема мн бърз душ и, ако искаш, ще дойда.. - Да, ок. 406. - Супер. Айде, до след малко. - той стана пъргаво, изтупа се, загаси цигарата бързо. Даде ми гепи, придърпа ме към себе си за прегръдка и хукна към ресторанта. Еми, що пък не. Ще пийнем, ще лафим..Ако нещо се скофтя, ще му кажа, че искам да си лягам и така. Нямам други планове, поне да не си лягам веднага след тъпата нова година. Влязох, сакото през рамо. Качих се в асансьора, стигнах етажа си и закрачих по празния хотелски коридор. Беше тихо и празно, нямаше жива душа. Явно всички си бяха легнали в тоя хотел или..не знам. Едниственото, което ми се искаше , а сега нямаше как е да си снова по боксерки гол. Чекията явно щеше да отпадне, не че много държах, но... Само ако знаех.. (следва продължение)

Оценете историята