Седях на дивана, а телевизора гледаше по-скоро мен, отколкото аз него. Чух как входната врата се отваря и потракващите токове в коридора. Карина нахълта в хола, спря погледа си върху мен и нервно каза: - Ран! Погледнах я и отговорих спокойно: - Моля те! Няма ли да си вземеш душ? - Нямам време! - В десет вечерта? - Да, в десет вечерта. Трябва да разговарям с теб! - И ти смяташ, че като разговаряш с мен в десет през нощта за това, за което си дошла всичко ще се разреши точно сега? - Ненави ...
Прочети още...Уикенда премина бързо през мен и едва успях да си почина. Навехнатия глезен все още напомняше за себе си, но вече в границите на търпимото. Преживяното с Анджела не излизаше от мислите ми. Както всяка сутрин преди работа, така и в този понеделник пиех сутрешното си кафе на малката веранда. Преглеждах имейлите на лаптопа си и се запознавах с препълнената ми седмична програма, изпратена от секретарката. “Това е добре” помислих си, добре е, защото служебната ми ангажираност няма да ми позволява да ...
Прочети още...Назначих Ивет, като специализант в отделението. Още преди катастрофата бях избрал за ментор на бъдещия специализант моят заместник, който е един от водещите специалисти в нашата област. С нетърпение чаках да измине тази седмица и да изляза в планираният ми годишен отпуск. Щях да отсъствам от работа цял един месец. С приятели бяхме уточнили планинските маршрути и, къде щяхме да се катерим. Нито Ивет си позволи да ми пише или звъни, нито пък аз исках да я чувам. Налагаше ми се да я виждам в работн ...
Прочети още...Винаги съм обожавал късната пролет. Първите слънчевите лъчи за този понеделник огряха малката веранда пред къщата. Това бе моето място, където сутрин, преди работа, обичах да пия кафето си. Така и тази сутрин. Седях с кръстосани крака на стола от ковано желязо, огрян от първите лъчи на изгрева., отпивах топлата напитка от чашата от костен порцелан и правех планове за предстоящото лято. Столът, от другата страна на масата, много отдавна стоеше самотен. Вече трябваше да тръгвам за работа. Никога н ...
Прочети още...Дните се заизнизваха един след друг. Със своите студени ветрове дойде и зимата. Бях се отдал единствено на работата си. Довършвахме един голям проект, който трябваше да бъде финализиран до края на месец Май следващата година. Отделях време единствено на дъщеря ми през уикендите отредени по закон за тези срещи. Отношението на дъщеря ми към мен беше станало още по-топло. Тя беше започнала да споделя с мен. Говорехме за изпитите за колеж, които предстоеше да положи през пролетта. Беше избрала един ...
Прочети още...Аз съм Ран. Така ми казват всички мои близки и приятели. Имам прошарена коса, висок съм 190 см. Не съм преуспял в бизнеса но имам високи доходи. Работя като търговски директор в един от водещите клоновете на известна автомобилна компания. Преди много години се разведох. Детето, което имахме остана да живее при майка си. Двамата с детето ми сме много близки и поддържаме постоянен контакт. Беше краят на една слънчева и закъсняла топла есен. Преди четири месеца, преживях една кратка но вълшебна ...
Прочети още...Аз съм Карина. Аз съм на 41 години и работя, като мениджър в международна компания. Достатъчно натоварена но рутинна работа от девет до пет. Последните ми години изминаха ей-така, покрай децата, съпругът и работата ми, като в един момент се оказа, че съм преминала през годините с някаква неудовлетвореност в себе си. Висока съм 173 см. и нося сутиен с чашка D. Имам начупена дълга и естествена черна коса. Харесвам да обличам леки и ефирни костюми в светли тонове. Въпреки, че коремът ми е плосък ...
Прочети още...