Вече 35 минути чаках смотания автобус. В Неделя разписанието беше с разредени курсове и честно казано ми се струваше, че шофьорите изобщо не си дават зор. Тропах от студ на спирката, а кишата в краката ми джвакаше. Много гаден сезон, не знаех какво му се радват.. Студено, вали често, сиво.. Ама кой ме кара да чакам последния рейс. Най после се появи, фаровете се процеждаха през ледените капки ситен зимен дъжд, а аз се надявах да не реши шофьорът да подмине спирката, тъй като бях единствения чакащ. След 40-50 минути на студа, най-после влязох вътре. Имаше не повече от 4-5 човека, поне имаше достатъчно свободни места. Седнах да една седалка, в дъното на автобуса имаше един-двама работници, които дремеха след тежката работна смяна, две госпожи, който разменяха някоя клюка от време на време, колкото да не заспят и едно момче по диагонал, седнало с гръб към движението. Автобусът потегли бавно. Загледах се през прозореца. Градът пустееше, шепа хора вървяха, бързащи да се скрият от лошото време. Две спирки, трета и в рейса останахме аз и момчето срещу мен. То също гледаше през прозореца. Загледах се в него, често наблюдавах хората тук - интересно ми беше. и когато поглеите им срещнеха моя се смущаваха. Това ме забавляваше по някакъв начин. Момчето имаше симетрични черти на лицето, подаващо се от качулката на анорака му. Плътни устни и много дълги мигли. Странно, такива дълги мигли на момче.. Изглеждаше на по-малък от мен, вероятно завършваше гимназия или университет - беше трудно да се каже. Личеше си обаче, че е младеж, макар и да бе добре сложен. Не бях се усетил, че го запям, но той сякаш усети това и ме погледна. Този път не видях смут, а как задържа поглед, без да го отмества. И аз не го направих. За известно време стояхме така, без да имам обяснение защо. После той сведе очи, усмихна се и пак зазяпа през прозореца. Реших да последвам примера. Какво, по дяволите, беше това? Както и да е. Автобусът се клатушкаше, скърцайки. Контрольорката мърмореше нещо на водача и това бяха единствените звуци в купето. Без да усетя как, момчето се измести. В началото реших, че се приготвя да слиза на спирката, но то застана на седалката зад мен. Продължих да гледам навън, но присъствието му зад мен спря унеса ми. Явно бе достатъчно близко за да усетя дъха му по врата си. Абе тоя какъв е,бе.. Първосигнално ми дойде да реагирам с агресия, но незнайно защо реших да се правя, че нищо не съм забелязал и да видя докъде ще стигне. Лицето му бе толкова близо, че ако се извърнех щях да се ударя в него. Все пак реших и рязко извърнах глава по посока на спътника. Лицата ни се озоваха на сантиметър-два разлика едно от друго. Черните му очи с дълги мигли бяха разширени и втренчени в моите. Дойде ми да му кресна "кво правиш, бе", но вместо това го гледах и мислех как усещам дъха му по устните си. Какво, мамка му, правя? Той леко извърна поглед по посока предната част на автобуса, за да види дали има раздвижване от страна на контрольорката. Но тя продължаваше наративно със злободневните разговори и не обръщаше внимание на нищо. Отново завъртя лицето си към моето, изследва чертите ми с очи - челото, устните... Усмихна се, така както си беше на два сантиметра от лицето ми, стана и се върна на предишното си място. Абе, това вярно ли се случи?! Егати, колко психопатско..?! Но..и някак вълнуващо, защото беше толкова неконвенционално. На кого би му дошла такава реакция?? Той седна срещу мен, без да спира да ме гледа. Сякаш ми казваше нещо, но..Какво? Лека усмивка стоеше на физиономията му, някак по детски.. Нали знаете как децата, без да се познават, от бебета още, като се видят на пясъчника започват комуникация едни с други, без думи, а само с поглед, действие и усмивка..? Е, така усетих тази ситуация! Тотално непознат, от мъжки пол, дойде на два сантиметра от лицето ми, за да ме подуши, като животните и пак си седна на мястото.. Каквооо? Още се опитвах да смеля информацията, а агресията от защита на хетеросексуалното ми его някак се бе измила. Момчето просто стоеше, спокойно и благо, клепайки с дългите си мигли. Наближи моята спирка. Станах, отидох до вратата и се хванах за лоста за да пазя равновесие докато не спре рейса. Младежът стана, закопча якето си и застана плътно до мен. Гледаше напред, но бе плътно долепен до мен. Плътно! При празен рейс.. Усетих сякаш топлината на тялото му отвъд студа. Какво искаше той? Навлизаше в личното ми пространство с някакво изумително нагло и решително поведение. Прекаляваше и започнах да се напрягам. Ако не спреше, можеше да си изяде боя така. Вратата се отвори, изпуфка и се озовах накалния тротоар. Момчето тръгна в другата посока, присъствието му се загуби така близо до мен. Запътих се към подлеза за да премина към другата страна. В момента щом започнах да слизам по стълб ите чух стъпки зад мен. Бях готов да се обзаложа кой е. Забързах крачката и отзад последва същото. Навлязаох в празния подлез, в който само една мъждива лампа премигваше на големи интервали. Бе почти тъмно, само края на тунела се виждаше. Подготвих се с напрежение. Щом усетих присъствието му зад мен, свих юмрук и рязко се обърнах. Фигурата хвана ръката ми и парира удара. В тъмното се опитах да нанеса удар и с другата ръка, но не виждах целта и пропуснах. Усетих как ме хваща и за тази китка. Щом лампата реши да светне, разбрах, че не съм сгрешил. Лицето на момчето стоеше пред моето и започна да се пиближава. Бях готов да се отскубна и да започне бой. Усещах как адреналинът ми се е покачил сериозно. Но, за моя огромна изненада, въпреки че ръцете ми бяха хваната твърдо и сигурно в хватка, от която нямаше да е лесно да се отскубна, не последва удар, а... Целувка! Каквоооо? Докато отмине шокът, усещах как езикът му нежно търси моя. Някакво чувство на тотална мекота ме заля, само стомахът ми бе свит. Усещах сочните му устни, ококорените ми очи наблюдаваха неговите затворени, с дългите мигли, а нежността на тази целувка бе в най-големия контраст с усещането ми само допреди стотна от секундата. Усетих как стоя, без никаква реакция. Инстинктивно, тялото ми само отговори на целувката. Изкарах език и го прокарах по ръба на устните му. Очите му се отвориха и се впериха в моите. Пламъчета блестяха в големите му черни зеници. Усмихна се отново. Захапах горната му устна и чух дълбокото му поемане на въздух. Лампата пак изгасна. В тъмнината усетих фините му пръсти на чатала си. Плъзна ги по дължината на пениса ми положен в единия крачол, потърси топките ми и изследваше обема на пакета ми. Внимателно и плътно. Последвах примера и затърсих скута му. В мрака ръката ми намери релефа на набъбналия фалос под дрехите. Дишането ни се учестяваше, сякаш синхронизирано. Стомахът ми беше вече сякаш в гърлото от вълнение, по плиткото мърдане на диафрагмата му - долавях, че и неговия също. Отново езикът му се намърда между устните ми. Имаше вкус на нещо сладко и бе много мек и хлъзгав. Засмуках го леко, долепих моя до него и го завъртях в овал. Устните ни се намокриха от влажния акт и споделяхме вкуса си. Парчетата ни се наливаха с кръв, а вълнението ни секваше дишането ни. Звук на клаксон от шосето над нас ни сепна, осветлението в подлеза пак светна и ние се пуснахме. Прекратихме и целувката. Сякаш в делириум тръгнах. Опитвах се да осъзная ситуацията. Аз съм мъж..той също. Аз не харесвам мъже, но току що позволих това.. Какво ставаше.?! Трябва да се прибера, това е...не се случва сякаш, не знам.. Зад мен познатите крачки ме последваха. Ама.. Какво? До моят дом имаше стръмна улица, естествено слабо осветена от уличните лампи. Вървях, беше ми студено и мислех за момчето зад мен. Щях да го ударя, но..го целунах. И, някак, се почуствах добре от тази емоционална трансформация. Сега ме следваше... Пак! Стигайки пред къщата ми бях решил, че ще позволя това и ще видя докъде ще стигне. Завъртях ключът на вратата с този кураж и не затворих след мен. Събух се, чух как той ме последва и влезе вътре. Без да се обръщам влязох в дневната, светнах лампата и пуснах климатика. Извадих битулката с уиски, взех две чаши и налях по един пръст от течността вътре. Съблякох си палтото, пуловера и с двете чаши в ръка се запътих към дивана в дъното на помещението. Младежът, като моя сянка, която не забелязвам ме проследи. Щом се обърнах за да седна, чак тогава го погледнах. Беше висок колкото мен, може би с 2 сантиметра отгоре, косата му бе черна, чуплива и небрежно разрошена. Почти нямаше лицево окосмяване, само малко около мустаците и по брадата. Очите вече познавах, с дългите извити мигли, кожата на лицето му бе бяла, фина. Имаше тръпчинка, която забелязах, защото той отново се усмихваше , устните му бяха алени, а зад тях красиви бели зъби се прокрадваха. Всъщност бе много красиво момче. С момичешко красиви черти. Подадох му чашата, усмихнах се и аз и с кимване му направих знак да седне. Той изпълни и седна на креслото срещу мен. Вдигнах леко чашата си, без да спирам да го гледам, за "наздраве". Той отговори със същия жест и отпи без да отмества поглед от моя. Беше махнал якето си. Крайниците му бяха дълги и добре оформени. Стоеше разкрачен. Челото му бе покрито от непокорни кичури. Погледна към чатала ми. Аз се усетих ,че изследвам цялото му тяло в очи. Какво ми ставаше. В хола ми стоеше напълно непознат и непоканен човек. Странник, от улицата..А аз най-спокойно си пиех уиски с него и му зяпах чатала..!? Изведнъж той с изправи и в един миг свали всичките си дрехи. Всички! Не знам как, само чорапите и кубинките му бяха още на него. Старателно направи дрехите си на пакет и ги положи на земята в този вид. Не знаех какво се случва вече, честно... Той отново седна, както майка го е родила, подпря лактите си на коленете си и заоглежда помещението с любопитство докато отпиваше дребни глътки от алкохола. Аз стоях втрещен. Имаше слабо, но релефно тяло, с продълговата мускулатура. Нямаше косми, освен малко на краката и ръцете, но бяха къси и оформени. Изглеждаше хем хилав, хем атлетичен. Дългите му бедра бяха закачени за малко дупе и тесен таз. Раменете му бяха широки, но китките и дланите тънки и деликатни. А там, в сянката между краката му, проблясваше достойнството му - отпуснато и висящо, но дори и така с внушителен размер. (следва продължение)

Оценете историята