Назначих Ивет, като специализант в отделението. Още преди катастрофата бях избрал за ментор на бъдещия специализант моят заместник, който е един от водещите специалисти в нашата област. С нетърпение чаках да измине тази седмица и да изляза в планираният ми годишен отпуск. Щях да отсъствам от работа цял един месец. С приятели бяхме уточнили планинските маршрути и, къде щяхме да се катерим. Нито Ивет си позволи да ми пише или звъни, нито пък аз исках да я чувам. Налагаше ми се да я виждам в работно време, но до там. Наистина, както каза тя - щях да я виждам. Разговорите ни се свеждаха до “Добро утро” или ”Добър ден”. Застрахователите изпълниха поетото обещание да ремонтират и докарат пṑршето в рамките на две седмици. В петък на обяд паркираха автомобила на служебния паркинг и ми върнаха ключовете. Нищо по него не личеше, че е пострадало. С нетърпение чаках края на смяната, за да се прибера и да започна да подреждам багажа в него. Прибрах се и трескаво започнах да натъпквам приготвения през седмицата багаж в автомобила. Вече се притеснявах, че няма да мога да събера всички необходими неща за планираните дейности. Спаси ме това, че щях да пътувам сам и остана свободно място на злополучната предна седалка до мен. Като капак метнах отгоре кожения калъф за костюми, в който поставих няколко летни костюма. Не зная защо го направих. Ей-така за всеки случай. В събота сутринта взех кафето си с мен в автомобила, пуснах алармената система, заключих къщата и тръгнах за Алпите. Първата ми спирка щеше да е в Шамони Монблан. Там беше сборния пункт с моите приятели, откъдето да се качим на Мон Блан за пореден път. Северната част към върха е по-лека от южната италианска част. За да избегнем многото туристи, избрахме да се изкачим по по-дългия маршрут през хижа Космик. Това щеше да е нашата лека разгрявка, преди да започнем същинското катерене в дефилето Вердон, което е на два часа път с автомобил от Марсилия. Няколко дни преди изтичането на отпускът ми, получих обаждане от управителя на болницата. Беше много притеснен. Пропуснали да ме информират за международния симпозиум в Марсилия през следващата седмица. Аз бях научил доста преди това за него, но не следях текущата информацията. Защо пък да не отида и да не си удължа отпуска с тази командировка. Винаги съм харесвал Марсилия и нощните разходки по осветените и тихи улици. Добре, че взех онези костюми. И по всички закони на всеобщата гадост много силно навехнах глезена си предпоследния ден. Оставих моите приятели да се катерят без мен и в оставащия един ден тръгнах за Марсилия. Пристигнах два дена по-рано от началото на симпозиума. Първото нещо, което направих е да си взема два чифта еспадрили, за да мога поне малко да ходя. Глезенът ми беше посинял и с много голям оток. Настаних се в хотела и седнах в прохладния лоби бар с лаптопа, за да подготвя презентацията си. В късния следобед на следващия ден отново слязох в лоби бара с намерението да поработя. Направи ми впечатление, че делегатите вече са започнали да пристигат на рецепцията и да се регистрират. Потопих се отново в своите писания. Отпивах от силното кафе, придружено с чаша ароматен коняк и порция бадеми. Дочух женски глас да казва: - Добър вечер, професоре! - Познаваме ли се? - Вие не ме познавате, но аз следя Вашите монографии. Колеги сме. Аз съм от екипа на професор Еспузо. - Разбирам! Тук ли е стария Даниеле? Двамата с него не сме се чували отдавна. - Не, не е тук. Изпрати мен на негово място. - Даниеле винаги е подбирал дамите в екипа си и Вие доказвате това. Извинете ме, че не ставам от стола си но съм с голям оток на глезена, който е ужасно болезнен. - Благодаря за комплимента! И така, както съм с анцуг и маратонки, къде видяхте в мен дамата. Всъщност, Вие сте ласкател. - Единственият начин да Ви докажа, че не съм ласкател е да Ви помоля да вечеряте с мен тази вечер. Малко ми остава да допиша, започнатото на лаптопа, а това време ще ми стигне да допия коняка и кафето си. Надявам се, че и за Вас това време ще е достатъчно, за да се освежите в стаята си и да приемете поканата ми. - Тоест, Вие освен ласкател сте и изкусител? - А Вие нима не заслужавате това отношение? - Винаги ли сте толкова директен? - Не, разбира се! Пък и с този мой глезен аз не съм никаква заплаха за Вас. - Ще приема поканата Ви. - Благодаря! Ще ви очаквам. - До скоро! Дори и името й не научих. Тя имаше стройно тяло, изразително и поддържано лице с много лек грим. Дали пък изумрудено сините й очи не ме провокираха така да се държа с нея. Дългата, права, черна коса с бретон над очите й намаляваха много от годините й. Мисля, че беше някъде между тридесет и осем – четиридесет годишна. Приключих с есето, изправих се с много усилие и куцукайки влязох в ресторанта. Докато се опитвах да докуцукам до най-близката свободна маса, видях познати колеги, с които се поздравихме и разменихме по няколко думи. След около десетина минути чух зад гърба си: - Столът срещу Вас е за мен – нали? Тя наистина беше ослепителна. Дълъг панталон, по крака и с широки крачоли едва лизвайки пода. Високият ток, изпъваше тялото й, като струна. Ризата й с дълъг ръкав беше аранжирана с елегантна брошка в унисон с обеците и огърлицата. Имаше много тънка и изящна шия. Инстинктивно понечих да стана. - Не ставайте! - Благодаря! Тя седна постави дамската си чанта на пода. Обсъдихме дали ще пием алкохол и какво да си поръчаме. Тя пожела да е вино, розе. Решихме да изберем едно от местните вина. Спряхме се на “Пуеш-Хо Престиж 2017”. И двамата си поръчахме салата “Никозия ” и телешко ”Бургиньон”. Сервитьорът отвори бутилката пред нас и сипа съвсем малко в чашата й. Тя разклати чашата с розе, за да поеме кислород виното, отпи и потвърди. Сервитьорът сипа в две чаши по-голямо количество от виното и ги постави пред всеки един от нас. Тя вдигна чашата си към мен. - Наздраве! За какво да е първата глътка? - За твоето име. - Съжалявам. Аз наистина не Ви казах името си. Казвам се Анджела. - Имате хубаво име, Анджела. - Какво е неговото значение? - Анджела означава “ангелско”. - Прилича Ви! - Вие наистина сте ласкател! Вечеряхме дълго и бавно. Разговорите ни бяха основно на професионални теми. Допихме бутилката розе и решехме да станем и да се приберем по стаите, за да си починем преди утрешното откриване на симпозиума. Взех лаптопа, който бях поставил на съседния стол и с усилие се изправих. Първите ми крачки бяха много трудни и болезнени. Анджела ме хвана под ръка и така тръгнахме към асансьора. - Водите ме, като ветеран от войната. - Нека Ви придържам. - На кой етаж сте? - На втори. - Вчера и мен ме настаниха на втори. В асансьора долових нежния й парфюм. Изборът й подхождаше на нейното излъчване. Вратата на асансьора се отвори. По-близката стая беше на Анджела, но тя вежливо предложи да ме изпрати до моята стая. - Ако ме изпратите, ще Ви поканя да влезете. - А аз ще Ви откажа. - Ще приема отказът Ви само при две условия. - Слушам Ви! - Първото е да престанем да си говорим на Вие. - Второто? - Второто е сега, когато се приберете в стаята, да си поставите отново брачната халка. Ще се изгуби, а това не е необходимо. - Извинявай, прав си, ще я поставя. Стигнахме до моята стая. Взех ръката, която ме подкрепяше, поднесох я към устните ми и целунах пръстите. Имаше дълги пръсти и много нежна кожа. Запитах се, как ли прегръщат тези нейни дълги и тънки ръце. Анджела пък реши да ме целуне по бузата. Тези южнячки, можеш ли да ги разбереш. Следващите дни преминаха в скучните презентации на колегите. Давах си сметка, че това ще мислят и за мен след няколко дни, но това въобще не ме притесняваше. Двамата с Анджела намирахме време да изпиваме по едно кафе на ден, набързо да разговаряме и коментираме есетата на колегите. Тя много обичаше професията си. Анджела започна постепенно да ме привлича все повече и повече. При поредното ни забързано дневно кафе, Анджела вметна: - След пет дена виждам, че вече стъпваш много по-добре. - Снощи свалих ластичния бинт. Ще трябва да започна да раздвижвам глезена и да заздравя мускулатурата, но това ти знаеш не по-зле от мен. Апропо, ще приемеш ли поканата ми за една разходка из Монпелие тази вечер, след залез слънце. Не бих искал да е под парещите средиземноморски лъчи. - Ще приема! Благодаря! Как смяташ да се облечеш? - Кежуал. - Идеално ми е, това исках и аз. Нали ще вечеряме някъде навън. - Само ако ти избереш ресторанта. - Ще търся ресторант, предлагащ морска храна. Нещо против? - Чудесно! От близо месец не съм ял риба, а аз много обичам. Звънни ми на този номер, когато започнеш да се приготовляваш за излизане. Вземи си някаква връхна дреха. Вечер захладнява. - Ей, на мен ли го казваш? Анджела звънна малко преди девет часа вечерта. Извиних се на колегите, с които дискутирахме делово в лоби бара. Качих се в стаята и се охладих под душа. Избрах едно тъмносиньо ленено сако, светлосиня риза с дълъг ръкав, които допълних с бял ленен панталон. Обух еспадрилите, напръсках се с моя парфюм, излязох от стаята и почуках на нейната врата. - Секунда! - Ослепителна си с тази къса рокля. Допускам, че си направила този избор, защото все още съм безпомощен и не съм заплаха за теб. - Непоправим ласкател си! В твоята природа не е заложено да си заплаха дори, когато си в цветущо здраве. Хайде да вървим, че вече съм гладна. Анджела наистина беше ослепителна. Под роклята й се показваха изящни прасци и тънки глезени. На левия глезен имаше тънка сребърна верижка. Беше си позволила да е без сутиен. Открояваха се едни повдигнати гърди. Тези очи, тези нейни пронизващи, изумрудено сини очи. Черната й коса беше силно изпъната назад и събрана в нисък кок. По навик ме хвана под ръка и се качихме в асансьора. Пусна ме преди вратите на асансьора да се отворят и преминахме през просторното фоайе. Качихме се в таксито, което трябваше да ни откара в стария град. Позволих си да хвана ръката на Анджела в таксито. Тя нито я отдръпна, нито потрепна. Спонтанно, Анджела помоли шофьорът да ни остави в близост до катедралата. Когато стигнахме, аз отидох до нейната врата, отворих я и кавалерски подадох ръка. Когато слезе, Анджела задържа ръката ми, не ме пусна и така стигнахме входа на катедралата. - Искам да вляза сама. Ще ме изчакаш ли тук. - Ще седна ето там, на онази пейка и ще те изчакам. Анджела се позабави петнадесетина минути. Когато я приближих видях насълзените й очи. Не си позволих да я попитам за причината на нейните сълзи. - Хайде да потърсим ресторант, че наистина ще припадна от глад. Хвана ме под ръка и тръгнахме да се разхождаме по пълните с хора улици. Анджела бързо се развесели. Морския бриз галеше кожата на тънката й шия. Завидях на морския бриз. Съвсем скоро попаднахме на ресторант, който предлагаше основно морска храна и дори имаше свободна маса. Поръчахме какви ли не морски дарове и бутилка Перно. Сервитьорът често подменяше каната с лед. Анджела на спираше да се шегува с онова нейно непринудено чувство за хумор. Хранехме се с ръце, омазахме се до уши и много се смеехме. Алкохолната напитка драстично намаляваше своето количество в бутилката. Анджела притежаваше бунтарски характер, силно изразена сексуалност, чар и нестандартно мислене, но създаваше в мен впечатление и на разумна, практична и делова жена. Алкохолът определено ни дойде в повече. Платих, прегърнах я през кръста и така клатушкайки се но с онази неприкрита гордост на леко пийнали се добрахме до пиацата с такситата. Когато слязохме от таксито пред хотела, Анджела, която вече беше определено пияна изкомандва смеейки се: - Напред към асансьора! Ние не сме пияни. Не, не сме и никога не сме били пияни. Олюлявайки се стигнахме до нейната стая. - Идваш с мен – изкомандва Анджела! - Трябва ми твоята тоалетна за секунда. Все пак уцелихме входната врата на стаята. Анджела тръгна към леглото, а аз влязох в тоалетната. Когато излязох, тя вече беше заспала толкова дълбоко, че топовни изстрели не биха я събудили. Сега вече съвсем не знаех какво да правя. Да я съблека и да я завия или да я оставя да спи с дрехите. И в двата случая не знаех как ще реагира. Ще трябваше да я съблека все пак. Добре, че беше с рокля, иначе моята мисия щеше да е кански трудна. Седнах до нея на леглото, повдигнах края на роклята й и първата част да я вдигна над дупето й не ме затрудни особено. Нейните снежно бели бекини се впиваха се в пусито и така изразително очертаваха всичко. Подхванах я под мишниците, повдигнах отпуснатото тяло за да седне, придържайки го с ръка. Напипах ципа отстрани на талията и го свалих. Сега предстоеше най-трудната финална част. Трябваше да извадя тънките й ръце от ръкавите. С много усилия извадих една по една ръцете от ръкавите. Трябваше да я придържам и същевременно да изхлузвам роклята. Внимателно изтеглих роклята през главата й и логично стегнатия кок попречи на финала. Захвърлих роклята на далечния фотьойл. Какви гърди имаше тази Анджела, какви гърди. Зърната им бяха вирнати нагоре. Никой не би бил в състояние да им устои – никой и тези гърди бяха точно пред мен. Усещах аромата на кожата й, лекият й парфюм. Положих отпуснатото тяло на леглото и наместих възглавницата под главата й. Анджела беше много изящна жена. Желанието ми да правя любов с нея, безусловно се настани в мен. Не издържах, позволих си да обгърнах с длан дясната, твърда и стегната гърда и нежно я погалих. Исках да съзерцавам и галя цяла нощ всичко от нейното тяло. Завих я с крайно нежелание и отидох да си легна в стаята. Набързо се съблякох и заспах на мига. Еднократният звук и вибриране на телефона ме събуди. Бях получил текстово съобщение. Сега не ми беше до това, но все пак погледнах. Беше Анджела. Часовникът на телефона показваше малко след пет часа сутринта. “Видял си голото ми тяло – нали?” “Не беше съвсем голо.” “Докосвал си ме?” “Трябваше да те съблека.” “Само това ли?” “Не.” “Какво направи още?” “Погалих те по дясната гърда.” Тя не отговори, но малко след това чух почукването на вратата ми. Знаех, че е Анджела. Скандала щеше да е невъобразим. Защо ми трябваше да я събличам. Запалих нощните лампи, които висяха от тавана, от двете страни на легло. Наметнах ризата си и отворих. Анджела беше както я оставих. Гола и с онези невероятно очертаващи я бикини. Тя нищо не каза, премина пред мен и влезе в стаята. Затворих вратата и отидох до нея. - Легни на леглото и не гаси лампите. Нали искаш да гледаш – гледай! Поставих двете възглавница една над друга легнах върху тях и сплетох ръце под главата си. Анджела се наведе и по един най-естествен начин свали боксерките ми и ги захвърли през рамо. Цялата ми възбуда беше пред очите й. Единствено каза: - Така си и знаех. Качи се на леглото, застана с отворени крака над мен и седна върху възбудения пенис. Разпусна стегнатия кок, вплете пръсти в косата си, разроши я, разклати глава настрани и разпиля косите във всички посоки. Леко повдигна дупето си, протегна дясната ръка зад себе си и хвана пениса. С пръсти отмести бикините над пусито, помогна си с движение на таза и най-невъзмутимо пое пениса в себе си. Вплете отново пръсти в косата си и започна да се движи върху мен. Всичко това беше толкова неочаквано и сякаш се случи в един миг. Понечих да поставя длани върху бедрата й. Тя ме спря с ръцете си. - Не ме докосвай! Опря се с нейните длани върху бедрата си. Започна методично да повдига дупето си и да движи вагината върху пениса. Доминираше над мен. Анджела не издаваше никакъв звук, беше абсолютно безмълвна. Пениса ми усещаше обгръщането на топлата и мокра вагина. Очите й бяха затворени и само леко поклащаше глава настрани. Не спираше да се движи. Гърдите й, тези стегнати гърди, така страстно се поклащаха. Дантелата по края на бикините драскаха члена, дори на моменти беше болезнено, когато прежулваше основата на главичката. Но дори и тази лека болка усилваше все повече моята възбуда. Не спираше да се движи и умело не го изваждаше от себе си. - Трябва да станеш от мен, ще свърша всеки момент. Анджела не ми обърна абсолютно никакво внимание. Дори усили движенията и все по-силно удряше мекото си дупе в бедрата ми. Вече нямаше сила, която да ме възпре. Не издържах повече и изригнах в нея струите сперма. Вагината й рязко се сви и обля пениса със сокове на нейния оргазъм. Анджела с нищо друго не показа, че е в оргазъм. Направи още няколко движения, отвори клепачи и ме погледна с дълбоките си сини очи. В очите й се четеше ненавист. Отдръпна дупето си, извади пениса от себе си и се изправи отново над мен, разкрачена с нейните изваяни крака. От пусито й потекоха сперма и сокове, които паднаха върху омекналия ми пенис. - Нали това искаше да направиш? - Не! - Не мога да те понасям! Подскочи от леглото на пода, излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си. Останах да лежа безмълвен. Не знаех какво да мисля. Нямаше никакъв начин да заспя и потънал в мисли посрещнах изгрева на слънцето. Единственото хубаво нещо, за което сега можех да се сетя е, че след един ден симпозиума свършваше и щяхме да се разотидем. Отворих лаптопа и прочетох “по диагонал” още веднаж написаното от мен и внесох леки и несъществени корекции. Невъзможно беше да мисля и да се концентрирам. Точно този ден, от единадесет часа преди обед беше моята презентация. Тематиката, която бях избрал да изложа неволно се оказа в центъра семинар. Никъде не можех да открия Анджела в тълпата, нито във фоайето, нито в залата. Помислих си, че най-вероятно си е тръгнала. Нагласих микрофона и започнах да говоря. Тогава видях Анджела. Беше седнала на първия ред в средата - точно пред мен. Единствено нейното присъствие ме притесни. Когато завърших, всички започнаха да ръкопляскат, а Анджела стана и излезе демонстративно от залата. Не седнах на моето място, а излязох от залата. Исках да я намеря. Исках да я видя, но никъде не я открих. Не си позволих да почукам на вратата на стаята й. Появи се едва на вечерното парти. Разговаряше и приповдигнато се смееше с всички колеги само не и с мен. Тръгнах към нея но тя веднага отиде в другия край на ресторанта. Разговарях вяло с колегите. Мислите ми бяха при Анджела. Вече не я виждах никъде в ресторанта. По някое време погледнах телефона си. От силния шум не бях чул звукът от входящото съобщение. “Махни ме от тук” “Къде би искала” “Вече съм в нощния бар на последния етаж” Хванах асансьора и се качих на последния етаж. Не ми беше трудно да я открия. Нейното присъствие изпълваше цялото пространство. Седеше на бара с роклята с гол гръб и кръстосани крака. Държеше чаша Мартини, която бавно замислено въртеше с пръсти. Седнах на стола до нея. - Алкохолът не ти понася. - Така се оказа. - Имаш ли да ми казваш нещо? - Аз съм голяма дъщеря на твоя стар приятел Даниеле. - Съдбата понякога е толкова иронична. Трябваше да ми кажеш. - Не исках. - По-добре ли си? - Не, не съм по-добре. - Виж, аз просто те съблякох и те сложих да спиш. Ти беше много пияна. - Осъзнах това много късно. - През целия ден те търсех. - Исках да остана сама с мислите си. Беше ме срам от моето поведение към теб. - Нека и аз си поръчам нещо? Нека поговорим. - А ако те помоля да не поръчваш нищо, а да ме поканиш в твоята стая? - Не съм престанал да те желая, въпреки всичко. Но нека отидем твоята стая. Не искам да правя аналогии с предишната вечер. Едва изчакахме вратите на асансьора да се затворят. Прегърнахме се и страстно впихме устните си едни в други. Стигнахме нашия етаж. Хванати за ръце бързо стигнахме нейната стая. Ръката на Анджела трепереше и с усилие вмъкна картата в отвора на вратата. Тя се опря с гръб на затворената врата, прегърна ме и ме погали по бузата. - Съжалявам за това, което направих! - Защо влезе в катедралата? - Защото страстта ме изгаряше отвътре и вече знаех, че няма да мога да устоя на изкушението. Търсех опрощение. - Виждаш, че не се справям с тази твоя рокля. Помогни ми! Анджела се усмихна и отново впи устни в мен. Преплете нежния си език с моя. Дланите ми усещаха потрепването на тялото й. Хвана ме за ръка и ме заведе до леглото. Свали брачната си халка и я постави в чекмеджето на малкото шкафче до леглото. Застана с гръб към мен и с показалец посочи, къде е скрито проклетото копче. С длани разголих раменете й и тънката рокля се свлече по тялото, падайки в краката й. Разкопчах сутиена, тя изпъна ръцете си надолу и сутиена падна върху мокета. Поставих дланите си под стегнатите гърди, повдигнах ги и ги обгърнах. Анджела отметна глава назад, изстена приглушено и отпусна глава на рамото ми. Постави дланите си върху моите и притисна гърдите си. Обсипвах тънката й шия с целувки, рамото й. Обърна се, съблече сакото ми и с треперещи пръсти започна да разкопчава копчетата. Разкъса ризата с един замах. Отдръпнах се и отидох да загася лампата. - Благодаря, че загаси осветлението! Анджела легна по гръб на леглото. Трескаво се съблякох и легнах върху нея. Сгъна крак и го прилепи до мен. Целувах и галех цялата тази нейна изящност. Стоновете й бяха много приглушени и нежни. Отмяташе глава настрани, вплиташе пръсти в косата ми и галеше . - Нежен си! Обсипвах с целувки стегнатите гърди. Засмуквах с устни повдигнатите и настръхнали зърна. Галех ги и леко гризвах зърната със зъби, засмуквах ги, галех ги с език. Плъзнах ръка в дантелените боксерки. С върха на средния пръст се опитвах да открия клитора. Срамните устни бяха мокри от нейното желание. Клитора й беше много малък. Навлажних пръста на входа на вагината и с леки, въртеливи движения притисках и галех клитора. Не спирах да целувам устните й. Анжела изпъна тялото си, изстена по-силно и се отпусна. Извади ръката ми от бельото и смукна с устните си средния пръст. Сякаш правеше любов с него. Целуваше и лижеше с език върха на пръстите. Застанах на колене между краката й се опитах да сваля дантелените боксерки. Тя повдигна таза и ми погна да ги сваля. Исках да целувам срамните устни на изпразнената вагина. Прегърнах ханша й с длани. Наведох се и плъзнах език по протежение на мокрите срамни устни. С върха на езика открих малкия клитор. Анджела силно изви гръбнак, снижи надолу пусито си и силно изстена в своя оргазъм. Галех с език клитора и се опитвах да го смуквам с устни. Прокарвах език между срамните устни и го вкарвах във влагалището. - Подлудяваш ме. Искам те в мен! - Не мога да ти се насладя! Застанах върху нея подпряна на ръка. С другата държах възбудения пенис. Прокарах върха на главичката няколко пъти между влажните срамни устни, докато не усетих входа на топлата вагината. Бавно, много бавно потъвах в нея. Анджела повдигна клепачи, погледна ме и отмести в наслада глава настрани. Вагината й конвулсираше, докато пенисът разширяваше входа на влагалището. Набъбналата главичка усещаше стягането на мускулите и всяка една тяхна вибрация. Анджела завъртя леко таза и този път достигнах дъното на вагината. Имаше дълбока и стегната вагина. Не беше необходимо да я отпускам преди да продължа. Обви с длан врата ми и ме притисна към пресъхналите си устни. Засмука езика ми в устата си и го преплете с нейния. Движех се бавно и внимателно в нея. Изваждах почти целя пенис и отново потъвах в наслада. Исках да усещам цялата тази нежност. Исках да усещам всеки милиметър от влагалището й. Стоновете й се учестиха и станаха по-силни. Забързах движенията. Анджела завъртваше мекото си дупе и насочваше всеки тласък. Всеки път удрях дъното на влагалището. Целувах изящната шия, устните й, лицето й, клепачите й, вдишвах нейния дъх. Тази жена ме влудяваше. Изпълвах плътно стегнатата вагина. Така, както беше доминантна, сага беше отдала цялата си същност и тяло. Не исках да спирам. Исках да продължа до безкрай. Изпълвах я, ту по-мощно, ту по внимателно. - Какво правиш с мен? - Обожавам те и правя любов с теб. - Аз свършвам трудно, а сега, точно в този момент свършвам отново. Захапа до кръв долната ми устна. Тялото й трепереше. Изпъна назад рамене, повдигна гърдите си. Ноктите й раздираха кожата на гърба ми. Отпусна рамене и повдигна таза си към мен. Пое ме още по-дълбоко в себе си, извика силно и бурно изля лепнещите сокове на оргазма си. Трепереше в ръцете ми. Тази нейна нежност ме подкосяваше. Отметнах разпилялата се коса от лицето й и я целунах. Анджела отвори очите си, впери ги в мен и попита: - Винаги ли си такъв? - А ти винаги ли говориш толкова много. - Много повече. Защо не свърши заедно с мен? - Защото сега съм превъзбуден и най-вероятно няма да мога. - А защо си тъжен? - Това са много други теми. - Какво ти е. - Нежно ми е. Лисвала си ми! - Как издържаш? - Катеря се по скалите. - Не умирай! Понякога, когато съм крайно превъзбуден, наистина свършвах много трудно. Дори за миг не преставахме да се целуваме. Колкото повече я целувах, толкова повече ми беше недостатъчно. Легнах до нея. - Как се справяш с твоята сексуалност? - Аз съм в хармония с нея. - Мъжът ти трябва да е много щастлив с твоето тяло. - По-точно мъжете. - И любовник ли си имаш. - Не, нямам си. - Не те разбирам! - Виж, ние имаме приятелски семейства и понякога правим секс с тях. - Сега разбирам фриволното ти поведение от последните две вечери с мен. - Един месец ще бъда на обучение в Париж. Ще ми помогнеш ли да наема малък апартамент за този период. Нали ще се виждаш с мен? - Винаги ли планираш всичко. - Не планирах теб и се влюбих. Единствения начин за нас двамата е да се отдадем на страстта, иначе няма да можем да я превъзмогнем. Не и самата аз. - В моята къща има много място. Ела при мен за този месец. Кога пристигаш? - Освен непоправим ласкател си и много мил. Няма ли жена в твоята реалност. - Няма! Случи се нещо преди малко повече от месец и половина, но това не трябва да има никакво развитие. - Защото? - Защото разликата в годините ни е голяма, а тя е в началото на своя път. Пък и вече сме колеги. - Обича ли те? - Не зная разбира се. Увлечена е много, но мисля, че е по-скоро влюбена. А ти обичаш ли го? - Не както в началото. Ще приема поканата ти. Пристигам след две седмици. - Тази сутрин не е редно да те изпращам на аерогарата пред твоите колеги пък и колата ми е натъпкана с багаж и няма никакво място, но ще ми позволиш ли да те посрещна в Париж. - Длъжен си. Съдбата ми е отредила да бъда твоя любовница. - Никога не съм харесвал тази дума. - Защо? Коренът на думата е любов. Алармата на телефона й събуди и двама ни. Разсънихме се. Анджела се надвеси над мен и ме целуна. Разделихме се без излишни драми.

Оценете историята