Благодаря за доброжелателните коментари към първата част. Нямах намерение да пиша продължение, но отзивите ме стимулираха. Особено ми повлия съветът от първия коментар да се сближа повече с Ники :). След случката зад салона и двамата с Ники бяхме обсебени. Аз бях обсебен от Ники. Ники беше обсебен от секса. Ники не ми излизаше от главата 24 часа в денонощието. Нощем сънувах мокри сънища с Ники. Сутрин се събуждах с желание да го видя. А когато го виждах, в мен се връщаше възторженото чувство, което изпитах след първата ми свирка. Може да се каже, че беше любов от първа свирка. Другите момчета вече не ми бяха интересни. Разбирате ли какво значи да си даваш душата за някого? За да разберете, ще прескоча малко напред, във времето, когато вече седяхме на един чин. На класното по алгебра реших най-напред неговите задачи. Разбира се, не ми остана време за моите. Ники получи шестица, аз – четворка. Тодорова по математика ни гледаше с подозрение. Нали ѝ бях любимец. Тази четворка ми беше по-скъпа от която и да било шестица. Какво по-хубаво от това да се лишиш от нещо, за да го дадеш на момчето, което обичаш! Що се отнася до Ники, той още на другия ден след първия ни секс ме дръпна настрана и поиска да го повторим. Бях, най-слабо казано, щастлив да му услужа. Решихме, че в голямото междучасие ще се усамотим в тоалетната на четвъртия етаж. Тя беше най-далече от изхода и от бюфетчето и почти сигурно щеше да бъде празна, докато съучениците ни щъкаха за закуски по баничарници и дюнерджийници. Така и направихме. Заключихме се в една от кабинките. Този път аз разкопчах дънките на Ники и извадих кура му. Клекнах (не бях имал време да се снабдя с велпапе) и за разлика от вчера го налапах нетърпеливо, без да го разглеждам. Не след дълго Ники ми напълни устата със сперма с онзи вече познат вкус, от който сърцето ми се свиваше радостно. Както казах, Ники беше обсебен. Той искаше да провеждаме сеансите си минимум всяко голямо междучасие. И аз жадувах за тях. Но на него не му беше лесно. Понякога ми беше сърдит. Упрекваше ме, че съм го подвел и сега не е способен да се откаже. Имаше няколко паузи в отношенията ни, докато той се мъчеше да се освободи от своята зависимост. Но не успяваше. Друг път се успокояваше, че не е „педал“, а само се ползва от мен, докато не си е намерил момиче. Това не му беше кой знае каква утеха, защото сам не си вярваше. Според мен обаче любовта е инфекциозно заболяване. А ние с Ники имахме премного физически контакти. След седмици в него започнаха да се проявяват симптомите на инфекцията. Веднъж беше донесъл от къщи две ябълки – едната за мен. Друг път ме защитаваше пред учителите. Събрахме се да седим на един чин. Кръвта ни кипеше от тестостерон и ние продължавахме много редовно посещенията си на четвъртия етаж. Сексът ни стана по-разнообразен. Бяхме много изобретателни. (Какво измислихме? Читателите биха могли да предположат в коментарите, ако модераторът не възразява.) Но дори двама тийнейджъри не могат да правят секс непрекъснато. Шляехме се по улиците, по молове и сладкарници, пишехме си домашните заедно. Станахме неразделни. При хетеросексуалните двойки любовта започва с поглед, с докосване, чукането идва най-накрая. Поне това се смята за редно. Ние започнахме с празнене в устата и доста по-късно открихме радостта от прегръдката. Ники се успокои. Престана да си задава въпроса „Аз обратен ли съм?“. Живеехме в настоящето. Миналото, бъдещето и светът не съществуваха за нас. Какво беше станало с Ники? Моята хипотеза е следната. Ники беше свидетел на това колко щастлив съм да го обичам. Той видя възможност да бъде също толкова щастлив и не я пропусна. Тук ли си още, скъпи читателю? И си изтърпял цялото ми философстване? А знам, че си нетърпелив да стигнем до това, което е гвоздеят на всяка секс история. Няма да отлагам повече. Ето: Двамата с Ники сме изправени един срещу друг. Съвсем голи. Пишките ни стърчат хоризонтално. Оглеждаме се един друг от глава до пети без никакво смущение. От тубичката изстисквам гел в шепа. Обилно намазвам кура на Ники. Същото правя с дупето си. Лягам напряко на леглото. Дупето ми е точно на ръба. Стъпалата ми са във въздуха, краката ми са сгънати в коленете и разкрачени. Ники застава на колене на пода между краката ми. Курът му е точно на височината на момчешката ми путка. Хващам го и нагласявам главичката върху моята розичка. Ники натиска, но дупето ми не го пропуска. Правя усилие да му проправя път. Ето, главичката прескача халката ми. Боли. – Ники, бъди внимателен, моля! – Не се безпокой! Той го вкарва съвсем бавно. Връща се малко назад, после напредва още малко. Полека-лека целият е вътре. Космите по пубиса му ме боцкат по ташаците. Болката още не е отзвучала. Но в мен, сякаш някъде от диафрагмата (не от гениталиите!) се надига едно тържествуване, което ме залива целия. Моето момче е вътре в мен! Двамата с него правим най-интимното нещо на света! Ники ме ебе предпазливо. Вглежда се в лицето ми за признаци на болка. Казвам му, че може да ускори. Чукаме се и разговаряме. Опитваме се да опишем един на друг какво усещаме. Накрая решаваме, че е неописуемо. Ники става нетърпелив. Ускорява темпото. Хваща ме за кура и започва да ми бие чекия. Колко ми трябва на мене? Първата струя попада върху брадичката ми, после върху шията, върху гърдите и корема. През това време хуят на Ники се изхлузва от мен омаломощен. Аз лежа блажен все още с разтворени крака, а от дефлорираната ми дупчица върху чаршафа се стичат струйки от спермата на любимото момче. Като в порнофилм. Но ние никога не го направихме. Не ме беше страх от болката. Тя е като четворката по алгебра. Но знаех, че сме неопитни. Знаех, че трябва да се подготвя, но само на теория и … Разбирате от какво се опасявах. Секс сцената, която прочетохте току-що, беше само един сценарий, който съчинявахме двамата. Нещо като телефонен секс, само че лице в лице. И понякога, когато имаше условия, завършваше с истински секс, само не и с чукане в гъза. След една от редовните ни срещи в тоалетната на четвъртия етаж, когато отворихме вратата на кабинката, отпред ни причакваше заместник-директорът Арсов. Нататък ще бъда кратък, защото разказвам секс история, а сексът беше дотук. Какво следва? Разпити. Унижение. Назидателни лекции, в които ни обясняваха какви трябва да бъдем. (Откъде научават възрастните какво трябва?) Признах, че аз съм инициаторът. Преместиха ме в друго училище, а родителите ни положиха всякакви усилия с Ники да не се видим повече. Успяха. Минаха години. Чух, че Ники се е оженил. Мили мой Ники! След това, което беше между нас, съм убеден, че не си го направил, защото такива са правилата – защото трябва. Сигурно си срещнал момиче, с което си преживял нещо подобно на нашата любов. Вярвам, че си щастлив!

Оценете историята