Специализантът - част 1

06/30/2022 10:55:42
2474
4.00 от 17 гласа
Винаги съм обожавал късната пролет. Първите слънчевите лъчи за този понеделник огряха малката веранда пред къщата. Това бе моето място, където сутрин, преди работа, обичах да пия кафето си. Така и тази сутрин. Седях с кръстосани крака на стола от ковано желязо, огрян от първите лъчи на изгрева., отпивах топлата напитка от чашата от костен порцелан и правех планове за предстоящото лято. Столът, от другата страна на масата, много отдавна стоеше самотен. Вече трябваше да тръгвам за работа. Никога не закъснявам. Предстоеше поредната дълга, дневна смяна. Първата ми среща в графика за деня трябваше да е с нов специализант, когото да назнача и въведа в работния процес. Харесвах специализантите. Млади, умни, напористи, изпълнени с живот и нетърпеливи да покорят бъдещето. Винаги са ми напомняли за моето начало. Бях убеден, че предстои един прекрасен ден. Отсеревирах чашата в мивката. Отворих кожената чанта, поставих лаптопа в нея, грабнах сакото и ключа за автомобила и се отправих към гаража. Седнах в пṑршето. Натиснах бутона “engine” и двигателят изръмжа в своята мощ. Имах нужда от повече въздух и пространство. Исках да усещам този пролетен ден. Подадох гласова команда и таванът на автомобила започна да се сгъва в багажника. Ролетната врата бързо се вдигаше пред мен. Подадох газ и малко неразумно изскочих с автомобила на улицата. Слънцето ме заслепи, премрежих очи и продължих по улиците на тихия квартал. Наистина денят се очертаваше да бъде прекрасен. По някаква съвпадение от радиото звучеше класическото произведение “Четирите годишни времена”. Вече бях в центъра на града. В този времеви пояс, автомобилния трафик обичайно е висок. Оставаха две преки до болницата. Почти бях стигнал. Светофарът пред мен светна в червено, “хвана” ме, намалих скоростта и спрях. Погледнах в ретровизьора видях внушителната колона от автомобили зад мен. Зеленият сигнал светна и навлязох в кръстовището. Ударът беше силен. Звук от деформиращ се метал. Някаква невидима сила отмести колата ми в ляво. Инстинктивно натиснах спирачката. Главата ми неконтролирано отхвръкна надясно. Някъде под мен чух пукота на пиропатрона, коланът жестоко притисна ребрата ми и ме прилепи със своята мощ към седалката. Ударът в лицето от еърбега секна дъхът ми. Някъде на границата между съня и реалността - отворих очи. Всичко около мен беше в бяло. В този миг, нещо тежко се стовари върху краката ми. Неволно го оприличих на огромен чувал, пълен с пшеница. Неистово удрях меките еърбеци около мен. В скута си видях нечии крака, а на седалката до мен лежеше тяло. Инстинктивно отключих колана, изключих от скорост, запънах левия крак под педалите, завъртях се с усилие надясно и се опитах да се изправя. Дясното ми коляно натисна седалката. Надвесих се над безжизненото тяло. С два пръста напипах arteria carotis externa на шията. Имаше пулс. Долепих ухо до устните. Усетих топлия дъх. Тяло беше живо. Седнах бързо на седалката и рязко потеглих към болницата. Гумите изсвистяха. Краката в скута ми пречеха на волана при управлението, но това сега не ме интересуваше. Единственото, което знаех е, че не трябва да движа тялото, а времето за реанимация изтичаше. След минути спрях пред входа на болницата. Изтичах до дясната врата. Вратата беше деформирана от удара и не можах да я отворя. Санитарите вече пристигаха с пациентската количка. С общи усилия извадихме отпуснатото тяло от купето. Придържах през цялото време главата на тялото с длани и внимателно го положихме на количката. Санитарите знаеха, че веднага трябва да избутат количката в шокова зала. “Кажете на колегите, че е катастрофирала”. Взех телефона си, набрах 112. Когато чух гласът на операторката, съобщих за събитието, информирах я, кой съм и, къде съм в момента. Продиктувах своето ID. Помоли ме да остана на линия, предположих, че проверява валидността на моето ID. Каза ми, че е прието, с което завършихме разговора. Паркирах автомобила на служебния паркинг. Когато влязох в шокова зала, колегите приключваха с разрязването на дрехите. Тя беше млада жена, на не повече от тридесет, тридесет и три години. Тялото й беше красиво. Мониторът отчиташе ниско кръвно налягане и забавен пулс, но с добра сатурация. ЕКГ-то на фона на нейния шок беше без притеснителни отклонения. Скенерът не показа нищо обезпокоително в тялото й. Кръвните изследвания бяха в норми. Изследваните двата протеина доказваха отсъствие на комоцио. Тази млада жена беше клинично здрава. Благодарих на Господ! Започваше да се съвзема, но все още беше дезориентирана. Помолих колегите да я настанят в самостоятелна стая. Едва сега стресът от случилото се напомни за себе си. Не след дълго, дойдоха двама полицаи. Поканих ги кабинета ми. Когато влязохме, секретарката ме уведоми, че към този момент специализанта все още не е дошъл. Но сега въобще не ми беше до това. Аз все още не знаех, какво се беше случило. Полицаите ме помолиха да се успокоя. Вината не е била моя. Казаха, че са иззели записите от трафичните камери и са снели свидетелски показания, които напълно ме оневинявали. Изразиха своите адмирации, че един професор по неврология е действал толкова адекватно и професионално в ситуация, като тази. По процедура трябваше да снемат и моите показания. Казаха ми името й. Ирен, казваше се Ирен. Разказаха ми, че Ирен е преминала на червен светофар със своята червена Vespa. Карала е бързо между колите и не е направила никакъв опит да намали или да спре. Ударила се е в дясната врата на автомобила ми. От удара е изхвърчала напред, превъртяла се е във въздуха и се е строполила на предната седалка и върху мен. Вечно бързат с тези мотопеди, за къде да ги пита човек. Заведох полицаите до нейната стая. Ирен вече беше започнала да идва на себе си. Полицаите накратко й разказаха, какво се е случило и бързо снеха нейните показания. Ирен имаше много нежен глас. Отговаряше точно и ясно, с правилна дикция. Полицаите си тръгнаха, а аз останах при нея. Ирен ме погледна с уплашения си поглед: - Къде ми е телефона? Спешно трябва да се обадя! - Остави сега телефона. Не ти е необходим. Сега почивай. Това е много важно. Нищо не е по-важно от живота. Телефонът най-вероятно е на регистратурата. Ще го потърся, но ще ти го донеса в късния следобед. Сега е важно очите ти да не са натоварени. Искам да имаш време за почивка. Клинично здрава си, но ще останеш тук, до утре сутрин, за да си под наше наблюдение. - Важно е да се обадя! - Нищо не е по-важно от теб! - Вас съм ударила - нали? - Мен. Не бива да се притесняваш. Всичко е наред! Автомобилът е просто едно застраховано желязо. - Какъв сок да ти донеса? Трябва да пиеш много течности, и задължително да обядваш по-късно. - Касис, обичам сок от касис. Моля! Ще поръчате ли за мен лазаня? - Разбира се! Наведох се и я целунах по бузката. Използваше много лек и нежен парфюм. Импулсивно постави топлата си длан на моята буза, погледна ме в очите и ме целуна по устните. Това определено ме смути, но Ирен до скоро беше в шок и приех тази реакция за нормална. Благодари ми за всичко и се разплака. - Поплачи си, сълзите помагат. Излязох от стаята и отидох до кварталния супермаркет, от където взех няколко картонени кутии сок от касис. Върнах се в болницата, почуках на вратата на стаята й и влязох. Очите й все още излъчваха напрежение. - Трябва да се обадя! - В регистратурата е. Здрав е, работи. Сложиха го да се зарежда. Бъди спокойна! Сега пийни от любимия си сок и се опитай да поспиш. Ще дойда на обяд, за да видя дали си се нахранила. Поспи сега. Преди обяд помолих секретарката да купи лазаня от близкия ресторант и да я отнесе на Ирен. Както всеки понеделник имах много прегледи и пациенти. Набързо преминах през стаята й, някъде към един часа. Тя точно привършваше обяда си. - Браво! - Телефонът ми? - Потърпи още малко. Ще ти го донеса. Поспа ли, поне малко? - Съвсем малко. - Опитай се отново да поспиш. Моля те! - Благодаря за лазанята. С всичките ли пациенти сте така мил? - Поне се опитвам. Хайде, до скоро. Вървях към кабинета си по дългия коридор. Колкото и да бях целомъдрен се замислих, защо гледам на нея, като на жена, а не, като на пациент. Хм. Всъщност, аз май никога не съм бил целомъдрен. Изпращах до вратата на кабинета си поредния пациент. Секретарката ме информира, че специализанта се е обадил. Бил много притеснен. Разболял се и бил в болничен отпуск и не спирал да се извинява. В следващия понеделник, категорично щял да бъде тук. Случва се разбира се. Малко след три часа отидох при нея. Седеше в леглото и съзерцаваше телефона си. - Много си упорита! - Трябваше. - Ах тези мъже. Щеше да те почака. - Аз нямам мъж в живота си. - Тогава са глупаци. Ти си красива жена. На кого се обади? - На когото трябваше. - Той ще ти донесе ли дрехи, за изписването. Твоите са нарязани на парчета от моите колеги. - Няма да ми донесе. - Ето, напиши ми на гърба на съпътстващия те болничен лист размерите на дрехите, бельото и обувките. Ето ти химикалка. А сега почивай. Освободих секретарката от работа по-рано, дадох й пари и я помолих за утре сутрин да закупи спортен екип с размерите, които написа Ивет. Секретарката ги преписа на един лист, хвана дамската си чанта и излезе. До края на работното време оставаше един час. Излязох да се поразтъпча на въздух. Милото смачкано Пṑрше стоеше тъжно на паркинга. Вече бях уведомил застрахователната компания. Те щяха да го репатрират и да се погрижат за неговия ремонт. Купих една бяла роза и отидох в стаята й. Седнах на нейното легло. - Мил си! - Заповядай? - Благодаря! Ще ми дадеш ли номера си? - Цената за консултации и преглед за един час е много висока. - Нищо. Разменихме телефонните си номера. Наведох се, за да я целуна по бузката. Ивет завъртя глава и впи устните си в моите. - Някаква форма на Стокхолмски синдром ли развиваш? - Не, харесвам те, като лекар, но отношението ми към теб е, като към мъж. - Винаги ли си толкова уверена и дръзка? - Уверена съм, но дръзка много рядко. - Аз ще тръгвам. Утре, на сутрешната визитация, ако всичко с теб е наред, а аз вярвам в това, ще те изпишем. Към шест часа тази вечер ще ти донесат вечерята. Позволих си да ти поръчам задушени зеленчуци с телешки стек. Тази нощ трябва да поспиш. Изпий това хапче за сън, след като се нахраниш. Обещай ми, че ще вечеряш? - Благодаря! Обещавам ти! - А хапчето? - Обещавам! Ивет излъчваше някакво особено напрежение. Сплете тънките си ръце около врата ми. Е, какво пък. Прегърнах с ръка слабото й тяло и потънахме в целувки. - Лежи сега и почивай. Не е сега времето, още повече мястото въпреки, че те желая. - Да, прав си. Няма да сме спокойни и двамата. А и главата все още ме боли. - Хайде, до утре! - До утре! Хванах първото такси. Седях на задната седалка, потънал в мисли за този шеметен ден. Силно желаех нейната особена чувственост. Не можех да заспя от превъзбуда. Някъде към единадесет часа получих текстово съобщение: “Липсваш ми!” “Защо не си изпила хапчето?” “Защото си в мислите ми. Кога ще можем да вечеряме?” “През следващите дни имам планирани операции, които обикновено са с неясна продължителност. Евентуално в петък или в събота. А и ти трябва да се възстановиш. Виж, аз продължавам да съм много смутен от теб и моето желание.” “Аз съм наясно със себе си и желанието ми да те видя е ясно очертано. Това е една от причините да те помоля да вечеряме.” “Ивет, ти си на двадесет и девет години, а аз на четиридесет и две и съм доста по-възрастен от теб.” “И какво от това. Това за мен не е фактор. В петък или в събота” “Ти кога би искала?” “Аз бих искала още сега. Тогава, нека е в този далечен за мен петък.” “Хапчето?” “Обещавам!” “Лека нощ!” “Спокойна за теб!” Успах се. Едвам стигнах за началото на визитацията. Първо посетихме Ирен. Състоянието на Ирен видимо беше много добро. Здравословните й показателите също. Шегуваше се с нас. Вчера била летяла, като Икар. На другото легло в стаята бяха оставени дрехите и маратонките за Ивет. Изписахме я. Погледите ни се срещнаха, докато излизах от стаята, за да я оставя да се преоблече. Та се усмихна невинно и сведе глава. Повиках й такси и я изпратих до регистратурата. Тя се повдигна на пръсти и ме целуна по бузата. Изчерви се, тръгна към чакащото я такси, обърна се и закачливо ми намигна. В ръка държеше заветния телефон заедно с бялата роза. Едрото стегнато дупе се очертаваше върху прилепналия спортен клин. Планираните операции наистина се оказаха тежки и продължителни. Вечер се прибирах само за единия сън. Звънна ми в четвъртък, късно вечерта. Потвърдих й, че ще се видим утре вечер. Информира, че вече е направила резервация за осем часа и, че ще ми изпрати локацията на ресторанта. Долових някакъв мил трепет в нейния глас. Чух целувката в слушалката и Ивет бързо затвори. В петък тръгнах два часа по-рано от болницата. Взех си един душ. Почивах си. Исках да “изхвърля” от себе си насъбралото се напрежение от ежедневието. Не исках да го пренасям в предстоящата среща с тази млада жена, изостряща сетивата ми. Избрах да облека ленено сако, комбинирах го с дънки и риза с дълъг ръкав. Таксито дойде, казах адреса на ресторанта и потеглихме в тази посока. Спряхме, само за да купя една червена роза и продължихме. Чувствах някакво особено любопитство, а и възбуда. Влязох малко преди нея и се настаних на резервираната маса, за двама. Изборът на Ирен за италиански ресторант беше изключително сполучлив. Написа ми, че пристига до пет минути. Нямаше как да не забележа нейното пристигане. Шармантна. С шапката си с широка периферия, с лятна рокля, малко над коленете, с къси ръкави, в ярки, но ненатрапчиви цветове. Докато вървеше уверена към масата, всъщност тя не вървеше, тя кокетничеше със своята походка. Повечето посетители в ресторанта отразиха присъствието й с неприкрито възхищение в погледите си. Станах от стола си и я целунах. Подадох й розата. Наведох се да я целуна по бузката. Ивет отново завъртя глава и ме целуна по устните. Безумно много исках да се целувам с нея, точно сега. Кавалерствах докато сяда. Невъзмутимо постави голямата си дамска чанта на пода до стола и с едно премерено движение на ръката, свали шапката и я постави на стола до себе си. Не, вече не само ми се целуваше с нея. Исках всичко от нея. Ирен взе менюто и докато четеше, небрежно попита: - Какво ти е? - Не би искала в момента да си на моето място. - Аз съм на твоето място още от понеделник. Благодаря за червената роза. Разбирам, че си наясно със символиката на цветовете. Преди бяла и невинна, сега червена и страстна. - Ивет, аз не съм излизал на среща с жена и не съм правил любов от много време. - Излизам, срещам се с мъже но все нещо не ми достига. Не зная ти, от кога не си правил секс, но зная аз, от кога не съм правила. Ивет поръча за себе си салата Панзанела, а за основно ястие Оссобуко. Определено харесваше храната на северна Италия. От винената листа се спряхме на бутилка “Брунело ди Монталчино”. За себе си поръчах ризото с трюфели. Всъщност, не се интересувах от това, което поръчвам. За мен беше важно единствено нейното присъствие. Чак сега забелязах малката бенка в края на горната й устна. Дълго и непринудено се шегувахме с липсите в нашето ежедневие. Докато вечеряхме, двамата се потопихме в разкази, един за друг. Ивет беше решила да се изнесе от голямото имение на своите родители. И двамата били с успешни бизнеси, но всяка вечер се карали и крещели. Това ежедневно я потискало. От друга страна имала потребност от това, да се развива сама и да върви по пътя, който е избрала. Сподели, че малко късно е открила своето призвание и наскоро е защитила своята магистратура, като първенец на випуска. Деликатно отклони въпросът ми, в коя област е. Ивет много обичала да рисува и там намирала своята тишина и усамотение. Харесвала живопис. Рисувала с акварелни и с маслени бои. Не се стремяла към изложби, по-скоро рисувала за себе си. Черно-бялата фотография била другата нейна страст. Според нея тези два цвята били повече от достатъчни, за да запечатат и изразят всяка една емоция от заобикалящия ни свят. Казах й за тежката раздяла с една жена преди години и, че след това съм се отдал единствено на работата и кариерата. Разказах за моите преходи високо в планините и алпинизма. - Би ли приела да отидем удома, след вечеря? - Аз искам да бъда с теб, но искам да те помоля - нека отидем в моя апартамент. Така ще се чувствам по-спокойна. Пък и ще имам възможността да споделя с теб моите рисунки и фотографии. Продължихме да разговаряме оживено. Ивет се оказа изключително добър събеседник и с много обща култура. Когато приключихме с храната, поисках сметката, платих на келнера и го помолих да извика такси. Докато чакахме таксито изпихме по едно лимончело, реверанс към нас от ресторанта. Още с влизането през входната врата, усетих мириса на бои за рисуване. Имаше просторен апартамент. В разрез с присъщата небрежност на художниците, апартамента беше педантично подреден. В големия хол стоеше нейния статив. Беше започнала да рисува бяла роза. Във ваза пред статива стоеше поувехналата бяла роза. Ивет отвори широко врата към балкона и оправи пердето. - Разполагай се, където пожелаеш. Искаш ли да пием коняк? - Предложението ти не е за пренебрегване. - Сега ще донеса. Нека първо го загрея. Стана, отиде до масичката с алкохолни напитки. Избра съответните чаши, сипа от напитката в тях, постави ги на стойките за подгряване и запали малките свещи под тях. Отиде до съседната стая за нещо. Върна се бързо. Чашите с коняк вече се бяха загрели. Наведе се и духна двата пламъка на свещите. Ръката ми неволно потрепна. Взе едната и ми я подаде. - Заповядай. Ще ме извиниш ли, искам да отида до банята? Загаси лампата и съвсем небрежно свали роклята си пред мен, като я хвърли на фотьойла до нея. Проникващата светлина през отворената врата на съседната стая озаряваше тялото й. Червените дантелени боксерки подчертаваха широкия ханш. Имаше много тънка талия. Била е без сутиен. Имаше малки гърди. Зърната й приличаха на малки грахчета. На пъпа на нейното секси коремче проблесна пиърсинг. В съзнанието ми неволно нахлу един пасаж от почти забравена песен от моите студентски години “гола, нахална и млада”. - Изумителна си! Повдигна се на пръсти, усмихна се невинно, наведе се леко напред, сви устни в целувка, която издуха от шепата си към мен и тръгна към банята. Колко ли време щеше да се бави в банята….. Не се забави. Влезе абсолютно гола. Бършеше тялото си с една голяма розова хавлия. Дупето й бе, леко едро. Стегнато, повдигнато и оформено във вид на буквата А. Исках да изпълня това дупе, обхванато от дланите ми. Ммммм…… Дясното рамо беше изрисувано с цветен, флорален татус, завършващ на гърба. Татуса на кръста бе в готически стил. Исках да галя и целувам тези безкрайно дълги крака. И не само. Наистина се чувствах зашеметен и определено възбуден. Захвърли хавлията, дойде до мен, хвана ръката ми и ме покани да отидем в светещата стая. Поставих чашата с коняк до мен на масичката и я последвах. След като влязохме, тя загаси осветлението, и затвори вратата зад мен. Спалната беше малка, по женски интимна, с едно голямо легло. - Не искам нищо да ни смущава. Вече нищо в мене не бе в състояние да спре моята страст. Завъртях с лице към стената влажното тяло на Ивет. Тя протегна ръце над главата си, постави дланите си една върху друга и така се опря на стената и разтвори краката си. Лудо целувах гърбът й, раменете й, галех гърдите й, дупето й. Обожавах и исках всичко от нея. Единствено звукът от свалянето на ципа на панталона и потракването на токата на колана, смутиха за миг страстта. Ах, това нейно изкусително и сладострастно дупе. Допира на пениса ми между двете стегнати полукълба на дупето подкоси коленете ми. Разтворих ги и прокарах няколко пъти топлия член между тях. Придържах пениса с ръка и го вмъкнах в процепа между пусито и вътрешната част на бедрата. Потърках върхът му между срамните й устни. Повдигна се на пръсти и вирна онова нейно прекрасно дупе. Влагата от пусито мокреше горната страна на члена. След няколко леки въртеливи движения на ръката ми, върха на главичката усети пулсиращия вход на вагината. Проникнах бавно с главичката, която широко разтвори тясното влагалище. Ивет тихо изстена в наслада, намести дупето и така ми даде възможност да проникна малко по-дълбоко. Хванах с ръце тясна талия и и го вкарах максимално навътре. Изстена, изпъна гръбнака си и сведе глава към гърдите си. Тялото й беше изпънато, като струна. Започнах ритмично да се движа в нея. Мускулите на стегнатата вагина се съпротивляваха на всяко едно проникване и силно стягаха набъбналата главичка. Не спирах да прониквам и да я разширявам. Ивет стенеше тихо и отмяташе естествените си руси коси настрани. Мократа топлина и стегнатата вагина приближаваха все повече моя оргазъм. Ивет отдръпна дупето си и извади пениса от себе си. - Дай ми секунда! Отиде до шкафчето до леглото, взе една кутийка, отвори я и извади малък, метален пиърсинг, който ловко промуши в езика си. Съвсем невъзмутимо клекна пред мен с разтворени крака и изпънато назад дупе. Аз трескаво разкопчавах ризата си. Свали понадолу панталона с бельото ми. Хвана мокрия пенис с топла си нежна длан и започна да лизва и целува тестисите. Поемаше ги с уста един по един и внимателно ги засмукваше. Отворената й длан придържаше члена, докато прокарваше език по целия пенис от тестисите до главичката. Галеше с език главичката и целуваше. Усещах допира на този невероятен пиърсинг. Нейната нежност усилваше неукротимо желанието ми да свърша. Не преставаше да лиже с влажния си език онази чувствителна част под главичката. Допира на металния пиърсинг втвърдяваше още повече пениса. Не спираше да го прави и да движи пръстите, обгърнали члена. Пое главичката с уста и притисна металът в основата на главичката. Засмукваше силно и бавно го изваждаше, след което лижеше с пъргавия си език под главичката. Пиърсингът многократно усилваше насладата, която изпитвах. Пое с уста пениса още повече. Започна да се движи интензивно, като завършваше със силно засмукване и изваждане. Виждах нежните й устни да обгръщат главичката. Облизваше я цялата. В главата ми бушуваха урагани. Колко ли още можех да издържа? - Подари ми оргазма си! Отново пое главичката с устата си и обгърна дупето ми с длани. Започна да се движи върху пениса по интензивно. Дупето ми потрепна и приклекнах леко. Ивет много премерено захапа със зъби основата на главичката, зад набъбналите ръбчета, отпусна и силно я засмука без да отпуска. Изстрелях цялата топла сперма в нея. Намали движенията си, но не престана да се движи и така разтегли оргазмът ми някъде в безкрая. Отдръпна се. За миг застина. От препълнената й устата със сперма и слюнка потече тънка струя. Замисли се за миг. Прилепи устните си. Повдигна глава, впери очите си в моите и преглътна излятата в устата й сперма. Обгърна с устни върха на главичката и изсмука останалите капки сперма. Избърса с пръсти мокрите си устни. Ушите ми свиреха, сякаш, като самовар и някъде в далечината едва долових гласа й. - Усетих теб! Дали от дългото отсъствие на секс или от превъзбуда пенисът ми не спадна бързо. Съблякох и захвърлих нанякъде ризата си. Ивет свали панталоните ми заедно с бельото и ми помогна със свалянето на чорапите. Ненавиждах правенето на любов по чорапи. Изправих я, погалих я по разрошената косата, прегърнах я и впих устни в нейните. - Зная, че си много възбудена. - Прекалено много. - Искаш ли да легнеш в леглото и да си починеш. Необходимо е да отида до банята. Аз искам да продължим. Как да я намеря? - Не е необходимо. Ела, легни с мен. - Но по мен има сперма. - Една от моите фантазии е да свършиш в мен. Нима ще ме лишиш от нея? - Колко ли са твоите фантазии? - Достатъчно. Ивет седна в леглото, постави зад себе си една от възглавниците и се облегна на тапицираната табла. Отидох до другата стая, взех двете чаши с коняк, върнах се и седнах до нея. Подадох й едната чаша. - Благодаря ти! Ивет, ти си явление! - А ти защо криеш своята сексуалност? - Все пак аз съм професор и трябва да излъчвам целомъдрие, а не феромони. От друга страна мъжът доминира в спалнята, но жената е тази, която определя правилата и налага темпото - Тук си абсолютно прав! Искаше да проникнеш в дупето ми, когато ме завъртя към стената – нали? - Да и то много. - Трябваше! - Ти, наистина ли? Изкусителка! - Не съм. Страстта в мен крещеше за това. - Защо не ми подсказа? - Притесних се да не те отблъсна. - Трябваше да ми подскажеш. - Аз все още не познавах твоята сексуалност. - Аз твоята също. Пропуснали сме тази страст. - Нищо не сме пропуснали. Ще те заведа до там. - Но твоята вагина….. - И какво за моята вагина? - Стегната, тясна, мокра и мисля, че малко плитка. - Престани! - А дупето ти – наистина е толкова сладострастно. - Перверзник! Ще го имаш! - Аз не съм такъв атлет и не съм уверен, че ще имам толкова сили. - Тогава остани с мен за уикенда. - Обсебвачка! - Точно ти ли ми го казваш? - Отнесе ме, когато изпи спермата ми я преглътна. - Престани! Не знаех как ще реагираш. Исках да го направя с теб. Това ще правя винаги, когато го пожелаеш от мен. - Ще го искам от теб. Ще искам и да разбърквам червата ти в безумен секс. - Престани! Възбудена съм! Желая те! - Колко? - Ти каза нещо за моите мъже. А сега аз ще кажа за твоите жени – били са недорасли пикли. - Моля те! Не обиждай моите жени. Така лесно ли си свикнала да получаваш всеки мъж? - Ти не си глупак. Ако аз съм неискрена, до сега ти щеше да си го усетил и аз щях да изгубя теб. - Защо точно аз? - Не защото си професора, в чийто автомобил катастрофирах съвсем случайно, а защото ти се оказа мъж. Независимо от иронията на съдбата аз съм щастлива, че те срещнах. Това ще е моят проблем, с който ще трябва да живея. - Не те разбирам. - Не се и опитвай. Твоята дилема един ден ще бъде много голяма, но аз няма да съм в състояние да върна времето и емоциите назад. Не и моите емоции. Повдигна се, надвеси се над мен, погали ме и ме целуна. Тези нейни устни…. Подскочи и седна върху пениса ми с опрени колена върху леглото. Наведе се към мен, целуна ме и засмука езика ми. Нейният игрив език, заедно с този пиърсинг – изстрелваха ме в незнайни посоки. Пенисът бързо се възбуди и наедря. Отъркваше се в пусито. Ивет не спираше да го притиска и да се движи върху него. От движенията на таза й, топлите срамни устни се разтвориха върху пениса. Чувствената долната част на главичката усещаше допира от движещия се нараснал клитор. Изстена тихо, наведе се и засмука едното зърно на гърдите ми. Гризна го внимателно. Изправи се, напипа пениса с ръка, насочи го към вагината си и го потопи в себе си. Подпря се на гърдите ми с длани. Движеше се бавно и тихо стенеше. Повдигаше дупето и отново се нанизваше. Стените на стегнатата вагината плътно обгръщаха члена и се триеха в него. Цялата ми кожа настръхна в желание. Не бях в състояние да издържа толкова дълго, не и сега. Придърпах я с ръце към мен и я помолих да легне по гръб. Застанах на колене пред нея, тя разтвори широко крака и ги повдигна към себе си. Легнах върху нея, като се подпирах се една ръка. Отвори очи, погледна ме за миг, отново ги затвори, изви глава настрани и хвана лявата ми ръка, с която се подпирах. Стисна ме силно, сякаш ме помоли да бъда внимателен. Хванах с другата ръка члена. С кръгови движения потърках върха на пениса между срамните устни, погалих с главичката клитора и го опрях на входа на мокрото влагалище. Натиснах внимателно. Докато потъвах в нея, Ивет завъртя дупето си, насочвайки пениса към себе си. Потънах до дъното на влажното пуси. Мисълта, че плътно я изпълвам и разтягам стените на вагината ме влудяваше. Изстена по-силно. Събра импулсивно бедрата си към мен, но отново ги разтвори. Не исках да я боли. Имаше леко плитка за размера ми и много стегната вагина. Малко не ми достигна, за да го вкарам целия. Отпусна тялото си и го отдаде в наслада. Целуваше ме с треперещите си устни. Засмукваше езика ми и го преплиташе с нейния. Неусетно започнах да я пронизвам по-силно и по-бързо. Отново отмести глава надясно. Мъркаше тихо и потъна в своята страст. Мускулите на вагината вече вибрираха около яростно движещия се в нея член. Галех и целувах малките й гърди. Влагалището вече беше привикнало към дебелината на пениса и поемаше безропотно всеки мощен тласък. Исках да мога да вкарам целия член в нея. Помолих я да застане на колене. Тя бързо се завъртя и застана на колене с дупето си към мен. Чак сега видях цялата прелест на това дупе. Насочих фалоса с ръка към влагалището и проникнах дълбоко в него. С няколко мощни и плътни тласъка отпуснах още мускулите на влагалището. Натиснах силно и този път вкарах пениса до дъно в нея. Ивет извика силно в екстаз. Подпря се на лакти и вплете пръстите си в косите си. Сега вече вагината беше готова да поема всички мощни прониквания на дебелия член. Обгърнах с длани тънката й талия, притиснах, за да фиксирам таза. Започнах безумно да я пронизвам. Безропотно поемаше пениса в себе си. Успя леко да повдигне дупето си, изстена и се изпразни. Отпусна мускулите на влагалището още повече. Натиснах още повече дъното на обилно течащото влагалище. Нямах никакво намерение да спирам дори за миг. Вече всеки път го изваждах и прониквах ритмично с цялата си мощ в нея. Стенеше неистово и извиваше тялото си в наслада. Отпуснах талията й и я помолих отново да легне по гръб. Насочих пениса с ръка към разтворената вагина и веднага я изпълних. Притиснах с ръце сгънатите й крака настрани от тялото й. От това пусито се повдигна още малко нагоре. Изпълвах я мощно и бързо, дълго. Отпуснах краката й и легнах върху нея. Лизвах и засмуквах малките зърна на гърдите й. Не спираше да върти и да повдига едрото си дупе под мене. Щях да избухна всеки момент. Всички мои усещания бяха подвластни на нейната нежност, с която не спираше да ме дарява. Това вече не беше секс, това беше отдаване, това беше споделяне, това беше страст. Усещах с устните си нежната кожа на тънката шия, учестения й дъх. Тялото й потръпваше в леки конвулсии. Хвана с длани главата ми. - Отвори очите си! Не издържах повече. Тестисите ми щяха да експлодират всеки момент. Отворих очи. Погледът й беше вперен в мен. Завъртя в кръг очи и отново се втренчи в мен. Притисна ме с краката си. Невъзможно беше да попречи на лудите тласъци да я изпълват до край. Дупето й потрепери в конвулс, повдигна гърдите си към мен и се изпразни. Топлите сокове на нейна оргазъм обливаха фалоса в нея, той набъбна още повече, натиснах още по-силно с главичката дъното на вагината и изригнах топлата сперма от мен. Оргазмите ни се сляха. Сви рамене, пое дълбоко въздух и изстена. Вагината се отпусна около дебелия член. Дупето й вече не се движеше под мен. Исках да разтегля максимално нейния оргазъм. Продължих движенията си в изпразнената и изпълнена със сперма и сокове вагина. Не спираше да ме съзерцава. В миг ме спря, като внимателно положи длан върху гърдите ми. Застинах веднага но останах в нея. Не искаше да прекъсвам нейния екстаз. Затвори очи, отметна глава настрани и се отпусна напълно. Чак сега усетих протритата нежна кожа на главичка. Щипеше приятно. Отне й дълго време да се съвземе. Целуна ме с пресъхналите си устни, прегърна ме и ме притисна силно към себе се. - За първи път не зная какво да кажа. - Необходимо ли е? - Необходимо е! От близо две години не бях правила секс. Ти не ми позволи да изживея първия си оргазъм. Но вторият… С теб изживях най-тихия, дълбок и чувствен оргазъм. Възможно ли е наистина да си толкова сензитивен. - А ти толкова нежна. Много ли те заболя в началото? - Това не беше точно болка. Искам да те помоля винаги да свършваш в мен. - Винаги е прекалено дълго време. Извадих омекналия член и легнах до нея. Ивет положи глава на гърдите ми. Прегърнах я. - Виж, ти ще трябва да вземаш много тежки решения. - Защо ми казваш това отново? - Защото, така! - Явно няма да ми кажеш. Искаш ли да ми покажеш някоя от картините си? - Утре, на дневна светлина. Уморен ли си, спи ли ти се. - Да, малко. Мога ли да остана и да спя при теб тази нощ? - Надявах се да останеш за целия уикенд. Не отговорих, но знаех, че искам да остана. Напипах с ръка завивката и я придърпах върху нас. Неусетно сме заспали. Някъде в полусъница, дочух далечния звън на телефона си. Спря да звъни. Веднага след това започна отново да звъни, вече не преставаше. Ивет се събуди, погледна ме с въпросителен поглед. - Не зная кой е. Това е необичайно при мен. Станах и отидох в хола, за да потърся сакото си. Звукът от неспирното звънене и вибриране на телефона спомогнаха бързо да го открия. Видях на дисплея, че е управителя на болницата. Вдигнах, разговора беше кратък. Ивет стоеше гола, в тази нейна прелест на прага на спалната. - Ивет, станала е много тежка катастрофа с автобус пълен с хора. Има загинали и много ранени. Длъжен съм да тръгна веднага към болницата. Помолих я бързо да поръча такси. Аз не знаех адреса й. Започнах трескаво да се обличам - Тръгвай. Не зная как ще издържиш? Съжалявам! - Аз също съжалявам, че сега трябва да тръгна. Искам да знаеш, че исках да остана с теб през този уикенд и щях да остана. Сега те моля да ме извиниш! - Благодаря ти, че си откровен! Ще те мисля. - Ще те чуя ли отново? - Ще ме виждаш. Моля те, пази се! Целунах я бързо и изхвърчах от апартамента. Нямах време да чакам асансьора. Тичах надолу по стълбите. Таксито вече ме чакаше. Качих се и тръгнахме към болницата. Какво ли ме очакваше. Щях ли да се справя. Неволно си припомних една сентенция “Степента на чувството за отговорност, винаги е била в права пропорционалност с чувството за вина”. Вината в мен, че невинаги съм в състояние да помогна. Пристигнах в болницата. Заварих пълен хаос. Преобличах се, измивах се и влизах ту в една операционна зала, ту в друга. С екипът ми направихме всичко по силите си, за всеки един пациент. Не изгубихме никого! Късно в неделя вечерта влязох в моя кабинета. Секретарката беше оставила на бюрото ми молба за еднодневен отпуск. Щеше да отсъства в понеделник. Излязох на централния вход, за да изчакам повиканото такси. Исках да подишам малко свеж въздух. Таксито дойде, качих се в него и казах адреса. Събрах малкото останали сили в себе си, за да не заспя в таксито. Не бях спал над две денонощия. Спряхме пред къщата ми, платих, отключих входната врата, добрах се със сетни сили до леглото на втория етаж и рухнах върху него. Събуди ме алармата на часовника. Бях заспал с дрехите. Отново беше понеделник и отново беше един слънчев ден. Съблякох се и влязох под душа. Оставих топлата вода дълго време да облива тялото ми. Мислех за часовете прекарани с Ивет и всичко случило се между нас. Вече се чувствах по-добре. Този път не изпих сутрешното си кафе на верандата. Поредното такси вече ме чакаше отпред. Казах името на болницата и потеглихме. Когато преминавах покрай регистратурата, служителката ме уведоми, че колегите са събрани в залата за назначение на смените и ме очакват заедно с новия специализант. Реших да мина първо от там, за да не ме чакат дълго. Когато отворих вратата чух шума от приповдигнати разговори и смях. Колегите се бяха събрали в кръг и се смееха гръмко. Шегуваха се с някого. Поздравих ги, обърнаха погледите си към мен и сякаш с насмешка ме погледнаха. Докато вървях към тях, някои от колегите се отдръпнаха назад. Видях светлосинята престилка на специализанта, беше с гръб към мен. Беше жена, с прибрана в стегнат кок руса коса. Под престилката се подаваше панталон и бе обута с обувки на нисък ток. Помислих си, че я познавам, но аз бях лош физиономист. Тя се обърна към мен. Колегите започнаха да ръкопляскат. Имаше изключително красиво лице. Беше поставила много големи очила с рогова рамка, които сякаш закриваха лицето й. Тя свали очилата, усмихна се, протегна ръката си към мен и каза делово: - Мисля, че ние вече се познаваме. Пред мен стоеше Ивет. Хиляди въпроси избухнаха в главата ми, търсейки своите отговори.
Оценете историята
Виж още
Коментари (0)
Напишете коментар
За функционирането си този сайт използва бисквитки (cookies). С използването му, Вие се съгласявате с това. Повече информация